Бий ме, наричам те... любов

Боян Димитров - сряда, 07-02-2018 - 19:51

„Абе, трябва да я биеш, за да те уважава. Жената не си ли знае мястото, ще ти се качи на главата. Няма да ти има респект. Трябва си тормоз, за да има любов.“ Това би казал всеки полуграмотен мъж в България. А те не са малко. Никак даже. Тях не ги интересуват конвенции, защото само са чували, че „нещо много го обсъждат това за гейовете по телевизията, писна ми“. Казват го, колкото да започнат разговор. Или да се включат в такъв. Не са наясно с нищо. Само с опитомяването на опърничавата. А за това си трябва здрава мъжка ръка, немити крака и по възможност окосмяване по цялото тяло. Това са мъжките признаци. Да бие, да пие, да мирише и да може да крещи. Тогава ще го уважават. Все едно ще излезе на лов и с цялата си мъжественост ще се върне с един бизон. А той Всъщност ще се излежава до обяд, докато жена му работи, след това ще излезе с приятели да пие кафе, ще избърше мазните си ръце от баничката в анцуга и няма да има търпение жена му да се върне от работа, за да й тропне по масата и да й покаже кой е мъжът. Защото той „цял ден е бил по далавери, докато тя се гърби за 800 лева заплата“. Вместо да върти къщата и да чака на него „да му върже“. И за това най-лесното е да си избие комплексите, като Й забие един. Защото кой мъж не бие жена си? Според някакви там статистики всеки десети. Но според мен е всеки втори, най-много трети. Защото повечето български мъже живеят със своя комплекс и с липсата на еволюиране от маймунския вид. За тях думата нежност се свързва единствено с представителите на третия пол, гейове, транс и всякакви други разновидности на нормалния мъжки пол. И смятат, че любовта се печели с битка. Но не с другите представители на пола, а с обекта на обичане. Ако й дръпнеш един както трябва, значи си я спечелил. Остане ли до теб, значи наистина те обича. И проблемът не е в приматите, павианите и полуграмотните. Проблемът е в жените, които търпят това и позволяват да виреят сред такива мъже. Може би нямат избор ли? Съмнявам се. Предпочитат евтиния бой пред това да се постараят да променят живота си на по-висока цена. Като например да си съберат двата парцала, подарени от майка им за сватбата, и да си заминат някъде, където могат да търсят ако не любовта, то поне спокойствието. И не може МВР да пази всяка домакиня, която няма кураж сама да избяга от насилника си. Не може да чакаме службите да решават всичко, за което нямаме топки да решим сами. Защото насилниците точно това искат. Да се чака някой спасител при положение, че такива няма. Те разчитат не безсилието и стават още по-силни. Те бият, за да живеят. Удрят, за да са обичани. Смачкват, за да не бъдат смачкани от собствените си комплекси, които са се пропили в тях като миризма на сутрешно кафе в неизмита уста, издишаща в студена външна тоалетна.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.