Смазващо добри музиканти, аромат на къри и винтидж базари изпълват каналите край Острова на музеите

Берлин без стени

НАДЕЖДА ПОПОВА - събота, 11-11-2017 - 10:00

Рафиниран виртуозно в паметници и артефакти, ужасът на Холокоста и разединението са магнит за туристи

7.50 euros, bitte. Изречена от свеж хипстър на не повече от 24 години зад щанда на прословутите Berlin Curry Wurst павилиончета, маркирали трасето от Бранденбургската врата по „Унтер ден Линден“ към „Фридрихщрасе“, репликата със сметката звучи супер забавно за англоговорящ. Нещо като „Зелен енд ХИВ-ти урос, бите“. Широката усмивка в процепа на огромната брада и тайкуондо движенията, с който момчето вади димящите фритюрници, за да задели нашата порция картофки, моментално разсейват мисълта за декодер в общуването. Човек, който изстисква кетчупа върху месото по толкова самоотвержен начин, определено заслужава тлъст бакшиш. А и ако следваш поговорката за римляните и Рим, то попадайки в германската столица е добре да имаш елементарен речников запас на немски. Местните ще го оценят, повярвайте. Дори лицето на касиера в бакалията става различно, когато чуе едно отчетливо Danke вместо благодарност на английски за експедитивното обслужване. Цялото лирично отклонение до тук произтича от първоначалното ми учудване, че езика на Шекспир, който автоматично ми става роден при всяко пътуване в чужбина, тук не е на особена почит. Говорим за Мите, културното ядро на Берлин, което гъмжи от туристи и немската реч със сигурност не е доминантна в пейзажа. По подразбиране. За седмица престой обаче това спря да ми прави впечатление – усещането за свобода, което получаваш от духа на едно възродено след толкова конфликти и терор място, е опияняващо. Рестартира главата ти във всеки един смисъл. Обичам Лондон, но карето Уестминстър-„Трафалгар Скуеър“ изглежда като терен за подготовка на китайците за олимпийски игри в сравнение с тази част на Берлин. Там буквално можеш да дишаш спокойно и да съзерцаваш от тротоара боядисаните от далтонист трабанти в магазините за сувенири без да се притесняваш, че 7-годишното ти дете ще бъде пометено от армия азиатци със селфи стикове.

Сблъсъкът ни с къри вурста като аналог на добрия стар хотдог бе единствената ни бегла допирна точка с легендите за местните колбаси. Мирисът на къри отблъсна дъщеря ми от деликатеса, а аз посягам към такива въглехидратни бомби само след тежък махмурлук. Превключихме на система, която препоръчвам на всеки пътешественик с ограничен бюджет – пазарувахме готови салати (от евро до 3.50), зеленчуци и превъзходни смутита (по евро) от близкия магазин, с които изкарвахме деня на крак. Така сглобихме здравословно меню за двама на цената на няма и „Зелен енд ХИВ-ти урос“, както вече споменах по-горе, за приличен кренвирш и шепа бланширани картофи. Чревоугодниците, които държат на табиета да са на маса и да попиват уличния ритъм на Берлин с бяла салфетка на колена и всяка глътка вино, ще останат очаровни. В центъра има жестоки ресторантчета, които предлагат гастрооргазъм на съвсем народни цени. Естествено, ако се храните навън всяка вечер сметката ви може и да не излезе розова, но ние го направихе два пъти и почти ритуално, за „добре дошли“ и „на прощаване“. Избрахме италиански ресторант на 5 минути пеша от Чек пойнт Чарли, граничния пункт, разделящ американския и съветския сектор в Берлин в периода на Стената. Атмосферата вътре бе като в „Кръстникът“ – минимум заетост привечер, сякаш единия салон се пази за Дона, а край малкото окупирани маси за двойки се носят галантно сервитьори на 60-годишна възраст в бели ризи, черни панталони и ленена кърпа на предмищницата. И те като нас не говореха немски. И те обичаха пастата и доброто вино. И те умееха да се радват шумно на живота – личеше си по фалшивото, но сърцато припяване на всеки шлагер ала Тото Котуньо, докато взимаха поръчките. На това вълшебно място една вечеря с основно и десерт за двама, две чаши вино и комплименти от заведението като домашен хляб и каничка пармезан, рекапитулацията показа 35 евро. Но до тук с въжделенията на дебелото черво, време е да акцентираме и върху храната за душата. Ето какво може да се види при добра организация на времето за седмица и ако имате късмета да сте настанени в Мите – тогава забравяте за транспорт, различен от крайниците ви, и Островът на музеите ви е на максимум 30 минути пеша.

