Тед Кочев
Снимка "Булфото"

Кинорежисьорът Тед Кочев: Искам Майкъл Фасбендър или Джуд Лоу за ролята на цар Борис ІІІ

Ирина Гигова - петък, 11-08-2017 - 20:00

„Баща ми казваше, че няма пари в поезията, отговарях му, че и в парите няма поезия“ „Да поддържаш ума си активен, това е важното. Когато работиш, ти си винаги млад!“

 

- Мистър Кочев, вие говорите отлично български и до днес. Как поддържате речника си, при положение че доста наши сънародници „забравят“ родния си език за има-няма и година в чужбина?

- Вкъщи винаги говорехме на български по цял ден. Майка ми беше 70 години в Канада и не научи английски. Общувах с нея само на български език. Ние сме голяма фамилия – майка ми имаше брат и сестра, женени, с деца. Татко ми също имаше сестра и брат, който живееше с нас. Моят брат говори изключително чист български. Когато аз заминах за Англия, а после за Холивуд, нямах възможност да упражнявам родния си език и забравих много думи, но той остана с родителите ни в Торонто и продължи да ползва български. Поначало там има много българи, македонци. В Лос Анджелис, където през повечето време живея, имам приятели българи, с които си говорим. А като идвах тук – вече съм български гражданин, понаучих още малко. Сега чакам от Канада да дойдат двамата ми внуци, единият знае езика като роден.

- В Холивуд не са ли искали от вас да си смените името, защото такава „екзотична“ фамилия като Кочев може би не звучи привично и не „продава“ много добре в света на шоубизнеса? От Лорънс Оливие са го искали – настоявали да се пише „Оливър“...

- Не, не, не е така. Точно обратното е. Когато започвах, всички в Холивуд бяха евреи и някои имат подобни имена. Те обичат интересното – не искат обикновени английски имена. Другите им звучат по-артистично и цветно. Като се каже „Тед Кочефф“ - „Уау, какъв интересен, креативен кинематографист!“... (смее се).

Започнали сте да работите в киното доста млад. Какво отключи интереса ви към него?

Аз исках да бъда поет, пишех лирика и живях 6 месеца в Испания, за да завърша първата си стихосбирка, сега имам три. Но татко ми каза: „Тодоре, няма пари в поезията“. „Знам, тате, но и в парите няма поезия...“. „Искаш ли да пишеш – ще отидеш да работиш в телевизията“, посъветва ме той. Беше 1952 г., аз бях само на 21. Отидох и станах редактор на сценарии. След 1-2 години на тази позиция един от продуцентите дойде при мен и ми заяви: „Тодоре, ти си много добър писател, но не си велик писател. Имаш обаче всички данни да станеш голям режисьор!“. Аз отговорих: „О-о-о, добре, това би ми допаднало“. Възложиха ми да поставя телевизионна пиеса. Продуцентът обеща, че ако му хареса, ще ми даде договор за САЩ. Ако не му хареса, съм вън. Той я хареса, подписахме договор и така започнах да работя като режисьор. Обичах киното и исках да правя филми, не да работя само в телевизията, макар че ми беше интересно. Гледах много филми – 16 милиметрови, за да се уча. Но нямаше развита филмова индустрия в Канада и аз трябваше да замина или за Англия, или за Холивуд. Избрах Англия, защото там щях да мога и да поставям в театъра. Направих интересна пиеса в Уест Енд в Лондон. Един продуцент я видя, хареса я и ми предложи работа – да снимам филми Така почнах.

- Кои са щастливите професионални срещи в живота ви?

- Когато се хванах да ставам филмов режисьор, реших, че ще е по-добре да уча актьорско майсторство – да разбера как актьорите правят нещата. И започнах да се подготвям при една дама, която от много години беше прочут преподавател в театралната школа на Михаил Чехов в Ню Йорк – Базя Хънтър, руска еврейка със съпруг англичанин. Михаил Чехов е написал много книги за подготовката на актьора. Беше много интересно, а когато моята учителка си замина, аз за една година станах преподавател в актьорската школа. Не исках да бъда актьор, а да мога да помагам на актьорите да играят по-добре и така стана.

- А спомняте ли си как сте получили най-куриозното предложение в кариерата си?

- Беше от великия Микеланджело Антониони. Той направи филм в Лондон, когато аз бях там - казваше се Blow Up („Фотоувеличение“), с британски артисти (Ванеса Редгрейв, Дейвид Хемингс и др.). Продуцент беше мой български приятел – Пиер Рув, всъщност Петър Увалиев, но така звучеше по-елегантно (смее се). Един ден той ми телефонира и каза: „Тед, нуждая се от услуга. Знаеш ли, че прочутият Антониони снима филм тук?“ Казах: „Цял Лондон знае за този филм. Какъв е проблемът?“ „Микеланджело и аз мислим, че филмът е прекалено дълъг. Поне с 20 минути. А той не знае какво да отреже. Ти ще го направиш“. Аз му отговорих: „Не ме лъжи, Пиер, той дори не ме познава. Аз съм 29-годишен кинаджия, направил съм само два филма“. „Антониони е гледал твоя втори филм „Живот на върха“ и е във възторг. Ти си млад, той обича да работи с млади хора с нови идеи“. „Ти лъжеш, Пиер, бай-бай“ казах аз и му треснах телефона. След половин час телефонът пак звънна: „Мистър Кочев, Микеланджело Антониони е. Бях казал на Петър да ви се обади. Видях филма ви, той е брилянтен“. Повтори, че не знае какво да съкрати в своя, понеже е много навътре и вече се е размила представата му за нещата. Изгледах „Фотоувеличение“, подбрах кои 20 минути да махне и той прие всичките ми бележки. Благодари ми и дори ме покани да вечеряме заедно в Рим. Отидох в Италия и той ме научи на много неща, свързани с майсторлъка как се прави филм.

