Сицилия с бранд „Мафия“

НАТАЛИЯ РАДОСЛАВОВА - събота, 12-08-2017 - 11:00

Вторият по големина остров в Европа е смесица от екзотика и мизерия

Престилки, тениски, ръкавици за готвени и дори лигавници с лика на Кръстника. Това е обичайната гледка по някоя от хилядите сергии на туристическите улици в градовете на остров Сицилия.

 

Станалата известна като люлката на мафията италианска област е превърнала бранда „Il Padrino“ (от ит. е. - Кръстникът – б.а.) в своя запазена марка, от която годишно изкарва милиони евро. Няма турист, стигнал до екзотичния остров, който да не е напълнил куфарите с десетки сувенири с лика на Марлон Брандо, изиграл ролята на вечния Дон Вито Корлеоне. Странната смесица от символи на борците срещу организираната престъпност в страната – взривените прокурори Джовани Фалконе и Паоло Бурселино, и рекламни послания за родината на мафията, със сигурност

 

носят усещането за макретинговия цинизъм на местните.

 

В страната, в която книгите за мафията са забранени, хората следват балканската мъдрост, че „братът си е брат, но сиренето е с пари“ и припечелват солидно продавайки холивудския образ на Capo di tutti Capi (титла, използвана за най-влиятелния лидер на мафията – б.а.).

 

Дъмпинг сред търговците рядко се среща – цените са твърди и се движат между 8 и 10 евро за тишърт с образа на The Godfather ( от анг.е. - Кръстникът – б.а.). Такава е и цената на лигавниците и престилките за любителите на престъпните сицилиански фамилии. Магнитите пък са до 3 евро, като освен с Кръстника, маниаците могат да си тръгнат със сувенири с италианска мафиотска двойка на мотопедче „Vespa”- друга запазена марка за Сицилианските улици.

Самата Сицилия пък е шарена, екзотична, странна смесица от море, планина, история, китни градчета и ...мръсни улици. Попаднал в Палермо – административния център на областта, човек се замисля за това колко близо до Европа е всъщност България, особено на фона на неметените улици и преливащите с боклук кофи. Олющените фасади на сградите пък придават допълнително чар на обстановката в стил „ранен военен Бейрут“. Иначе уличките са тесни и някак си по своему чаровни. На тях компания си правят малки масички на ресторанти за риба, зарязани коли, и групи съседи, които шумно, но дружелюбно обсъждат поредния проблем на етажната собственост. Ако мръдне малко в страни обаче туристът моментално попада на красиви барокови сгради или катедрали, пред които местната власт грижливо е подрязала тревата, за да

 

служи като красив фон на хилядите снимащите се

 

пред забележителностите чужденци.

Истинската сензация за всеки попаднал в Сицилия обаче не са ресторантите, морските плажове или Етна, а невероятния социален начин за общуване, който практикуват местните домакини. Ако се вгледате в почти долепените една до друга сгради и по-конкретно в малките им балкончета, ще забележете, че всеки един от балконите е оборудван с един задължителен аксесоар – малка цветна пластмасова кофичка. Истинската изненада обаче идва, когато човек осъзнае предназначението на тази иначе банална домакинска посуда. Ако в нормалните домакинства тя служи за събиране на щипки и други дребни неща, в Сицилия тя е истинска „свръзка със света“. В ранна сутрин например може да видите забързана домакиня да спуска кофичката посредством въже на чакащия долу разносвач на покупки от първа необходимост. За секунди чевръстият търговец вади предварително оставените в кофичката пари, като ги заменя с хляб, сирене или торба домати,

 

без да забрави да пусне в кофичката и останалото ресто

 

и след това да се отправи към следващата си клиентка с викове: „Анджела, Анджела“. Подвикването под прозорците или чакащите пред входовете мъже със запалена цигара в уста пък удивително носят усещането, че се намираш във филм с Марчело Мастрояни, а София Лорен всеки момент ще се покаже от съседното балконче. 

Чрез цветната посуда, сицилианките успяват да се снабдят както с хранителни продукти, така дори и с лотарийни билети. Към обяд всеки ден в малките улички спира бус, подобен на тези в българските циркове, с които рекламират следващото представление на трупата. Вместо това обаче от малките мегафони търговците съобщават на домакините, че са стигнали и до тяхната улица. Вестта предизвиква радостно вълнение у иначе живеещите зад четирите стени на дома домакини и за минути балкончетата се изпълват с весела глъч и десетки пластмасови кофички, които потеглят към улицата, пълни с дребни банкноти и монети.

Като истинска част от Италия, и Сицилия може да се похвали и с добра средиземноморска кухня, както и със задължителните паста и пица. Ако искате да хапнете най-добрата пица на света обаче непременно трябва да отидете до Корлеоне. Селото, посочено от Марио Пузо за родно на американския Godfather е така или иначе задължителна част от обиколката на всички туристи из острова.

 

Не си губете времето обаче да търсите „известната кръчма“

 

от филма за „Кръстника“, тъй като тя се намира на стотици километри от китното планинско селце, в близката до морския курорт Таормина – Савока. Вместо да повтаряте грешката на хиляди други туристи, които търсят снимачната площадка на холивудския шедьовър в Корлеоне, по-добре идете до центъра на селото. Там, на малко площадче точно под кметството има китно ресторантче, в което човек може срещу няколко евро да хапне пица с патладжан и моцарела, която да остане завинаги в сърцето му. Самата пиаца пък открива прекрасна гледка към малките стръмни улички на селцето, което със своите над 10 000 души население по българските стандарти всъщност е с размерите на не много малък град като Павликени, например. В съседство пък има бар, в който сервират прочутото амарето „Корлене“ - друг задължителен за тестване местен вкус.

Обезателно обаче трябва да видите Етна – един от малко останалите действащи вулкани на територията на Стария континент. Няма нужда обаче да се катерите до върха му и да гледате в заспалите кратери, тъй като гледката е наистина невероятна и от паркинга най-известната станция на лифта към върха. Освен това до действащата част на вулкана никой няма и да ви пусне. Ако все пак искате да се катерите нагоре вариантите са два – безплатен, при който ходенето може да отнеме и ден, и платен, при който трябва да оставите 50 евро, за да видите запълнена дупка от отдавна изстинал кратер.

 

За разлика от вулкана обаче морето е безплатно.

 

Сицилия е уникален остров, който е обиколен от три морета – Средиземно, Йонийско и Тиренско. Всяко от тях е коренно различно от другите както като температура на водата, така и като вид пясък по ивицата и дори големина на плажовете. Най-хубав, чист и близък до нашите разбирания е плажа на Ното. И другите ивици обаче си струва да бъдат посетени и човек да опъне хавлия на тях. Концесионери няма почти никъде по безкрайните пясъчни ивици, а където все пак са опънали шезлонги или чадъри, има достатъчно място за плажуващите без пари.

 

Единственият по-отрицателен пример за пренаселен от концесионери, но и от туристи плаж е този на малкото градче Трабиа, намиращ се на 20 км. от Палермо. Тясната ивица е пълна с народ, има такса вход и усещането е, че плажуваш с великия китайски народ, който бодро те прескача с викове „Scusi” (от ит.е. - извинете – б.а.). Ако все пак попаднете там, моля ви се огледайте се за млада двойка, която се целува на един от шезлонгите. Няма начин да я объркате – младежите са татуирини с надписи точно над сърцето. На гърдите на девойката е изписано „Диего“, а на тези на младежа се кипри бодрото „Мама“. Италианска идилия...

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.