Надежда Николчева, директор на 31 СУЧЕМ

Гилдията се умори от попълване на хартиен и електронен дневник

Мила Мишева - сряда, 09-08-2017 - 20:00

Интересът на детето е да учи в близкото училище

- Г-жо Николчева, от учебната 2018–2019 година електронният дневник се регламентира във всички училища, като хартиеният в сегашният му вид отпада като задължително изискване. Как ще коментирате тази промяна?

- Това е идея, която работодателските организации отдавна се опитваме да наложим и да постигнем разбирателство. Някои училища ползват електронни дневници вече над десет години, без да имат никакъв официален аргумент. Но това е желанието на училищата – родителите да бъдат своевременно, подробно и качествено информирани за развитието на децата си. И в гилдията започва да настъпва една умора от паралелното попълване и на хартиен, и на електронен дневник. Започва да се губи смисълът на това двойно водене. И затова настоявахме в новата наредба да бъде регламентирана възможността за използването само на електронен дневник. Разбира се, това може да се случи само там, където спецификата на училището го позволява, защото няма как да очакваме в малките населени места всички родители да имат достъп до интернет.

- Как всъщност може да се процедира с родителите, които по някаква причина нямат достъп до интернет, независимо дали постоянно или временно?

- Нашето предложение не включва само предоставяне на информация по електронен път. На родителите, които нямат техническата възможност да получават такъв тип известия, ще се дават разпечатки.

Основната цел е родителите да получават незабавна и актуална информация за детето. Но в крайна сметка тя предполага активност и от двете страни. Знаете, че почти няма съвременен човек, като изключим хората над 70 години, които да не притежават телефони с възможности, позволяващи достъп до евентуалния електронен дневник. И пак казвам, това не е единственият вариант - седмично или ежемесечно родителят ще може да получава разпечатка от този дневник. Ако той иска да се информира за детето си, може да идва всеки петък и да взима разпечатка. И това ще е много по-регулярно от бележника, който ученикът може да е скрил. Идеята е наистина семейството и училището да си партнират, а това няма как да се случи без навременна информация. На този етап по -надеждна възможност от електронния дневник няма.

- Все пак живеем в XXI век, учениците хакват какво ли не. Мислите ли, че няма да могат да пробият базата данни в електронния дневник?

- Не е толкова просто, защото платформата е на външни фирми и за базата данни има специфични изисквания. Но да, има го този риск, който трябва да поемем, ако искаме да имаме близък контакт с учителите.

- Казвате, че електронният дневник помага за по-бързата информация на родителите. Има ли това положителен ефект върху дисциплината?

- Нашият опит и това, което съм чула от колегите, е, че дневникът работи много добре и поставя родителя в активна позиция. Защото сегашната парадигма изглежда така - училището е длъжно да информира родителя, но той не е длъжен да се информира. Много често той разчита за това на децата, които както знаем, се опитват да хитруват. И когато ученикът каже, че си е забравил бележника или не го предостави на учителя, родителят губи всякаква връзка с информацията. Дори да е проявил инициатива да звънне на класния ръководител, той няма как да знае оценките на всичките ученици, т.е. не може да предостави тази информация. В тази връзка смятам, че сегашният модел е изживял времето си и трябва да направим крачка в XXI век.

- Във вторник образователният министър пусна проект, с който се регламентират основните минимални заплати, като основното възнаграждение за млад учител без опит скача със 100 лв. до 760. Мислите ли, че това е достатъчно, за да мотивират младите хора да влязат в училище?

- Това е добра тенденция за връщане на младите хора в училище. Тя не решава проблема от раз, но в един относително кратък период учителските заплати бяха увеличени – преди няколко месеца с 80 лв., а сега с още 100. Така че в рамките на година и половина мисля, че възнагражденията ще станат съблазнителни за младите хора. Към основната заплата се получават и допълнителни средства за класно ръководство, за по-висока квалификация, за лекторски часове. Учителите могат да участва в проекти, получават средства за представително облекло, т.е. това са гарантирани допълнителни възнаграждения, които също увеличават работната заплата.

- Министерството на образованието и науката предложи въвеждането на уседналост като единен критерий за прием в първи клас. Ще внесе ли според вас това повече ред и справедливост в системата?

- Искрено се надявам. До миналата година, докато не излезе Наредба 10, липсваше какъвто и да е регламент. Училищата бяха оставени да се справят сами и попаднаха под ударите както на Закона за защита от дискриминация, така и на този за защита на личните данни. За мен въвеждането на уседналост е отговорен правителствен акт. Така държавата внася яснота по какви критерии ще бъде демографското разпределение на учениците, а уседналостта е възможно най-справедливият критерий. Надявам се така да се пресекат неморалните прояви, на които бяхме свидетели. Колегите Диян Стаматов и Асен Александров вече казаха, а аз ще потретя, че тази година ни превърнаха в клиенти на прокуратурата за неща, за които не сме извършили. И това не бива да се повтаря.

- Не мислите ли обаче, че отново може да бъдете под ударите на закона от страна на родителите, които например живеят в крайни квартали, но искат децата им да учат в центъра?

- Никой не ги лишава от това право. Те ще имат същата възможност като другите, само че с по-малък брой точки.

- В случая това не е ли решаващо, защото дългогодишната уседналост в близост до училището дава много по-голяма преднина?

.-А смятате ли, че обратното е справедливо? Някой, който живее в Обеля да се запише във Възраждане преди децата, които живеят на отсрещната страна на улицата. Големият проблем е, че във всяко нещо може да се види дискриминация. Остават двата варианта – или децата да бъдат подлагани на изпити, при които няма да има дискриминация, но законът го забранява, или да се намерят обективни критерии, които са в полза на самите деца. Това, че някой родител е амбициран да си води детето през три квартала и 6-7-годишният ученик да пътува по 40 минути на отиване и връщане не значи, че това е коректният подход. Това е родителската амбиция. Интересът на детето е да учи в близкото училище.

- От новата учебна година ще има система от символи за оценяване на учениците от 1 до 3 клас. Готови ли сте с нея?

- Ние разполагаме с такава система от миналата година. Имаме изображения на усмихнато, предупреждаващо, смръщено човече. Според мен проблемът в тази система не в символите, а че тя трябва да бъде уеднаквена като степен. Едно училище може да избере три степени за качествено оценяване, а съседното пет.

- Не трябва ли символите да отговарят на шестобалната система?

- Това е проблемът - че няма такова изискване. Нашият съюз предложи скалата за приравняване да бъде шестстепенна.

- А как символите ще се нанасят в електронния дневник?

- С думи. Но аз мисля, че е по-важна ежедневната информация за детето, това, че учителят примерно ще напише, че в домашното са допуснати грешки, а не е толкова важно как се оценява като скала. Затова електронният дневник е много наложителен. Той позволява подробност на информацията – на какъв вид изпитване е бил ученикът, под каква форма – устна, самостоятелно, контролно или тест, на коя дата и т.н. И по този начин даваме възможност на родителя да е по-близо до процеса.

 

ВИЗИТКА:

Завършила е Софийския университет със специалност българска филология и психология, с втора магистратура по позитивна психотерапия и допълнителна специализация „Образователен мениджмънт”

Директор е на едно от най-големите училища в България – 31-о средно училище за чужди езици и мениджмънт „Ив. Вазов“

Председател на Съюза на работодателите в България

Член на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в средното образование

Член на Консултативния съвет към РУО – София-град

Член на Обществения съвет по образование на Столичната община

Член на управителния съвет на Асоциацията на Кеймбридж училища в България


 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.