Повечето от безработните у нас са предимно домакини и хора без образование

Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал: Наши IT специалисти избират София пред Лондон

Яна Йорданова - понеделник, 20-03-2017 - 18:56

Работата от вкъщи набира скорост на пазара на труда, Бизнесът да мотивира кадрите си с безплатен транспорт и медицински услуги

- Г-н Иванов, миналата година бизнесът изтъкваше, че е пред криза заради дефицит на квалифицирани кадри. Ново проучване обаче показа, че всеки четвърти работодател ще наема нови служители. Преодоляхте ли този проблем?

- Наистина има тенденция за наемане на нови служители. Въпросът е дали пазарът на труда ще може да осигури необходимите кадри. От края на миналата година и началото на тази нивото на безработицата продължава да пада, но се отчита и забавяне в ръста на заетостта. Тоест създават се работни места, но не с този темп, който се наблюдаваше в началото на миналата година. През 2016-а безработните са намалели с 60 000 души. Така техният брой е 250 000, от които 150 000 са трайно безработни. Анализът ни показа, че в повечето случаи това са хора, които не търсят работа. Става дума предимно за домакини или българи без образование и трудови навици. За да бъдат интегрирани на пазара на труда, е необходимо да бъдат обучени допълнително. Простата аритметика сочи, че хората, на които бизнесът може да разчита за създаване на нови работни места, са около 100 000, което е крайно недостатъчно. Само в някои сектори като селско стопанство, земеделие, здравеопазване заявките за свободни работни места са много повече. Вярно е, че в селското стопанство и туризма не се изисква голяма квалификация и реално безработните на пазара на труда могат да бъдат наети в тези сфери, но за сметка на това и възнагражденията там не са атрактивни. По този начин хората няма как да бъдат мотивирани да работят.

- Потвърждава ли се тезата, че у нас реално няма безработни, а по-скоро хора, които не желаят да работят?

- Реално погледнато, средната безработица в България е по-ниска от средната в Европейския съюз. От друга страна, голяма част от безработицата е нас е структурна, имаме свободни работни места и сравнително голям брой безработни, но те не отговорят на изискванията на работодателите. Всъщност безработицата у нас е под 5%, което според икономическата теория е здравословно.

- Къде са празните ниши, в кои сфери липсват най-много кадри?

- В почти всички сектори на икономиката има дефицит на кадри. Особено голяма нужда има в индустрията и производството, тъй като там е необходима голяма квалификация и липсата на работна ръка на практика означава спиране на производството. През последните няколко години се инвестира в производствени сектори - откриха се фабрики за компоненти на автомобили, различни машинни детайли. По този начин се осигурява заетост на по-голям брой лица.

- Друго проучване обаче показа, че още преди да завършат, много млади хора решават да се реализират в чужбина, без изобщо да се пробвали у нас. Те споделят, че не искат да работят за 600 лева. Къде сме ние вече по отношение на младежката безработица?

- Като цяло имаше тенденция за намаляване на младежката безработица у нас, поне това отчиташе статистиката до края на миналата година. Данните от февруари показват, че тя се задържа на нивата от миналата и малко се увеличава. Мотивът за миграцията на младежите обаче невинаги е нивото на заплащане. Много често възможностите за израстване, получаването на качествено образование, реализацията в общество с намалени показатели на корупция са съществените аргументи. Вярно е, че по много програми се откриха много работни места и в България и се наблюдава тенденция и за реализация на младежите у нас. Дори такива, които известно време са работили в чужбина, после се връщат у нас.

- Има такава тенденция?

- Точно така. Това е особено характерно за IT сектора и професиите, които изискват висока квалификация. Причината е, че възнаграждението в чужбина и у нас е почти изравнено през покупателната способност. Така че вече няма разлика дали един софтуерен инженер ще работи в София или в Лондон. Дори у нас може да си осигури по-висок стандарт на живот.

- Какво трябва все пак да направят работодателите, за да задържат млади кадри? Откъде се получава разминаването, след като казвате, че заплащането не е основен мотив за емиграция?

- По-скоро трябва да мотивират кадрите чрез допълнителни социални придобивки, осигурен транспорт, безплатни медицински услуги. Много фирми вече предлагат и безплатна храна и бонуси при повече приходи. Според мен промяна в нагласата на един млад човек може да е допълнителната квалификация, която да осигури и по-добро заплащане в бъдеще.

- Доскоро се изтъкваше, че спешно трябва да внасяме кадри от вън заради дефицита у нас. Това решение ли е на проблема?

- Наистина, напоследък се заговори за внос на работна ръка, но това важи за определени сектори. Ако има необходимите кадри в ЕС, няма проблем този човек да бъде нает у нас. Иначе извън ЕС има тромави процедури, които изискват определено време. Заради това се заговори за облекчаване на режима и издаването на синя карта. Винаги сме казвали, че е най-удачно да внасяме кадри от Молдова, Украйна, Македония, с които имаме сходен манталитет и сходни трудови навици. Все още обаче има нормативни пречки.

- Докъде стигнахте с изработването на механизъм за минималната работна заплата?

- Това е актуална тема между синдикалните и работодателските организации. Има сформирани работни групи и текат преговори за определяне на този механизъм.

- Това е ваша болна тема отдавна, има ли напредък?

- Няма особен напредък, но се надявам, че след като е започнало обсъждане, този ключов въпрос ще бъде решен. Той е особено важен за хората с ниска квалификация.

- Има ли нови форми на пазара на труда? Забелязва ли се по-голям интерес, да речем, към дистанционната работа?

- Да, това наистина е модерна и гъвкава форма на работа, която все по-често намира приложение у нас. Причината е електронизацията на работното място. Вече не е необходимо да си непрекъснато в офиса, особено ако можеш да вършиш същата работа от вкъщи. Така че това е гъвкава форма на заетост и ще бъде все по-разпространена у нас. Тя е удобна както за работодателя, така и за служителя.

 

Визитка:

Роден е на 19 септември 1977 г.

През 2000 г. завършва магистратура „Счетоводство и контрол” в Икономическия университет – Варна, след което получава редица следдипломни квалификации и специализира право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”

От 2009 г. до момента е изпълнителен директор на Асоциация на индустриалния капитал в България

Заместник-председател е на Националния съвет за насърчаване на заетостта към Министерството на труда и социалната политика, член е на Съвета към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.