Топография на терора

 

 

„Топографията на терора“ изобилства от архивни кадри за нацисткия режим.

От дългото 155 км смъртоносно недоразумение, по-известно като Стената, днес са запазени около стотина метра. Остатъкът от основата е сведен до дискретна алея от павета, която пресича и булеварда край Барнденбургската врата. В близост до съхранените бетонни блокове, между „Потсдамер плац“ и „Кохщрасе“, се намира „Топография на терора“. Името не звучи шокиращо, но не очаквайте сграда, изпълнена с анткиварни електрически столове и восъчни фигури на трупове в различни стадии на мъчения. На това място е била ситуирана централата на Гестапо и ръководството на военното крило на национал-социалистите, или терористичния апарат на Третия райх. Създаването на комплекса отнема 23 години заради дебатите за адекватно представяне на жестокостта на нацисткия режим. “Всеки, който идва тук, трябва да се държи адекватно, не е нужно да свежда глава. Това не е мемориален комплекс, а информационен център.”, казват от екипа на институцията. Ако искате да усетите мащаба на разрухата, създадена от малкия фюрер, това е вашето място. Достъпът е безплатен.

Пример за това как останките от една от най-големите трагедии на XX век могат да бъда превърнати във въздействащо изкуство и Мемориала на холокоста на метри от Бранденбургската врата. Минаваме покрай него в рядко слънчев ден за Берлин и виждаме как по върховете на по-ниските бетонни паралелепипеди подскачат деца, а върху по-високите гърбове подпират влюбени тийнейджъри. Ако влезе навътре обаче дължината на блоковете скоро ще надхвърли височината ви, за да удари внушителните 4.80 м. От птичи поглед композицията с паметниците на убитите евреи е подредена, но за заземения турист усещането може да стане вълнуващо зловещо, защото в един момент се губиш в лабиринт и зад всеки блок изскачат непознати лица, с които се сблъскваш почти челно.

„Чекпойнт Чарли“, който ни бе почти под прозореца, се забелязва нощем отдалече заради светещите билборд-снимки на руски и американски граничен офицер. Пред кабинката, от която навремето са надничали дулата на картечници, днес стоят две момчета в униформи, държащи знамената на страните си. Зад гърба им са нахвърляни няколко реда чували, а чакащите за снимка с тях често образуват опашка. Футуристична сграда-балон отсреща предлага компютърна възстановка на Стената с всякакви екстри като усещане и фактология, а в неделни дни пред нея осъмвам сергии с противогази и различни аксесоари на военните униформи от този период.


 

Берлинска катедрала

 

 

Най-голямата и стара протестантска църква в града е като кибритена кутийка в сравнение със Сейнт Пол, но досущ като лондонската катедрала предлага разходка до купола, от която се открива спираща дъха гледка към Берлин. От пищните позлатени олтари, голямата сцена и елхообразните метални свещници до върха ви делят 326 стъпала. Табелите с намаляващия им брой на всяко ниво не са случайни – изкачването може да се окаже екстремно приключение за човек, който поддържа формата си с вдигане на дистанционното на дивана. Веднъж преборили лабиринта от бели врати в клаустрофобичното коридорче под купола обаче ще бъдете възнаградени с 360 градусова гледка – от Новия музей, Художествената галерия и Алтес до сградите на университета Хумболт, внушителната телевизионна кула и десетките по-малки катедрали, изникнали между бизнес небостъргачи. И всичко това разделено с финес от множеството притоци на Шпрее. За разлика от Сейнт Пол тук позволяват да се снима, а цената за вход е доста по-разумна – 9 евро за възрастен, като цената за три деца до 18 години е включена в билета.

Алтес и Природонаучния музей

 

Музеят „Алтес“ е сред най-старите в Европа.

