Дори най-модерните ни големи тецове няма да могат да отговорят на новите евроизисквания.
СНИМКА МОНИТОР
Търсим помощ от други страни в ЕС за отлагане на мерките

ЕК плаши да спре големите ни тецове

Агенция Монитор - вторник, 21-02-2017 - 17:11

Искат въвеждане на по-строги лимити за емисиите

Подготвяната от ЕК нова евродиректива за емисиите в промишлеността заплашва да спре най-големите ни тецове, осигуряващи над 45% от производството на електроенергията. Това стана ясно по време на форум, организиран днес от Българската минно-геоложка камара.

„В директивата се залагат непостижими пределни граници, което ще докара проблеми

не само на енергетиката, но и в цялата ни индустрия”

каза инж. Иван Андреев, изп. директор на камарата.

Според Валентин Николов, председател за България на Световния енергиен съвет въвеждането на тези стандарти и в средносрочен план ще доведе до фалит на големите тецове в Маришкия басейн. „Дори при субсидираната цена за изкупуване на тока те няма да могат да си позволят вноса на качествени въглища от чужбина”, каза той за „Монитор”. Според него поне половин милиард евро ще трябват за подмяна на технологията на изгаряне на въглищата и очистващите инсталации, като тези пари ще трябва да се дадат от бюджета.

Николов призова

да не се поддаваме на натиска

и да не говорим за резервен вариант, а да се търси начин да се отсрочи за по-дълъг срок от време приемането на директивата. Той посочи, че позицията на Европейската асоциация за въглища и лигнити (EuroCoal) е в наша полза.

България ще търси помощ и от други страни, имащи големи тецове, като Германия, Полша, Словакия, Унгария и съседките ни Румъния и Гърция, каза за „Монитор” инж. Андон Андонов, изп. директор на мини „Марица-Изток”. Той подчерта, че спирането на големите централи освен до срив на енергийната ни система ще остави най-малко 80 000 души без работа. Толкова са заетите в добива на въглища, производството на ток и фирмите, които обслужват тези дейности.

Зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков предупреди, че в бъдеще екологичните стандарти на ЕС ще стават все по-строги. „Референтните стойности много трудно ще бъдат постигнати с използваните технологии в България”, констатира той.

„Национално отговорната позиция

изисква търсенето и намирането на точния баланс

между желаната от всички грижа за околната среда и конкурентното развитие на енергетиката. Евентуалното одобряване на рестриктивните мерки от ЕК ще принуди централите от комплекса „Марица изток“ да използват вносни въглища, отказвайки се от местните лигнити. От една страна за част от тях това е технологично невъзможно. Още по-сериозният проблем обаче е поставянето под риск на цялата енергийна система на страната”, каза още енергийният зам.-министър.

Инж. Владимир Топалов от миньорския синдикат на „Подкрепа” каза, че няма информация каква е позицията на частните централи в Маришкия басейн. Синдикалистът се учуди от призивите да се търси резервен план, а не да се отстояват позициите на страната.

Колегата му от КНСБ инж. Валентин Вълчев смята, че отдавна сме в план „Б” и трябва да организираме усилията си, за да не се окаже, че пак сме закъснели. Той припомни,че квотите за парникови газове на Индия и Китай се увеличават до 2030 г. и те ще почнат чак тогава да ги намаляват. „България обаче като най-бедната държава в ЕС ще бъде ограничавана”, добави той. Синдикалистът информира, че профсъюзите в Полша няма да допуснат ограничаване на въгледобива там, въпреки че внасят въглища от Русия. Той призова всички български евродепутати да направят всичко възможно да не се въвеждат ограниченията.

Проф. Атанас Тасев от Българския енергиен форум определи обсъждането на проблема като молебен за дъжд. По думите му „може и да не завали, но поне настроението се повишава”. Експертът призова пред избори партиите да вкарат в програмите си и въпросите за родния въгледобив и енергетиката. „Скептичен съм ЕК да се поддаде на натиск. За това трябва да имаме план кога ще успеем да отговорим на изискванията и това трябва да влезе в нова енергийна стратегия на страната”, добави той. Професорът сподели, че име технологии за добив на синтетичен газ от въглища, който след това може да се използва за производство на ток. Цената му обаче излизала около 200 долара за 1000 куб. м и при поевтиняване на синьото гориво технологията става нерентабилна.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.