Работодатели използват услугите на преподаватели да обучават персонала им

Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал: Фирмите ни все по-често наемат македонци, молдовци и украинци

Яна Йорданова - вторник, 15-11-2016 - 19:00

България се превърна в нетен донор на работна ръка към ЕС

- Г-н Иванов, ново проучване показа, че работодатели все по-често наемат млади пенсионери, за да се справят с дефицита на кадри. Често срещана ли е тази практика и кажете за какви проблеми на пазара на труда е показател?

- Последните изследвания показват, че големият проблем на българските работодатели и въобще на икономиката ни е липсата на човешки ресурси. Анализите дори отчитат като проблем и дефицит на кадри с по-ниска квалификация. Това е пречка и пред растежа на българската икономика. Знаете, че ръстът на икономиката ни през третото тримесечие е 3,5%, докато на румънската- с 5,6%. Причината за това е точно в липсата на човешки ресурс. Някои предприятия например имат възможност да удвоят приходите си от продажби, но не приемат нови заявки, защото нямат възможност да ги изпълнят. В тази ситуация работодателите се опитват сами да решат проблемите си. Възможностите за това обаче не са много. Една от тях е да наемат хора, които са извън пазара на труда - става дума за пенсионери. Проблемът тук обаче е, че много често тези хора са с неподходяща квалификация. В същото време е неизгодно да се инвестират пари в тяхната преквалификация, защото няма да бъдат още дълго време на пазара на труда. Друга възможност е продължително безработни лица да преминат обучение и да бъдат включени в пазара на труда.

- Но по последни данни близо 800 000 българи не искат да работят. Това не е никак малко.

- Така е. Затова е добре такива хора да преминат през обучение и по някакъв начин да бъдат включени в пазара на труда. Третата възможност, която не е за подценяване и към която работодателите се ориентират напоследък, е внос на работна ръка. Тук има няколко нормативни пречки за безпрепятственото осъществяване на тази опция. Бих казал, че нашата страна е по-скоро потърпевша от свободното движение на работна ръка, защото България е нетен донор на работници към ЕС. В същото време има много силна регулация по отношение на вноса на работна ръка от трети страни - от бивши съветски и азиатски републики, Виетнам и др. Има възможности за наемане на служители от Украйна и Македония, където има български диаспори, но пък при тях има ограничения.Затова режимът трябва да се либерализира.

  • - Имате ли данни колко са чужденците на нашия пазар на труда и от кои страни са най-вече?

- Ние нямаме точни данни, но може да се поиска справка от Инспекцията по труда, защото всички разрешителни за работа на чужденци се издават от тях. Знам, че атрактивни места за привличане на работна сила са Македония, Украйна и Молдова. Тези служители са по-атрактивни за бизнеса ни, както и работодателите ни са предпочитани от тях, защото в техните страни възнагражденията, особено в IT сектора, са по-ниски в сравнение с българските. Тук все пак имат възможност да работят в европейски компании, базирани в България.

- Дефицитът на кадри се оказва основен проблем за пазара на труда през последните години. Но кажете къде сме ние в сравнение с други европейски страни?

- Като цяло липсата на квалифицирани кадри е общоевропейски проблем. Но той е по-силно изразен в Източна Европа, отколкото в Западна. Източна Европа е донор на квалифицирана работна ръка. Но така или иначе дефицитът на кадри не е типично български проблем - има го и в Румъния, и в Сърбия, Чехия, Словакия, Полша. Проблемът се задълбочава и предвид това, че европейското население като цяло застарява. Така повече хора излизат от пазара на труда, отколкото се включват в него. Тази негативна тенденция се задълбочава през последните години и в комбинация с намаляване на квалификацията и повишаване на изискванията и нуждите на бизнеса води до понижаване на заетостта и по-голяма безработица.

  • - Какви обаче са вашите прогнози? Ще се задълбочи ли този проблем през следващите години?

- Прогнозите ни са, че най-вероятно проблемът ще се задълбочава, защото е системен. Особено в сектори като индустрията, където дефицитът е най-чувствителен, се усеща погрешната държавна политика. Имам предвид, че ученици и студенти се насочват към професии, които не са търсени на пазара на труда. В момента има нужда от всякакви технически специалисти, а от образователната система излизат множество хора с хуманитарна специалност. Затова берем плодовете на тази погрешна политика. Затова ние предлагаме въвеждането на защитени специалности, на стипендии, належащи са и промените в пенсионната система. Задължително е увеличението на пенсионната възраст, така че възрастните хора по-късно да излизат от пазара на труда. Така ще могат да са по-дълго време в производството, но и да предават опита и знанията си на по-младите.

  • - Какви нови тенденции на пазара на труда забелязвате напоследък?

  • - Интересна тенденция е работодатели сами да организират обучение на служителите си за повишаване на квалификацията им. Става дума за вътрешнофирмено обучение, при което се наемат преподаватели, които да обучават персонала. По този начин се повишава неговата производителност. Този подход наистина дава резултат, защото има предприятия, които са си увеличили производителността си с 30%.

  • - Откога има такава тенденция?

- От последната една година. Може би се дължи на липсата на свободна работна ръка. Явно работодателите разбраха, че е възможно увеличение на производство не само чрез наемане на допълнителни кадри. Това може да стане и чрез увеличаване на производителността на наличния персонал. Поради тази причина чрез допълнителни обучения служителите могат да повишат производителността си и оттам доходите си.

- А има ли тенденция работодателите да мотивират служителите си чрез бонуси при добри резултати или тази практика остана в миналото?

- Не, в никакъв случай не е практика от миналото. Когато служителят се справя добре, е логично да получава по-добро възнаграждение. И наистина има такава тенденция. Това се вижда и в статистиката, която отчита колко бързо нарастват заплатите в някои сектори.

- Проучване наскоро показа, че младите хора не искат да работят на една и съща позиция повече от 2 години. На какво се дължи това?

- Нормално е. Знаете, че младите хора са по-напористи и искат нещата при тях да се случват по-бързо. Ако 2 години нямат израстване на едно работно място, търсят други възможности. Не бих казал, че това е негативно, напротив.

- Кажете на какви компромиси са склонни работодателите при нужда - предпочитат да наемат млади и неопитни кадри или пенсионери? Кой вариант е по-удачен за тях?

- Трудно е да кажа, защото зависи от типа бизнес и от икономическия отрасъл. В едни случаи са за предпочитане възрастните работници, тъй като са по-отговорни, производителни и се разчита на това, че няма да сменят работодателя. В други случаи пък младите са по-предпочитани заради това, че имат по-добра техническа грамотност, владеят езици, по-иновативни и предприемчиви са.

- А имат ли място на пазара на труда бежанците, може ли работодателите ни да разчитат на такива кадри?

  • - До момента са единични случаите, в които има бежанци със статут за временно пребиваване в страната ни и които са се регистрирали в бюрата по труда. Също така е пречка езиковата и културна бариера. Имайте предвид и че по-голямата част от бежанците гледат на България не като място за реализация и развитие, а като на транзитна страна по пътя за Западна Европа.

 

Визитка:
Роден е на 19 септември 1977 г.

През 2000 г. завършва магистратура „Счетоводство и контрол” в Икономическия университет – Варна, след което получава няколко следдипломни квалификации и специализира право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”

От 2009 г. до момента е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България

Заместник-председател е на Националния съвет за насърчаване на заетостта към министерството на труда и социалната политика, член е на Съвета към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.