Електронните услуги като гумена жена

Стоян Сираков - понеделник, 18-12-2017 - 17:53

Похвално е да се пести от канцеларски материали. Уди Алън в „Поглед към организираната престъпност“ пише как не е тайна, че мафията в Америка гуши всяка година над 40 милиарда долара. Според него това е солидна сума, особено като се има предвид, че мафията почти не харчи за канцеларски материали. С великолепния си хумор Алън обяснява, че „според достоверни източници миналата година Коза ностра е отделила не повече от шест хилядарки за бланки и пликове и още по-малко за кламери“.

Дори и само заради това си струва да заложим бъдещето си на електронните услуги. Все нещо ще спестим. Дори най-малкото като начин да се сложи ред в чиновническите дебри. Възползвайки се именно от тези дебри, героят на Гогол Павел Чичиков решава да пътува и купува „мъртви души“, т. е. незаличени от списъците умрели селяни, които иска да заложи в опекунския съвет, за да забогатее. Тя и каляската на Пепеляшка изчезва в полунощ без да е зависима от каквато и да е било администрация. А какво остава за реални дейности, които зависят от реални хора. В приказките обаче администрация няма и всичко свършва по най-добрия начин. В реалния живот нещата стоят по друг начин, той и затова нямаше да е реален живот, а приказка.

Електронните услуги са многообразни както нуждите на живота и подопечните граждани. Правени са хиляди добронамерени опити да се преборим с обществената стигма, в безпомощността си срещу чиновничеството си. И ето тук опираме до големия проблем. Защото добри намерения има, а резултатите остават в синята мъгла. Видинската община Бойковица е първа по въведени електронни услуги. Хайде сега да видим колко души в споменатата община имат електронен подпис, защото това е задължително условие, за да има ефект от този вид услуги ? Това впрочем важи за всички подобни общини. Нека не си кривим душата – електронният подпис не е след най-разпространените у нас, да не говорим примерно за Пещера. Там може електронно да се заяви регистрация на каруца, но самото удостоверение става на гише и то без коня. Някак си правим нещо, защото звучи добре, а резултата вълци то яли. Добре е да подходим иновационно, но трябва да се мисли и в проекция. В противен случай остава само хвалбата, че сме мръднали напред, но малко като стоножката, която като се замислела с кой крак да тръгне и спирала. И какъв би бил ефектът, ако трябва в последна сметка пак да опираме до гишето. Ако въведем електронните услуги самоцелно, ще стигнем до думите на един философ, че машината се появява на определен етап на човешкото развитие. Ако хората не са дорасли до това, с машината може да подпира врата на курник, вместо да дръпне битието напред. Не е без значение и фактът, че сред общините с най-много е-услуги е Перник. Безспорно район, който има тънък усет към новото. Друг е въпросът доколко ефектът от тях ще се усети, още повече ако загърбваме неяснотите по прилагането на тези модерни похвати. И пак опираме до хората. За едни отиването на Луната е достижение, за други – изкопаването на нужник. Въпрос на подход. Така и с електронните услуги. Ако седят само на книга и бройката им отиват в нужника. Ако обаче може да се прилагат с останалите им съставни компоненти, правят модерна държава. Иначе предколедно можем да кажем, че с е-услугите положението е като с изкуствената елха - първа стъпка към надуваемата жена.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.