В. „Катимерини“: Време е за почтен компромис с държавата Скопие

Агенция Монитор - четвъртък, 11-01-2018 - 16:51

След безплодни надпревари в продължение на четвърт век, Атина и Скопие дават индикации, че се доближават доста, но съвсем не окончателно, до един компромис по спора им за названието на малката съседна държава и за всичко, свързано с неговата употреба, пише в. „Катимерини“, цитиран от БТА.

Във връзка с това бих искал да бъде дадена възможност на един стар македонски експерт по тази тема да каже следното:

Първо, никога не е имало нация от македонци, нито пък държава под името Македония, както не е имало нация от атиняни, лакедемонци, епирци, етолци и други, създали държавите в древна Гърция. Македония се е наричало едно пространство, което непрестанно се е променяло...

Второ, след балканските войни и Букурещкия договор от 1913 г. се появяват Гръцката, Българската и Сръбската Македония като части от съответните държави. За първи път "македонска нация" - и то само на хартия - е обявена от Съветския съюз през 1933 г., за да може /съветите/ да държат под контрол кризисния геополитически район. През 1943 г. Тито за първи път изобретява т.нар. "македонска нация" и назовава "Република Македония" дотогавашната Вардарска Бановина, за да се домогне до гръцка Македония чрез водената в Гърция гражданска война.

Трето, при разпадането на Югославия този район /Скопие/ е обявен за независима държава през 1991 г. под псевдоназванието "Република Македония". В преамбюла на конституцията въпросната държава обявява, че "Република Македония е национална държава на македонската нация, че тя е люлка на всички македонци и че поема задължението да се грижи за всички македонци, живеещи в други страни. Гърция, естествено, реагира и всички гръцки македонци се разбунтуваха. Така Съветът на политическите лидери под ръководството на Константинос Г. Караманлис реши, че Гърция не признава държава под името Македония, в това число не признава и производните на това име.

Четвърто, след реакцията и предложението на Гърция Съветът за сигурност на ООН с резолюция 817 записа Скопие в световната организация под неговото временно наименование "Бивша югославска република Македония". Този термин използват до днес и онези, които се противопоставят на евентуално споразумение с географско определение на името "Македония". Те обаче не схващат, че временното название съдържа в себе си името "Македония" и като определение в него просто е поставена думата "Република".

Пето, до 2007 г. над 140 държави бяха признали Скопие като "Република Македония"... През април 2008 г. премиерът Костас Ал. Караманлис и външният министър Дора Бакояни се явиха в Букурещ, където под силния натиск на фаталния американски президент Джордж Буш срещата на върха на НАТО бе готова да даде членство в Алианса на Скопие. Единодушно обаче тази среща реши, че членството на тази държава е изключено, докато преди това не бъде постигнато споразумение с Гърция. Това единодушно решение е повтаряно и през следващите девет години на всяка среща не само на НАТО, но и на ЕС. Какво бе станало? Просто тогавашните гръцки представители бяха депозирали цяла папка с доказателства, от които бе видно, че името "Македония" е локомотивът на иредентистките претенции на Скопие спрямо гръцка Македония. А това, разбира, се е в противовес с фундаменталните уставни принципи на НАТО, ЕС и ООН. Сиреч, точно тази бомба Скопие е длъжен да премахне.

Шесто, тази позиция сега отстоява и настоящият гръцки външен министър Никос Кодзиас. Той е напълно запознат с проблема, разполага с отличен екип и има цялостна представа за геополитическия район. Позитивни стъпки бях предприети и от коалиционното правителство с участието и на албанци в него на премиера Зоран Заев в Скопие, което трябва да убеди славомакедонците, четири поколения от които са закърмени с държавната идеологема за "македонизма", на който със закон е забранено всякакво противопоставяне.

Седмо, моментът е сега. Утре ще е много късно, защото геополитическото пространство на Балканите бързо се променя. Гърция е крайъгълен камък и може да играе първостепенна роля. Вашингтон и Берлин са заставени да затвърдят едно ново статукво, вълните от бежанци разединяват.

Осмо, стабилността на съседната държава, приятелството и тясното сътрудничество са от фундаментално значение за Гърция.

Девето, Балканите също се променят. Среднобалканската зона вече е единственият стратегически коридор за пренос на природен газ от Изтока за Централна и Южна Европа, а също и за сигурността на енергийните източници, идващи от Запада. В същото време по този маршрут от Изтока идват хилядите мюсюлмански бежанци, които Европа не може да управлява.

Десето, въпреки всичко това, Балканите все още са район, стъпил на подвижен пясък. В много държави цари политическа нестабилност, корупция и организирана престъпност...Косово и Босна и Херцеговина си остават протекторати на Запада. Черна гора има по-малко от 700 хиляди жители с три различни етнически идентичности. Турция под ръководството на Ердоган до голяма степен следва стратегията на неоосманизма и вече е заела стратегически позиции. Албания в съюз с Турция открито се стреми към реализация на идеята за "Велика Албания" с включването в нея на Косово, западната част на държавата Скопие и територии от Гърция, Сърбия и Черна гора...От своя страна Русия се стреми да установи ред в Сърбия, Черна гора, Скопие и България. Сърбия поддържа съюз с Русия, тъй като освен всичко останало, има нерешени проблеми с останалите съседни държави - Косово, Босна и Херцеговина, Хърватия, Албания, Скопие и Черна гора.

Единайсето, има обаче и добри новини. След дълги векове на кървави надпревари и борби, Гърция и България развиват и непрестанно затвърждават стратегическия си съюз. Откакто България влезе в ЕС с горещата подкрепа на Гърция, се сбъдна националният блян на българите: излизането им на Бяло море, където България присъства мирно и продуктивно. През пристанищата на Солун, Кавала и Александруполис минава българската търговия. За това допринасят и пътните артерии на Гърция...През 2005 г. в качеството на постоянни жители на Гърция бяха преброени 35 104 българи. Гърция е четвъртият най-голям инвеститор в България с 2,5 млрд. евро през 2016 г. На 23 юни 2017 г. българският президент Румен Радев бе на официално посещение в Атина, където обяви: "България и Гърция поддържат стратегическо партньорство в рамките на двустранните отношения и по линия на ЕС и НАТО. Двете страни могат да бъдат пример за приятелски връзки на Балканите, които да се опират на европейските ценности".

В това променящо се геополитическо пространство политическите сили в Гърция са длъжни да съхранят и да подсилят позицията на страната. Ключът за това може да се окаже един почтен компромис с държавата Скопие.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.