Студентски град на наука и разврат

Иван Първанов - четвъртък, 16-03-2017 - 17:42

От години районът на Студентски град в София се е превърнал в център на шоу и развлекателната индустрия. И все по-малко е мястото, в което витае академичният дух на познанието. Кафенетата, кръчмите, дискотеките и чалготеките са на всяка крачка, а да се направят нощем и пет крачки из студентските потайности, понякога не е толкова безопасно. И няма как да е иначе, след като на едно общежитие в кампуса се падат 4 кръчми и дискотеки.

В тази част на столицата цари една странна смесица от академизъм, бизнес, шоу, хазарт, забавления... Но и най-обикновен разврат и престъпност. За никого не е тайна, че тук е един от районите с най-голяма консумация на дрога и свежа моминска плът. Както и че девойки, дошли от дълбоката провинция да учат „висшо”, предпочитат, вместо да залягат над учебниците, да заработват като компаньонки на богати чичковци или като най-обикновени проститутки.

Всъщност случващото се в Студентски град не е от вчера и днес. Още преди стотици години в кампусите на някои от най-старите европейски университети, като Хайделбергския например, студентите са описвани от тогавашните историци и писатели като „размирни” и „луди глави”, които под влияние на изпитото вино често са си позволявали да нарушават обществения ред.

У нас в началото на 21-ви век, обаче нещата като че ли май вече доста са излезли от контрол. Студентски град се е превърнал в „град в града”, със свои неписани закони и ред, които често надминават общоприетите норми за благоприличие. За всички е ясно, че студентите винаги са си били най-опърничавата част от обществото. Те бяха в основите и на свалянето на комунистическия строй у нас преди четвърт век.

Днес обаче някои съвременни студенти, яхнали лъскави лимузини и джипове, пръскащи пачки с пари и салфетки в чалготеките, като че ли нямат нищо общо с някогашните от зората на демокрацията. Тогава повечето от представителите на академичната общност бяха наистина бедни гаврошовци. А нощните купони в тясната квартира с ненастроената китара и ракията на тати от село бяха истинските забавления. Да не говорим, че и колежките като че ли бяха някак по-красиви и естествени. Без силиконовите пазви, издутите джуки и лекото поведение в късна доба по чалготеките. Тогава имаше смисъл и текстът на великата песен за „последния етаж с една мансарда точно под звездите”. Песен, която мнозина от днешните студенти със скъпи возила и телефони просто никога няма да разберат.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.