Оруел, задкулисието и малките химикалки

Люба Будакова, Наталия Радославова - понеделник, 18-12-2017 - 19:01

С вързани ръце и запушена уста. Скрита. Истината у нас, която уж е основна демократична ценност, човешко право и какво ли още не, се оказва обикновена заложница. Или поне така я възприемат хора, изживяващи се като нейни господари – закъсали го със закона хора с големи комплекси, още по-голямо чувство за малоценност, но малки химикалки. Химикалките всъщност ги държат едни други хора, които по команда рисуват с тях карикатура на истината и я развяват по площади, ТВ студиа и интернет пространството. Безпрепятствено. Просто тя – истината е завързана за парното в палата (който най-вероятно е запориран) на някой от господарите им и дума не може да каже. Защото ако вземе, че си отвори устата, летят шамари, напомнящи й да си знае мястото.
Филмът, издържан в стилистиката на немска страст от 80-те, е гротеска, но ни го пробутват от месеци. При това – всеки ден, тиражиран по няколко пъти, от различни медии, ръководени от едни и същи центрове. Разни хора вият като койоти тук и там, развявайки намачканите листи с опорките си, но в момента, в който някой посмее да каже фактите, скачат като побеснели песове. И тъй като вече са наясно, че в България няма как да скрият мръсното бельо на менторите си, се пробват да превърнат световната мрежа в Министерство на истината. Своята истина. Справка – Уикипедия. Ако отворите не само българския, а английския й вариант, ще установите, че в частта за Иво Прокопиев например тя е сякаш излязла от рекламна брошура на „Икономедия“. Това впрочем е факт, който лъсна на специално обучение на 27 ноември тази година, организирано от българска страна от едно от НПО-тата от същия този кръг. На това обучение буквално се наложи да влезем през задната врата. Защото се оказа, че конкретни хора искат да приватизират и словото, след като разграбиха икономиката на страната ни. И никак не им допадна, че „чужди елементи“ искат да видят кой и как пише и редактира текстовете в „Уикипедия“. Останалите участници се оказаха или от изданията на „Капитал“, или свързани с тях фрийленсъри и активисти в НПО-та. Но да се върнем на текста за Прокопиев – в него няма и думичка за обвинението срещу разградския бос, а самият той е описан като лидер на мнение със силни обществени позиции. Това впрочем не е изненада, защото разтърсващите лозунги са взети от неговите издания. Не е и обективно, но българските редактори на „Уикипедия“, явно надлежно преминали подобни обучения, подминават този факт. И трият всеки, който се опита да вкара обективните факти. Или поне да подложи на съмнение портрета, сътворен от елементчетата в пропагандната фабрика, създадена от Прокопиев и останалите членове на задкулисието у нас. Независимо дали е за него, за ортаците му или за обявения от него за враг №1 – Делян Пеевски. А докато редакторите трият, медийната машина върти на пълни обороти, за да създаде следващата псевдоистина, която да се ползва за цитат в поредната изфабрикувана статия в „Уикипедия“. Уви, дори не могат да претендират за авторство на схемата за манипулиране на реалността. Човечеството го е виждало на практика по време на Третия райх, а на хартия – в „1984“. „Когато всички приемат една лъжа, насаждана от партия, ако във всички документи се пее една и съща песен, тогава тази лъжа се намества в историята и се превръща в истина", пише Оруел. Е, явно някои виждат в „Уикипедия“ вариант да превърнат тези слова в реалност, но са им малки химикалките и колкото и да драскат не могат да отнемат правото на всеки да казва истината.

 
 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.