Поничките невинни за смъртта на 18-годишния Тодор от Враца

РАЙНА ТОШЕВА - петък, 19-01-2018 - 14:17

Братята Десислав и Иван Дамянови, известни с прякора Поничките са невинни за смъртта на 18-годишния Тодор Йорданов от Враца. Това реши окръжният съд в града под Вола, който потвърди напълно решението на по-долната инстанция от миналата година. Магистратите оправдаха напълно братята по обвиненията за хулиганство, извършено с изключителен цинизъм, след инцидента на 12 януари миналата година, при който почина абитуриентът от училище „Васил Кънчов”.
Шампионът по таекуондо издъхна на централната улица в „Иванка Ботева” след скандал и сбиване с братята.

Смъртта на момчето предизвика бурна обществена реакция. В началото окръжната прокуратура повдигна обвинение за убийство по непредпазливост, но след няколко протеста, обвинението бе квалифицирано като предумишлено убийство по хулигански подбуди.
Направените съдебно-медицински експертизи обаче показаха, че сбиването няма отношение към смъртта на младежа и че Тодор е починал от наследствено сърдечно заболяване. Тогава делото бе изпратено по компетентност на районната прокуратура, откъдето предявиха обвинението за хулиганство, което се наказва с до две години затвор. Десислав беше съден и за увреждане на колата на Тодор.
Оправдателното решение на състав на окръжния съд с председател Иван Маринов е окончателно и не подлежи на обжалване.

Но точно преди две години Враца настръхна след смъртта на Тодор, а мнозина я определиха катоТози път стотици тийнейджъри, родители и педагози настръхнаха не не срещу Цофъра, Акулата и Скинара, които пребиха до смърт 16-годишния Ники пред нощен бар в града, а срещу Поничките. Хората смятаха, че братята Иван и Десислав Дамянови са отнели живота на Тодор Йорданов само защото той им е свирнал с клаксона, докато те преминавали пред колата му.

Иначе баналната свада между така наречените участници в движението се разиграла посред бял ден на пъпа на града. Пред нотариална кантора, срещу дома на техниката, на тясната, но с много интензивен трафик улица „Иванка Ботева”. Пред поглед на десетки случайни минувачи, включително и дребосъци с ранички от близкото начално школо „Св. Софроний Врачански”. Тодор пътувал към училището си „Васил Кънчов” с приятелката си Грета. Братята пък в този момент пресичали по изличената пешеходна пътека. Изнервен, че може да ги удари, дванадесетокласникът натиснал клаксона и спрял. Той излязъл от колата „да се разберат”, последвала кратка престрелка с думи, а после Тодор започнал да ги напада с бокс. Но изведнъж се свлякъл на тротоара. Наоколо зяпачите гледали безучастно. Само един мъж се опитал да окаже някаква помощ на Тодор. Вадил му два пъти езика. А от снимките и видеозаписите, направени от професионалист и аматьори се вижда ясно, че полицията е пристигнала по-рано от линейката, която се е забавила повече от половин час. Когато тръгнала към болницата, Тодор бил още жив. Издъхнал малко по-късно в спешното отделение без да дойде в съзнание.

На следващия ден в училището на Тодор бе обявен ден на траур. Националното знаме бе спуснато на половина. Съучениците му от 12 А клас дойдоха за втора смяна разплакани. На чина му седна разриданата Грета, която е била с него. Мястото до нея, където е седял Тодор остана празно. Там, където е оставял тетрадките си имаше китка червени карамфили. През сълзи и преподаватели и ученици разказаха колко добро и възпитано момче е бил Тодор. Никога не е влизал в конфликти, залягал над уроците и искал да стане студент като брат си Ивайло, който също е завършил паралелката по мениджмънт в училището. „В абсолютен шок сме всички, това е голяма загуба”, с тъга отрони тогава директорът Димитър Марков.

Потресени от поредната трагедия врачани пък изготвиха петиция в интернет сайт. Те настояваха нападателите на 18-годишния Тодор да бъдат осъдени на доживотен затвор. ”Врачани, съграждани, ако и тези две мутри, убили детето посред бял ден, не получат доживотни присъди, трябва да сме най-големите "малки хорица", ако не се организираме на масови протести срещу мутренските своеволия и не блокираме целия град. Защото не го ли направим днес, утре ще пострада още някое дете. Подкрепете петицията, защото трябва да получат наказанието, което заслужават. Не можем повече да стоим безучастни и да гледаме как се отнемат несправедливо човешки животи! Това трябва да спре, помогнете!“, написаха авторите на петицията. След нея в мразовитата зима стотици врачани излизаха всяка вечер на протести и бдения, а лобното място на Тодор бе осеяно със свещи и цветя.

