Диагноза: BG пациент

Силвия Николова - понеделник, 04-12-2017 - 08:00

В България да си болен не означава само да страдаш от определено заболяване. У нас да си болен е повече от диагноза – това е безизходица.

Първата причина: Ако имаш някаква симптоматика или чувстваш, че нещо се случва с теб, трябва да издебнеш момента, когато джипито ти има направления, които му се дават под бройка. Превиши ли докторът броя на раздадените, глобата от националноосигурителна каса е неизбежна. Докато се вредиш за заветното талонче, може да мине месец, че и два. Дотогава едно бързо прогресиращо заболяване може да нанесе маса поразии. Представете си как за направление чака млад мъж, който се оплаква от болки в ръцете, в костите, а понякога и от схващанията им нощем. Предвид възрастта му личният лекар като нищо ще го остави да изчака всички баби да се уредят с талончета и едва тогава, ако остане нещичко от лимитираните формулярчета, да му даде едно за преглед при специалист. При какъв специалист обаче ще го изпрати? Най-често при травматолог или физиотерапевт, защото ще отдаде болките в ръцете на работата с компютър. Когато се окаже, че направлението не е дадено за точния лекар, пациентът ще трябва да чака отново, за да му бъде дадено друго, за ревматолог например. Докато се стигне дотам, може да се окаже, че макар и млад, пациентът е с прогресираща форма на ревматоиден артрит. При това заболяване всяка седмица, всеки ден са ценни предвид навременната терапия. Така се случва с повечето от хроникиращите заболявания.

Следващият проблем е, че дори нашият пациент да се уреди сравнително бързо за ревматолог, ще трябва да разнася картони, епикризи, изследвания и протоколи до няколко здравни институции, докато получи параф за скъпоструващи лекарства, с каквито се лекуват в последните години ревматоидните заболявания.

Дори той да преодолее за сравнително кратък срок всички тези пречки, може да се окаже, че въпреки „наличието“ по документи на складовете на дистрибуторите на вносните лекарства, които му се полагат по линия на НЗОК, в аптеките няма нито една опаковка. Защото някой хитрец е намерил канал да ги реекспортира в чужбина. Така се случва с медикаментите за не едно и две заболявания в България.

Само преди ден специализираните органи разбиха престъпна мрежа точно за такава търговия, от която „търговците“ са въртели стотици милиони левове.

В същото време българската здравна система изнемогва от година на година от безпаричие. Нашата страна е с най-ниския процент от брутния вътрешен продукт за сектора здраве – 4,2 – 4,3 на сто. Като се имат предвид икономическите прогнози, в следващите десетина години не се очаква този процент да нарасне. Това се случва и ще се случва на фона на все повече боледуващото българско население – от една страна лоша система на профилактика, от друга – застаряващо с хронифициращи болежки.

Вече десетилетие, че и повече у нас се говори за въвеждане на електронна здравна карта и електронна рецепта. За тези години дори бяха отчетени с добри резултати два пилотни проекта. Накратко, Е-документът не прави грешки, той проследява както прегледите на пациента, така и всяко изписано му хапче. От една страна, осигурява пълна прозрачност на харчените обществени средства за нашето здраве, а от друга, е реален инструмент за пресичане на всякакви злоупотреби, като тази с паралелния износ на медикаменти.

Като се знае това, е пределно ясно, че Е-документацията трябва да бъде въведена час по-скоро в здравния сектор. Време е това да се случи.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.