Иван Игов, психолог:

Най-големият проблем не са учителските заплати

Яна Йорданова - понеделник, 26-06-2017 - 08:00

Избягахме от истинската роля на училището, а тя е да създава граждани

- Г-н Игов, насилието между подрастващи стана ежедневие, а сега ученик посегна на учителка. Безсилни ли сме срещу агресията?

- След всичко случващо се бих казал, че има и добра новина. И тя е, че обществото ни става все по-чувствително към агресията. Изследванията ни сочат, че тормозът в училище не се е променил през последните 10 години, но преди не се говореше по тази тема. В същото време имаме да решаваме много проблеми. Само че, както обикновено, ние или ги отлагаме, като чакаме всяко чудо да мине за три дни, или изготвяме проектопрограми, които след това прибираме в някое чекмедже. Така нещата не се довършват докрай. Ще ви дам следния пример. В средата на 80-те години на миналия век в подредена страна като Норвегия в едно училище се самоубиха трима шестокласници. Случилото се предизвика голям отзвук в обществото. Резултатът беше, че се създаде работна група с най-добрите психолози в страната. Така само за няколко години там беше изработен цялостен модел за справяне с насилието. Също така превърнаха проблема в национален и приеха закон срещу тормоза в училище. В резултат на всичко това 20 години по-късно норвежците имат най-нисък процент на агресия сред подрастващите. Друг е въпросът, че след време тя може да избие навън, като типичен пример тук е Андерш Брайвик.

- Тук периодично се набелязват някакви мерки, дори се предложи да има оценки за поведение. Всичко обаче остава в публичното пространство. Защо се получава така?

- Накрая не се случва нищо, защото не е това начинът за решаване на тези проблеми. Не напразно споменах норвежкия модел, защото трябва да се изгради цялостна система - да се започне с училищните политики и да се завърши с политиките на държавата. А при нас всичко се прехвърля на нивото на училището и се търсят решения на училищно ниво. Всяко учебно заведение трябва да се оправя само, след като се осигурят пари за камери, но това не решава нищо. Дори преди няколко години се появи и една друга мантра - че едва ли не, като назначим психолози навсякъде, с това нещата ще се оправят. Преди десетина дни пред 23-то училище в столицата момче нападна други ученици. А в същото училище работят трима психолози. Така че това не е решение на проблема. Ние от няколко години казваме кои са причините за агресията в училище. На първо място е самата училищна среда и струпването на много ученици от различни възрастови групи в малко пространство. За 30 години в София броят на учениците се увеличи три пъти. И това съвсем не се дължи на раждаемостта, а на миграцията. В същото време в столицата е построено само едно училище. И това, което много ме плаши, е, че се говори само за учителските заплати. Съгласен съм, че са много ниски, но в същото време трябва да се говори и за училищна среда и училищни сгради. Затова трябва да се построят нужните училища. В столицата има квартали без нито едно учебно заведение. Затова и през следващите 1-2 години нещата ще станат драматични. Откъде идва проблемът? Поради липсата на сгради в едно училище са струпани много повече деца, отколкото би трябвало да бъде. Нормата е много простичка - всички деца и учители да се познават помежду си поне по физиономия. Мога да ви дам пример с едно столично училище, където попитах директорката за една учителка и тя не знаеше коя е. Как се управлява училище, в което директорът не познава дори учителите, които работят там? Друг проблем е двусменното обучение, което беше въведено през 70-те години, но продължава до ден днешен. То обаче нарушава едно от най-важните права в Конвенцията за правата на човека - на равно право на образование. 1/3 от децата у нас учат на две смени и там часовете са не по 45 минути, а по 40. Така за 11-те години на обучение децата учат година и три месеца по-малко. Оттук следва, че нямаме равно право на образование. Другото важно нещо е нелепият модел на т.нар. обединени училища, където има деца от 5-годишна предучилищна възраст до 12-и клас. Дори няма нужда да контактуват помежду си, достатъчно е едните да виждат другите какво правят. Насилието в подобни училища надхвърля 25%. В същото време в град като Омуртаг, където няма такива обединени училища, агресията е 14%. Затова държавата трябва много бързо - в рамките на 4-5 години, да реши проблема със струпването на много деца на едно място, както и с броя на училищните сгради. Трябва да има и достатъчно квалифицирани учители, които да са мотивирани да работят.

- Но децата тръгват на училище от 7-годишна възраст, проблемът не е ли и в семейната среда? Само преди няколко дни баща държа като заложник 3-годишното си дете и баба му.

- Много отдавна се знае, че 1/3 от семействата се справят с проблемите агресивно. Те пренасят тази агресия и на децата си. Сега изследване показа, че над 40% от децата споделят, че понасят физически наказания вкъщи. Това е „социален опит“, който подрастващите усвояват. Трябва да имаме предвид, че става дума не само за агресия, насочена към околните, но и към себе си. Защото някои деца може да мълчат и да се затварят в себе си, да си запушват ушите в детската стая, когато родителите им си крещят помежду си, но в един момент обръщат агресията към себе си. Затова има толкова случаи на самоубийства. Поради тази причина продължавам да твърдя, че ролята на обществото е да оправи училищната система. Защото няма как да влезем във всяко семейство и няма как да кажем, че отговорността е само на семейството. Когато гръцките полиси са създали гръцките училища, са го направили, за да възпитават гражданите. Ние отдавна сме избягали от истинската роля на училището - да създава граждани. Вместо да ги учим на умения да се справят с трудности, ние превърнахме училището в обучилище. Правили сме изследвания и те показват наистина свръхнатоварени учебни програми, надхвърлящи нивото, на което са стигнали като умствено развитие децата. Дори учителите казват, че децата наизустяват материала, а в същото време това ги отвращава. Когато не разбираш нещо, ти се отвращаваш от него.

- Доколко наказанията са решение на проблемите, защото се оказва, че голяма част от родителите прибягват до такава мярка?

- Наказанията изобщо не са решение и тази дума не бива да съществува в нашия речник. Децата се учат от последствията на поведението си. Нека дам следния пример - дете прави някаква беля в училище. Първо му се кара учителят, след това го привикват при директора, след това привикват и родителите. В същото време го наказват на педагогически съвет, а след това и вкъщи. Вижте колко наказания получава това дете само за едно нещо. Така че наказанието няма ефект.

- Остави ли своя отпечатък върху тези проблеми консуматорското общество, в което живеем?

- Това може да важи за 60-те години на миналия век или пък за малките общества, където вирее чалга културата. С наличието на социалните мрежи проблемът не е толкова в консуматорското общество, а в липсата на авторитети. За да могат децата да станат популярни, те не търсят пример от поведението на някой авторитет, а се качват на високо на някоя сграда, за да ги видят. Така че тук имаме още един голям проблем и той е както на училището, така и на родителите - че съвременните поколения мислят по различен от нас начин. Много е важно да положим усилия и да разберем какво те правят, за да можем да комуникираме с тях. Ние проведохме конференция за насилието в училище и търсенето на позитивни решения. Бях приятно изненадан, че присъстваха много неправителствени организации. Обединихме се около това, че обществото трябва да промени училищната система. Не е решение да преместиш проблемно дете в друго училище или пък цял клас да се премести заради едно дете. Така че се радвам, че обществото започна да е чувствително към такива теми.

 

Визитка:

Иван Игов е роден във Варна

Завършил е психология в Софийския университет и е специализирал консултативна психология

Повече от 25 години работи като училищен психолог. Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, както и на много статии, книги и учебници

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.