На мълчалив контра протест на площад „Македония” във Враца пък се събраха приятели на обвинените в убийството на ученика братя. Още тогава те бяха категорични, че Десислав и Иван Дамянови са невинни. „Те може да са всичко друго, но не й убийци”, разкриха хората, които ги познават. „Има си съд, народа не е съдник”, каза тогава Данаил Първанов, който също не вярва, че братята са пребили до смърт момчето.

Основно всички на протеста се обявиха против натиска, който се оказва върху прокуратурата и съдебната система. „Трагедията за семейството на момчето е голяма, но не бива да правим жертвите три. Десислав и Иван също имат родители и близки, които страдат за тях”, каза Цветелина Цакова. „Не бива да използваме трагедията на едно семейство, за да правим реформа в съдебната система”, допълни жената. „Потресена съм от това, което се случва през последната седмица, защото моят град не е това, за което се представя”, разкри още Цветелина. Хората от протеста се обявиха против публичния линч на братята и поискаха справедлив процес.
Той вече приключи с оправдателни присъди за братята. Ключова за развръзката на процесса се оказа петорната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от едни от най-добрите експерти. „При направените макроскопско и хистологично изследвания на сърцето и сърдечния мускул са установени категорични данни за това, че Тодор Йорданов е боледувал от наследствено хронично заболяване на сърцето, а именно аритмогенна деснокамерна дисплазия (кардиомиопатия), което има продължително протичане и постепенно развитие”, пише в експертното заключение. Според лекарите, подписали документа, тези тежки болестни промени в сърдечния мускул, кореспондират с медицинските данни за сърдечно страдание с прояви на аритмии, наложили извършване на специализирани кардиологични прегледи на момчето. Те съвпадат също така и с обстоятелствата към момента на смъртта, описани от очевидците на мястото на инцидента. „При тези болестни изменения в сърдечния мускул смъртта може да настъпи и внезапно, бързо, неочаквано и при видимо добро здраве”, пишат още експертите.

Лекарите коментират и травмите по тялото на Тодор, констатирани при трите аутопсии, които са му правени. Те смятат, че тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети с незначителна кинетична енергия. Докторите отбелязват също така, че част от нараняванията са получени след като на Тодор му прилошало и той е паднал на тротоара. Други пък се дължат на проведените реанимационни мероприятия.

„Категорично трябва да се има предвид, че установените травматични увреждания по трупа на Тодор Йорданов с оглед вида, характера, тежестта и локализацията им, не могат да доведат и не са довели до настъпването на смъртта”, пише още в заключението. Но лекарите добавят, че те са причинили болка и страдание на момчето преди да почине. В експертизата е посочено още, че Тодор не е бил нито пиян, нито дрогиран. При извършеното химическо изследване не е установено наличие на алкохол и упойващи вещества.

Почернените близки на Тодор не бяха открити за коментар. Майка му Цецка, баща му Емил и брат му Ивайло спряха всякакви изявления пред медиите, за да не бъдат осъдени за несправедливи обвинения към Поничките.

 

Планински спасител реанимирал абитуриента

„Тодор имаше признаци на сърдечен арест”. Това заяви планинският спасител Мариян Иванов, по прякор Маркас.

„Когато пристигнах на мястото, бой вече нямаше. Десислав беше със затворено, насинено око, а Иван – с разбита уста. Тодор стоеше по средата, видимо му беше доста забавно”, разказа спасителят. Той видял метален бокс в ръката на Тодор, който бил взет от момче, слязло от такси на мястото на побоя. Полицаи все още нямало. „Малко след това дойде и майката на Тодор. Тя започна да му крещи: „Стига, бе! Не ти ли писна?!”. Той й отвърна: „Виж какво ми направиха колата, ма! Виж ми огледалото! Когато дойде полицията, ще видим кой кой е!”. А жената му каза: „Ти за едно огледало ли си?”, разказа Мариян.

Секунди по-късно Тодор се свлякъл на земята. Майка му извикала: „Никой да не го пипа! Той си има здравословни проблеми!”.

„Тодор няколко пъти опита да се изправи на крака. Аз го поставих да легне. Тогава той вече нямаше пулс – нито на врата, нито на ръцете, нито на гърдите”, спомня си свидетелят. И започнал да го реанимира. Помагала му Грета, приятелката на Тодор, която му държала краката нависоко. Тъй като вдигнал дрехите на момчето, за да му прави сърдечен масаж, казва, че не е видял никакви рани по тялото му, а коремът му бил мек. "Не видях да има зачервяване по тялото, камо ли подутини или синини”, твърди Иванов.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.