Щастието с чуждо злато – тиган или фритюрник

Мария Кадийска - сряда, 05-04-2017 - 18:39

 

 

Хванал един мъж златната рибка: „Искам, значи, малък бизнес, къща и кола“. Рибката: „Хубаво, но избери - на кредит или на лизинг?“. Мъжът: „Добре, избирай, в тигана или във фритюрника?“.

Странна работа е женитбата на лизинг. Вземането на брачна халка на изплащане през заложна къща, заради финансова невъзможност да бъде купена нова, е разбираемо, но не съм сигурна, че носи щастие. За някои кандидат-младоженци 500 лева са много пари, които не могат да си позволят да дадат накуп и прибягването до услугите на оказионите е изход. Още повече, че лихвата е по-добра, отколкото при бързите кредити, които „режат главата до кръста“.

Голяма част от живота ни е на лизинг, та нищо чудно и че някои женитби стават така. То и браковете с всяка изминала година стават все по-малко, отдавна болшинството от двойките съжителстват на семейни начала и така отглеждат децата си.

В забързания и динамичен живот почти нищо вече не е романтично и тайнствено – пазаруваме с кредитни карти и вещи, и чувства. Залагаме в заложните къщи от злато до велосипеди и като ги загубим, някой друг ги взема, за да си реши проблема. Казват, че не само водата, но и благородният метал носят енергията на хората, до които са се докосвали. И така, ако един изпаднал в неволя човек си оставя халката в заложна къща и после я губи, представям си какво щастие носи този пръстен на новия си притежател.

Преди години една моя приятелка заложи златното си синджирче и пръстена от абитуриентския бал, изработени от златна пендара. Той беше подарък от баба й след нейното раждане и пазен от родителите й, докато навърши пълнолетие. Никога няма да забравя болката, с която ги загуби, защото нямаше възможност да си ги върне, а парите й трябваха да плаща наем за квартира. Това е една малка лична драма, една индивидуална болка, която за чуждите хора не значи нищо, още повече за служителите в заложната къща. Но това момиче остана без спомени – от бабината пендара и от подаръка за абитуриентския бал. Питам се дали е щастлив притежателят на нейното злато? Абсолютното същото е с брачните халки, заложени от немотия или заради развод. Но щом някой е щастлив да купи чужда халка, за да се ожени, халал да му е. Той сигурно не е суеверен, за разлика от мен. Разни хора – разни идеали и разбирания.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.