 

 

 

Един от най-старите музеи в света, „Алтес“ респектира не само с внушителната си неокласическа архитектура и портик висок 87 м, но и с богатата си колекция от римски и гръцки антики. Жената, която ни посрещна в първата галерия, попита от къде сме. При отговора „България“ тя повдигна вежди и леко неуверено промърмори „Добър ден“, а след това отвори джобно тефтерче и на чист български изрече „Добре заварили и довиждане“. Входът за „Алтес“ бе 10 евро за възрастен, а за детето издадоха билет с нулева стойност. За 7-годишно момиченце Пирородо-научния музей бе логичната следваща спирка от обиколката ни. Той е ситуиран в периферията на „Фридрихщрасе“, на около 40 минути пеша от Острова на музеите, значително по-малък от лондонския. Също като него обаче посреща гостите си с внушителен скелет на динозавър. Страхотна е залата за космоса и структурата на слънчевата система, в чиито център има кръгъл диван с размери на тенис корт, а над него от тавана виси екран. Целта е да легнеш в абсолютен полумрак и да изгледаж 8-минутното филмче за сътворението на планетите. Музеят разполага и с леко зловеща зала с консервирани в епруветки морски видове, всички съхранени зад огромни витрини, осветени в огнени цветове. Входът за възрастен бе 9 евро, а детето влиза безплатно.

 

Акваасансьор в хотела и зоологическа градина

 

Пътешествието ви в асансьора с океанските риби продължава пет минути.

В „Аквадом“ влязохме след 20 минутна опашка под лек дъждец. Аквариума си заслужава, стига да не го посещавате в период на ваканция и празнични дни, защото тъпканицата вътре не ви позволява да се застоите пред даден рибен пасаж за повече от 30 секунди. След това ще избутат с лакти или ще ви качат на раменете нечие чуждо и крайно ревливо дете. Основните атракции там са две – тунела със скатове и океанското дъно, обвило един...асансьор. За да стигнете до него трябва да излезете от основната сграда и да влезете в друга. Докато чакате на опашка ще попиете аромати на бургери и виетнамска кухня от ресторантите наоколо, а самия аквариум е ситуиран в квадрат, обграден от стаите на хотел. Асансьорът е двуетажен, а плавното издигане към повърхността на аквариума е около 5 минути. През това време около вас плуват какви ли не чудати и красиви същества, включително риба Пинокио (носът й наистина бе като показалка) и риба Дракула (заради наситения черен цвят).

Зоологическата градина е сред най-старите в Европа и си заслужава напълно да й посветите цял един ден. Входът за възрастен и дете бе около 20 евро, а вътре е истински рай от зеленина, широки алеи, площадки за игра и пиратски кораби в реален размер и къщички с пързалки, строени сякаш от Хъкълбери Фин. Малчуганите могат спокойно да влизат в кошарите с козички, овце и понита и да ги хранят с гранули от автомати, които пускат малки дози срещу 10 евроцента. По традиция най-впечатляващи за моето момиченце, специално, бяха полярните мечки, жирафите и всички обитатели на водния свят – тюлени, хипопотами, пингвинчета.

На селфи сесия с Майли Сайръс в „Мадам Тюсо“ – скъпо и тъпо

 

 

Дъщеря ми беше щастлива и само това оправдава тези 43 евро, които платих за двете ни при посещения в „Мадам Тюсо“. Детето искаше да се снима с фигурата на Тейлър Суифт и да дефилира по котешката пътечка в сектора за топмодели на Хайди Клум. Преди това те гримират две момичета пред огледала, имитиращи холивудски бекстейдж. Това, разбира се, отпадна, след като поискаха нещо от рода по 18 евро. 10 евро поискаха и за снимка с картонен сет от клипа на Wrecking Ball на Майли Сайръс. Цялото място може да бъде обходено за по-малко от 30 минути и предлага зали с фигури на учени, политици, спортисти, актьори и поп културни икони от всякакъв калибър. За мен спасението бе сегментът с герои от „Междузвездни войни“, в които Хан Соло, за разлика от Роби Уилямс две стаи по-надолу, беше изваян с черти едно към едно с оригинала.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.