Ваня Трайкова, експерт в Министерството на образованието и науката:

Шофьорските книжки са основен мотив неграмотни да се образоват

Мила Мишева - вторник, 14-03-2017 - 19:00

Възрастни се включват в курсовете, за да четат етикетите в магазина

- Г-жо Трайкова, една от стратегическите цели на МОН е чрез проекта „Нов шанс за успех“ броят на неграмотните да се намали с около една четвърт. Реалистично ли е това според вас и в какви срокове?

- В рамките на проекта „Нов шанс за успех“, който сега се реализира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, имаме за цел да обхванем поне 10 000 неграмотни лица, които да завършат най-малко начален етап на основно образование. В предходния програмен период бяха обучени над 14 00 лица, които завършиха успешно както курсовете за ограмотяване, така и тези за придобиване на компетентности от прогимназиален етап. Така че общата цифра на обхванатите от двата проекта вероятно ще надвиши 25 хиляди, с което ще обхванем почти една четвърт от неграмотните лица, които през последното преброяване НСИ отчете като такива.

- И все пак по-голямата част остава необхваната. Какви мерки се прилагат, за да достигнете до лицата, останали извън проекта?

- Така е. Ние правим всички възможно лицата, които са се идентицифирали като неграмотни, да бъдат обучени и ако успеем, ще включим и повече от предвидения първоначален брой. Но тук въпросът опира и до мотивацията за обучение на целевата група, доколко тези хора изобщо желаят и дали могат да бъдат насърчени и подкрепени в тази насока, или предпочитат някаква възможност за реализация на пазара на труда. Разбира се, когато получат някаква образователна подготовка, за тях е много по-лесно да намерят работа. Истината е, че е много трудно всички, които са останали по някаква причина неграмотни, да бъдат мотивирани. Извън проекта, още в края на 2014 година МОН разработи и МС одобри Национална стратегия за повишаване и насърчаване на грамотността. В рамките на този документ имаме мерки, които също са насочени към ограмотяване на възрастни.

- В курсовете за ограмотяване има ли лица извън малцинствата?

- Имаме такива лица, но те не са преобладаващата част. В проекта се включват всички, които по някаква причина не са успели да завършат своето обучение, когато са били в училищна възраст. Няма абсолютно никакви ограничения към хората, които могат да се включат в проекта. Включително той е отворен и към бежанци и мигранти.

- А как ще стигнете до тях?

- Държавната агенция за бежанците е асоцииран партньор по изпълнение на проекта „Нов шанс за успех“, с което всъщност той се отличава от предходния, който не беше фокусиран върху тази целева група. Очакваме децата, които завършват курсовете за усвояване на български език към Агенцията за бежанците, да могат да се включат в курсовете по ограмотяване или да се възползват от възможността да валидират придобитите знания чрез изпитите по проекта.

- Какви трудности срещате при това да мотивирате един възрастен човек, който е оцелявал досега и без да може да чете и пише, да се включи в курсовете за ограмотяване?

- Истината е, че е трудно мотивираш някой, който вече е на определена възраст и счита, че е установил рамките на своя живот. Всеки има своите субективни причини да се включи в проекта. Най-често става дума за лица, чиито деца вече ходят на училище и търсят помощ, но родителите им няма как да им помогнат, защото са неграмотни. Другият мотив за завършване на основно образование, особено при мъжете, е свързан с възможността те да могат да изкарат шофьорски книжки. И не на последно място е възможността да си намерят работа, защото вече са осъзнали, че без образование трудно могат да се реализират добре на пазара на труда.

- По време на информационните дни по проекта имаше добри примери. Но имаше и случай на жена, която е взела удостоверение за начален етап, но все още имаше трудности при четенето. Това нормално ли е и не бива ли да има по-строг контрол върху курсовете, така че взимайки въпросният документ, лицата поне да са се научили да четат?

- Както при учениците, обхванати в задължителното образование, така и при тези курсове всеки постига различни резултати. За някои е по-лесно, за други по-трудно, особено за възрастните. След курсовете се провеждат задължителни финални изпити, които имат за цел да проверят именно минимума от знания и умения, които лицето е придобило, за да получи удостоверение. По отношение на контрола при предходния проект посещавахме провеждането на самите курсове. През тази година и през целия програмен период планираме контролът да бъде по-засилен, да посещаваме по-често обучението, както и провеждането на самите изпити.

- Какъв е смисълът на стипендията от 4 лв. на ден, която давате на обучаващите се, сред които болшинството са роми?

- Този стимул е предвиден в разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта, според който при обучаване на възрастни те трябва да бъдат стимулирани и по този начин. Разбира се, на нас ни се иска водещ мотив за включване в обучението да бъде желанието за образование, намиране на по-добра работа, получаването на шофьорска книжка и др., а тази стипендия е просто един допълнителен стимул.

- Подозирате ли, че за някои този стимул е причината за посещаване на курсовете?

- Не е изключено да има и такива обучаеми, които да са мотивирани предимно от получаването на стипендия. Но дори това да е техният стимул, те все пак имат шанса да получат същата добра подготовка и да завършат определен етап от образованието си.

- Сред участниците в проекта има лица на средна възраст, около и над 60 години. Как си обяснявате тяхното желание да се образоват тепърва?

- Спомням си, че в миналия програмен период имаше една обучаема над 65 години. Тя почти със сълзи на очи сподели как някога е завиждала на всички деца, които са ходели покрай нея с тетрадки и са отивали на училище, а тя не е могла да направи това, вероятно по някаква икономическа или финансова причина. Тя сподели, че сега си сбъдва желанието да бъде като другите и да учи. Беше толкова щастлива от самия факт, че притежава тетрадка, химикалка и че има възможността да се научи да чете. Голяма част от хората на тази възраст, които се включват в проекта, просто имат желанието да придобият умения да се ориентират в пространството, да могат да прочетат какво купуват в магазина и на каква цена е. За тях е това е основният мотив.

- А как се справят учителите. Оплакват ли се, че им е трудно да обучават възрастни?

- За учителите това е една наистина по-трудна задача, работата с възрастни е доста по-сложна и различна от тази с децата. В предходния програмен период ние разработихме едни методически насоки, които предоставихме на учителите, които в момента работят по проекта. Така че сме се опитали по всякакъв начин да подпомогнем преподавателите в тази нелека задача. Истината е, че обратната информация от тях е, че възрастните обучаеми се отнасят с изключително уважение към тях и са много прилежни, дори понякога повече и от самите ученици.


 

Визитка:

Държавен експерт в дирекция “Съдържание на предучилищното и училищното образование”, Министерство на образованието и науката


 

Магистър по предучилищна и начална училищна педагогика и по публична администрация


 

Експерт по предучилищно образование с опит при управлението на национални програми и на проекти с европейско финансиране


 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.