Учени настояват ЕС да даде пари за нов „Академик“

Добромир Радушев - понеделник, 13-11-2017 - 17:21

„За да прави модерен мониторинг в Черно море страната ни има нужда от съвременен научно-изследователски кораб. Сериозен ремонт на „Академик“, с който сега разполага Институтът по океанология във Варна, би струвал поне 10 милиона лева. Инвестицията в чисто нов плавателен съд за наука пък е още по-скъпа, по груби изчисления между 20 и 30 млн. лева. Толкова пари трябват за съвременен научно-изследователски кораб, който да разполага с последните новости в техниката“, коментира по време на Научна конференция „Образование, наука, иновации” във Варна председателят на БАН, акад. Юлиан Ревалски. Той призна, че е водил разговори на високо ниво ЕС да отпусне пари за подобна инвестиция, като проект по някоя от оперативните програми би бил добър вариант. „Европа получава данни от нас и затова би било редно да помогне със средства. Корабът „Академик“ е годен за момента да прави проучвания. След задължителния класен ремонт обаче, той би бил годен за срок от 5 години, след което отново ще трябва да се мисли за сертифицирнето му. Въпросът, по който държавата трябва да помисли обаче е, дали основен ремонт на морално остарял кораб, ще си струва инвестицията“, коментира още акад. Ревалски.

Научната конференция се организира от Регионалният академичен център на БАН-Варна и Община Варна. В работата й участваха учени от БАН, преподаватели от ВУЗ, представители на бизнеса и работодателски организации. „Предимно малки и средни компании проявяват интерес към иновативни научни разработки, за да ги приложат в бизнеса си. Става въпрос за проекти в химическата индустрия, IT-технологиите, фармацията, медицината и нанотехнологиите, коментира пред форума председателят на БАН. Според него, бизнесът се интересува най-вече от разработки за дизайн на лекарства, томографски изследвания, полимери. Големите индустриалци инвестират в наука, но само по определени направления. Проблемът идва оттам, че повечето крупни компании у нас са дъщерни, обясни акад. Ревалски. А те нямат интерес да развиват научна дейност в България, след като инвестират достатъчно там, където са базирани компаниите-майки. Съвместно с едрия бизнес обаче, БАН е разработила детайлен анализ за нуждата от работна ръка у нас за следващите 15 години. Данните в него показват, че с развитието на изкуствения интелект, някои от професиите ще изчезнат. Шофьорите ще са едни от първите, които ще станат жертва на съвременната индустриална революция. Бързото развитие на технологиите, навлизането на електромобилите и колите, които се придвижват автоматично, неминуемо ще се отразят на човешкия фактор. Според акад. Ревалски обаче, ако системата на образованието е добре развита, тя ще успее да подготви хората за големите промени, които ни очакват. Преквалифицирането на кадрите също ще тушира социалния ефект от подобни прогнози.   

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.