- Най-важният урок, който сте научили от големия Микеланджело Антониони?

- Да разказваш филмовата история в картини, думите са за театъра. Филмът е образ. Предай целия смисъл на един филм с картини, не разказвай историята с думи.

- Със сигурност всички най-често ви питат за Силвестър Сталоун, който пресъздаде най-известния ви герой – Рамбо. Как се работи с него?

- Когато завърших сценария за „Рамбо: Първа кръв“ продуцентът го хареса и попита кого мисля да взема да играе в него. Казах: „Искам Силвестър Сталоун“. Отговорът бе: „Не, не, той има 6 филма – 2-та за Роки са голям успех, но другите 4 са боклук за 25 цента. Той може да играе само боксьор“. Но аз бях категоричен: „Смятам, че е перфектен за ролята. Излъчването му е мъжествено, силно и в същото време в него има нещо трогателно, не е ординерната добре изглеждаща филмова звезда. Аз му вярвам, че може да изиграе ветеран от Виетнам, който се е върнал у дома“. След като получих съгласие, му изпратих сценария. Обикновено звездите в Холивуд – а той беше име – ги чакаш 2-3 месеца да прочетат сценария. За пръв път в живота ми, след като го бях изпратил в четвъртък, на следващия ден – в петък, той ми телефонира: „Прочетох сценария ти, прекрасен е! Кога започваме?“. Не можех да повярвам. Grazie mille, благодаря ти, Господи! (смее се).

- Имате ли впечатления от новото българско кино? Смятате ли, че в него има идеи и лица, които биха били интересни на света?

- Да, гледах филма на Стефан Командарев „Съдилището“, в който играе Асен Блатечки – прекрасен актьор на световно ниво. Аз съм член на Американската киноакадемия от 40 години така, че гледам всички претенденти за чуждоезичния „Оскар“. Всъщност всички филми на Командарев съм ги гледал. А добрите филми вълнуват абсолютно всички зрители по света.

- Познавате ли работата на българина Тео Ушев, който живее в Канада и чиято кратка анимация „Сляпата Вайша“ бе номинирана за „Оскар“?

- Видях филма му, но не го познавам лично. Познавам обаче друг български аниматор, Румен Петков, който има Grand Prize от фестивала на анимациите в Отава и Златна палма от Кан. Много е добър!

- Какво става с мечтания проект на живота ви – филм за цар Борис ІІІ и спасяването на българските евреи? Имате ли вече на ум подходящи актьори за ролите?

- Сценарият е вече напълно завършен. Хората, които го четоха, много го харесаха. Сега търсим пари... А искате ли да ви кажа кого имам предвид за ролята на цар Борис ІІІ? Майкъл Фасбендър или Джуд Лоу. Трябва обаче първо да намерим парите. Не можеш да вземеш голям актьор без пари, а не можеш да получиш финансиране, без да си ангажирал голям актьор. Така че е много трудно, получава се нещо като омагьосан кръг. Но имам приятели, много богати евреи в Ню Йорк, те ще помогнат със средства за излизането на тази велика история. Трябват ни 12 млн. долара... Ирина, аз съм стар вампир! Вече съм на 86, понякога си казвам „Стига!“, но искам на всяка цена да направя този филм, от 30 години мисля за него, за тези интересни събития и невероятни личности.

- Възрастта не ви личи – какво ви кара да младеете така, физически и душевно?

- Да поддържаш ума си активен, това е важното. Да не преставаш да си креативен, да твориш. Имам приятели които се оттеглиха от активна работа и се отпуснаха, изведнъж остаряха. А когато работиш, ти си млад винаги!

- Има ли българска поговорка, която обичате да си повтаряте?

- Баща ми често казваше: „Не се тревожи, Тед. Има много пътища да се изкачиш до върха на планината“.

 

ВИЗИТКА

* Тед Кочев е световноизвестен кинорежисьор и сценарист

* Роден е на 7 април 1931 г. в Торонто, Канада, в семейство на български емигранти

* Сред най-значимите му филми са „Живот на върха“, „Да се събудиш в страх“, „Рамбо: Първа кръв“, „Обучението на Дуди Кравиц“, „Уикендът на Барни“, „Купон с Дик и Джейн“ и др.

* Носител е на голямата награда „Златна мечка“ от Берлинския кинофестивал и е номиниран за „Оскар“ за сценарий

* Работил е със звезди от ранга на Грегъри Пек, Ингрид Бергман, Джийн Хекман, Силвестър Сталоун, Джейн Фонда...

*От март 2016 г. е български гражданин

* Вчера представи в София автобиографичната си книга „Моят живот в киното. Режисьорска версия“

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.