Нашето знаме се вее в Лион.
Снимки Авторът

Знамена от цял свят дефилираха в Лион

Жан Соломонов, Лион - вторник, 04-07-2017 - 17:43

За първи път тази година и българският трибагреник се нареди сред тях

Лион, а и цяла Франция, изживява трудни моменти. Тежко въоръжени войници патрулират по всички главни улици и кръстовища. Но какво да се прави. Човек не може да живее във вечен страх, заключен у дома, защото терористите точно това искат да внушат. Затова, сякаш напук на всички страхове, градският площад „Антонен Понсе“ и водещите към него широки булеварди се напълниха с усмихнати хора. Поводът беше специален. По традиция тук на 1 юли се провежда ежегодният Марш на знамената от цял свят. На градския площад кметството разпъва няколко редици бели палатки, където всяка от многобройните общности показва основните стожери на своята култура, история и фолклор. След това по главната улица тръгва шествие на националните флагове, носени от мъже и жени в национални носии, за да се върне обратно на площада под бурните овации на хилядната публика и блясъка на фотографските светкавици.

А сега да побързаме влезем „у дома”.

 

Нашата палатка е като на другите – пет на шест метра,

 

и всеки е донесъл за щанда пред входа нещо от свидните си спомени - шарени троянски гаванки, мускали, иконка, чифт чапрази, кавал. По стените са накачени китни носии от Кюстендилско, Врачанско, Добруджа, Шоплъка и от къде ли не още. А на входа, както си му е редно, се веят две знамена с извечните ни багри бяло, зелено и червено.

Доближи ли се ябанджия, две момичета в носии се втурват да го черпят с домашно направени баници и докато гостите примляскват от удоволствие, третата вече диктува рецептата за българския специалитет. Точени кори, масло и сирене не са неща дето „не растат” във Франция, но като комбинация е непознато. Даже се стигна до там, че пред един французин се изправиха три моми с различни баници и на чудесния си френски направо попитаха: „Кажете, господине, коя е най-вкусната?” Направо ми дожаля за горкия човечец. Знайно е, че българките са най-красивите жени на света, пък той сега да отсъди и „коя е най-вкусната”. Лошо нещо е това играта на думи, но гостенинът се справи бързо с типичната си галска галантност: „И трите са великолепни.”

Дойде място да кажем и най-важното. Кой организира появата ни на днешния ден? От А до Я ръководителката на фолклорния танцов състав „От извора” Анита Екенова-Рокенстрол и нейния щаб от момичета и момчета. Тя нарушила протокола и още на миналогодишния празник се свързала с представителите на кметството, за да им съобщи, че на територията на града и околностите му

 

живеят близо пет хиляди българи

 

Та да бъдат така любезни да ни зачетат! Защо досега това не е ставало, не се наемам да кажа. Жалкото е, че в другата част на площада в същия ден се провежда с много повече тържественост Денят на консулите в Лион. Но уви, във втория по големина град на Франция България все още не е благословила някой за макар и почетен консул.

Синоптиците бяха предрекли времето да е дъждовно, но хилядите усмивки прогониха натрупаните облаци и се разминахме с няколко капки. До нас арменците черпеха със сладко кафе, украинците с медовина, отсреща виетнамците раздаваха някакви оризови сладки. Въобще, Вавилонската кула този ден се издигна в центъра на Лион в цялата си варварска прелест.

„Тичайте за дефилето, тичайте за дефилето” се раздаде припряно от уста на уста и народните носии, които красяха палатката ни, веднага изчезнаха. После пременени всички се строиха зад тъпана на Бруно. Да, добре сте разбрали. В тези три групи освен него има и други французи.

 

А как мина дефилето ни?

 

С думи не може да се опише. Туристи, местни хора и журналисти си изпотрошиха апаратите да ни снимат.

„Целта на този празник, отдели ни няколко минути пред палатката ни Кристиан Желпи, председател на комитета за празниците в кметството на Лион, е да дадем възможност на многонационалната палитра на нашите сънародници да покажат пред всички богатството на своята национална култура и фолклор. Така, ние стари и нови лиончани ще се обединим във взаимно уважение, приятелство и толеранс един към друг. А и във веселие, разбира се.”

Вечерта, пак по азбучен ред на естрадата на площада започна концерта на групите. Но за тях няма какво да разказвам. Музиката и танците са за слушане и гледане, не за описване. Важното е едно. Най-сетне излязохме от сянката на неизвестността.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.