Снимка: Бойко Кичуков
Проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия:

Жените станаха по-независими, това комплексира мъжете

Яна Йорданова - петък, 08-01-2016 - 21:21

Подценяваме депресията, срамуваме се да ходим на психиатър. Свикнали сме да се оплакваме, чакаме другите да ни решат проблема. Психичните разстройства се засилват по празници, тогава самотата се чувства най-много. 70 хиляди души страдат от шизофрения.

Визитка:

 

Проф. Вихра Миланова е национален консултант по психиатрия


От 2004 г. до сега е ръководител на Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София. Началник е на Клиниката по психиатрия в Александровска болница


Специализирала е във Великобритания, Гърция и Ирландия


Автор и съавтор е на над 130 статии и учебни ръководства

 

 

- Проф. Миланова, само преди няколко дни обществото беше разтърсено от поредната трагедия - тройно убийство в Пловдив. Кажете можем ли по някакъв начин да разберем, че има нещо нередно в поведението на даден човек?

- За съжаление се случват такива неща, които водят до принудителна смърт. В случая всъщност става дума за разширено самоубийство. По какво може да разберете, че един човек е склонен на подобно нещо? В около 90% от случаите, когато има самоубийство, има и симптоми. Те се отнасят до понижено настроение, липса на мотивация, отчаяние, безнадежност. Тези хора се отличават със смяна на настроението. Много често имат изказвания, свързани с безнадеждност. Задават си въпроси от типа на „Защо съм тук?“. Нерядко имат предхождаща история на прекарана депресия или пък опити за самоубийство. Предишни опити за самоубийство са много сериозен рисков фактор. Също така употреба на психоактивни вещества и алкохол, събития като загуба, раздяла, самота, изолация, финансови затруднения. Има хора, които са в пълна безизходица и това може да ги подтикне към самоубийство. Нерядко се среща при хора, които нямат близки и деца. По-често опити за самоубийство правят жените, но по-често ги реализират мъжете. Специалистите, които се занимават с тази проблематика, казват, че ако се познават добре симптомите, над 40% от самоубийствата могат да бъдат предотвратени.

 

- Как може да стане това?

 

- Когато видим, че има такива рискови фактори, трябва да потърсим квалифицирана помощ. Смята се, че тогава самоубийствата могат да се предотвратят. Също така се смята, че най-често това се случва около празници.

 

- През зимата на 2013 година имаше отново подобно убийство в Пловдив...

 

- По празниците най-много се усеща тази самота и безизходност. За хората, които нямат социална подкрепа, това са най-трудните дни. Тогава правим и равносметка. Някои дори изобщо не могат да повярват, че може да им се случи подобно нещо, но за съжаление самоубийства се случват и при млади хора, и при хора в трудоспособна възраст. По-чести са при по-възрастните хора, но и при юношите.

 

- Защо тези хора не търсят помощ или по-скоро не осъзнават проблема?

 

- Една голяма част не вярват, че могат да се подобрят, че това е временно състояние. А може наистина да им се помогне, защото депресията е временно, а не хронично състояние. Не мога да кажа дали са зачестили тези случаи, но има една тенденция за по-голяма гласност. Дори научаваме за такива случаи и в чужбина.

 

- Но като че ли българинът подценява депресията, не е ли така?

 

- Абсолютно. Разбира се, за появата на една депресия трябва да има съответните социални условия, но не са само те причина за нея. Обикновено има комплекс от причини, които водят до това състояние. Става дума за поредица от събития. Например раждането за жените също е един критичен период. Много от хората не вярват, че това е много сериозно заболяване, но трябва да се помага особено много на родилките.

 

- Срамува ли се българинът да ходи на психиатър?

 

- Да, има стигма. Първо се срамуват и второ - обществото също не приема различните хора. Навсякъде има такъв проблем - не става дума дори само да си намерят работа, но и да се лекуват в клиника.

 

- Знаете ли колко хора страдат от депресия?

 

- Нямаме такива данни. А и депресията е многообразна - тя може да се повтаря, може да е еднократна, да е през определен период или да се сменя с другото състояние - на превъзбуда и свръхвеселост. В рамките на това също може да има депресия.

 

- Като наблюдавате какво се случва с психиката на българина, има ли криза в личните отношения, в семейството?

 

- Кризата обикновено не засяга само една сфера. Няма съмнение, че сме подложени на стрес. Виждаме колко много агресия и насилие има навсякъде. Дори сред децата. Погледнете какво се случва по улиците, по светофарите. Изключение е да има толерантно отношение помежду ни. Хората се чувстват несигурни.

 

- И това влияе и на отношенията в семейството, така ли?

- Да, но и на работното място, навсякъде. Става дума за повсеместна агресия. И това е години наред. Затова го има и този синдром на прегарянето. Това е причината да сме неудовлетворени, да страдаме от хронична умора. Дори не става дума само за финансовите проблеми.

 

- През последните години жените имат все по-доминираща роля. Налага ни се да се справяме с всичко, това оказва ли влияние в отношенията в семейството?

- На жената наистина й се налага да бъде по-независима и много успяват в това. Имат и водеща роля, дори в семейството. Други пък са самотни, когато градят кариера и са на добри позиции.

 

- Това подтиска ли мъжа?

- Да, особено където е имало традиционно мъжки професии, а сега жените доминират.

 

- А в самото семейство? Комплексират ли се мъжете по този начин?

- Естествено. Това им се отразява и те наистина се комплексират. А и никак не е лесно, ако една жена издържа семейство и гледа деца, да гради кариера. Това изтощава. Но категорично влияе на отношенията в семейството.

 

- Засегнахте въпроса и за агресията сред младите хора. В същото време липсват психолози в училищата, това проблем ли е?

- Наистина има нужда от психологична работа. Много често сме свидетели как родители също се саморазправят с учителите. Тук дори не става дума за вербална агресия.

 

- Между другото има отново два такива случая само за ден за такава саморазправа на родители с учители.

- Така е, това е ново явление напоследък. Направо съм шокирана. Това ли е начинът да се разправяш? Дори децата вече също проявяват такова поведение.

- Не е ли обаче прекалено елементарно да извиняваме агресията си с трудното ежедневие, с финансовите проблеми?

- Така е. Но това е наша национална особеност - да се оплакваме повече, да очакваме другите да ни помогнат. Това се усеща непрекъснато. Много повече очакваме отвън, отколкото да се стремим самите ние да променим нещо.

 

- Какви хора идват при вас за помощ?

- Става дума за болни хора. Много често те са нетърпеливи в очакването си. Трябва да ви кажа, че има много агресия към нашата професия.

 

- Имаше и много случаи на нападения над екипи над Спешна помощ. Как си го обяснявате?

- Със стреса. Вие говорите за случаи, които станаха публично достояние, а има толкова много, които не се знаят. Всичко е свързано с очакването друг да ти реши проблема.

 

- От години се говори и за необходимостта от регистър на психично болните?

- Регистърът не е панацея. Дори да го има, той трябва да служи. Да знаеш, ако има тежко болни, как да ги лекуваш. Трябва да има система от грижи, която да поддържа пациента в добро състояние и извън болница. Да има достатъчно специалисти.

 

- Накъде да са насочени реформите в психичното здраве?

- Очакваме да има такова нещо, да има повече грижа за болните, след като излязат от лечебното заведение.

- Колко хора страдат от шизофрения у нас?

- Около 1% от населението. Ако сме 7 милиона души, то става дума за 70 000 души.