Григор Сарийски
ЛИЧЕН АРХИВ
Финансистите са против Брекзит

Гъвкави цени и заплати са рецепта за адаптиране в еврозоната

НИКОЛЕТА ЦВЕТКОВА - понеделник, 19-06-2017 - 14:49

Практиката е показала, че при присъединяване няма големи промени в стойността на продуктите и услугите

- Доц. Сарийскии, в последните седмици доста се говори за влизането на страната в Еврозоната, според вас готова ли е България за тази крачка или по-скоро трябва да се изчака?

Въпросът е много интересен и няма еднозначен отгорвор. От една страна България отговаря на формалните критерии за членство, като в това число влизат съотношението между публичния дълг и БВП, бюджетният дефицит, дългосрочният лихвен процент и инфлацията. От друга страна, обаче, тези (така наречени Маастрихтски) критерии не бива да се абсолютизират. Това е все едно да кажем, че всеки с тегло над 90 кг. може да се яви на боксов турнир, за титлата в тежка категория. С други думи България може и да отговаря на Маастрихтските критерии, но състоянието на икономиката и държавното управление просто няма да позволят нейното пълноценно участие като член на Еврозоната.

В миналогодишния конвергентен доклад на Европейската централна банка бяха изтъкнати множество възражения срещу готовността на България за присъединяване, като например, че растежът на публичните разходи трябва да се ограничи до темп, по-нисък от средносрочния темп на потенциалния икономически растеж, че значителната корпоративна задлъжнялост на икономиката ни трябва да се преодолее и други които иначе не фигурират сред споменатите критерии.

Политици и анализатори често лансират идеята, че веднъж влезем ли в т. нар. ”чакалня”, ще изгладим всички пороци в икономиката на страната. Опитът, обаче, показва че не можем да разчитаме на това. Повечето икономисти помнят, че по времето, когато стартираха преговорите за присъединяване на България и Румъния към ЕС, те имаха съвсем сходно представяне. По време на преговорите, обаче, румънците извършиха огромна подготвителна работа, докато нашият напредък беше близък до никакъв. Виждаме че от 2008 г. насам нашата северна съседка ни изпреварва във все по голяма степен. През 2016 г. Румъния постига 59% от производителността на ЕС-28, а България - едва 48%. Ако се направи сравнение на приноса на отделните компоненти, разликата е потресаваща.

Една страна може да бъде пълноценен член на дадена общност само ако няма съществена разлика между нейното икономическо развитие и това – на останалите в общността. В противен случай кризата е неизбежна и примерът с Гърция е достатъчно илюстративен. Още от начало за всички беше ясно че страната не отговаря дори на формалните критерии за членство, но въпреки това Гърция беше включена с идеята че с времето ще догони останалите. Поне според теорията за конвергенцията би трябвало да го направи. На практика, обаче, догонване нямаше. Страната действително отчете растеж, но растеж на заем, тъй като заради изядената рискова премия, капиталите започнаха да заобикалят ядрото на Еврозоната и да се стичат в периферията - Испания, Италия, Португалия, Гърция. Това предизвика образуването на балони, а слабата фискална дисциплина доведе до натрупването на дълг, който вече не може да бъде обслужен по никакъв начин.

По този повод сега се обсъждат различни варианти за фалит на страна вътре в рамките на съюза, за ”северно” и ”южно” евро, за Европа на две скорости и т. н. С това не се цели разделение на Съюза, нито да бъде засегната някоя от страните-членки, а просто да се дадете възможност на по-изостаналите да работят при облекчени условия и да наваксат достатъчно, за да извличат полза от членството си.

- Може ли да се каже, че формално отговаряме, но трябва още много да се работи?

Всяка икономика е в процес на непрестанно търсене на баланс. Като въжеиграч. Когато отнемете правото на самостоятелно определяне на курса на националната валута, е все едно да вземете пръта, с който балансира ходещият по въже. И в двата случая трябва да се търси друго средство, което да помогне за запазване на равновесието.

Има множество теории в тази област и повечето от тях предполагат че основният инструмент за балансиране в този случай са гъвкавите цени и заплати. Теорията предполага, че икономиките в една валутна зона ще се адаптират посредством цените и заплатите, чието изменение води до засилена миграция на работна сила от регионите с ниска безработица, към тези – с по-висока. Проблемът е, че този механизам не работи. Никога не е работил. Достатъчно е да погледнете данните за миграцията във Франция и Германия, които отчитат съответно 10% и 4% безработица за 2016 г. Европа вече има злополучен опит с един провален валутен съюз (между Словакия и Чехия), за който рядко се споменава и който е достатъчно добра илюстрация за вероятното бъдеще на Еврозоната. Във всеки случай провалът е най-вероятния сценарий, ако Съюзът остане в настоящия си вид.

- Какво още трябва да направим, кои са ни слабите звена, върху които да наблегнем, за да се преодолеят недостатъците?

В последния доклад на МВФ бяха отправени някои препоръки по адрес на финансовата стабилност на страната ни. Така например, там се предлага създаването на механизъм за ликвидна подкрепа, който поне отчасти ще компенсира липсата на кредитор от последна инстанция и ще предотврати възникването на ситуации, подобни на изкуствено създадената през 2014 г.

Събитията от тогава показват, че подобна мярка е необходима за България, но те показват също, че на апарата за държавно управление трябва да бъде отделено не по-малко внимание. В доклада за конкурентоспособността на Световния икономически форум, нашите институции се подреждат на 97 място от 138 участници в класацията. По прозрачност на правителствената политика например, България е на 111 място. По отношение на защитата на правото на собственост се представяме още по-зле - на 115 място. Това отблъсква инвеститорите много по-силно, отколкото ги привлича плоския данък.

Проблем, с който не е ясно дали изобщо можем да се справим е нищожния капацитет на страната да задържа квалифицирани кадри. По този показател в момента сме на 125-то място и призивът за новия туристически сезон - „назначавайте всичко, което мърда“ - е особено показателен за дълбокото неразбиране на проблема. Сами можете да си представите колко качествен резултат може да се постигне с подобни критерии.

Обезкръвяването на отделни региони е един от вродените дефекти на Еврозоната. Когато в един валутен съюз са включени икономики със значителна разлика в заплащането на труда, работниците винаги ще се движат само в една посока – от по-бедните към по-богатите и така ще доведат до засилване на дисбалансите, вместо до тяхното уравновесяване.

Точно такъв е и нашият случай. Обезлюдяването на страната значително отслаби нейния потенциал и включването и в Еврозоната при сегашното и състояние ще доведе само до нарастване на бюдетните разходи и до натрупване на дълг, след което в крайна сметка ще последваме гръцкия сценарий. Разбира се, съществуват варианти да се задържи нарастването на бюджетния дефицит, но тогава цената на членството ни ще се измерва с нанесения ущърб върху здравето и живота на българските граждани.

- Според вас какви са възможните сценарии пред България при въвеждането на еврото?

Сценарият е само един – сближаване. Едва след това може да се пристъпи към ”скачване” с клуба на богатите. Действително, режимът на валутен борд към който се придържаме от двадесет години насам не позволява да използваме парични стимули за да постигнем такова сближаване и в тази връзка трябва да си отговорим на въпроса дали сме готови да се откажем завинаги от възможността за провеждане на самостоятелна парична политика. Ако искате разумни доводи срещу подобно решение, достатъчно е да погледнете лошите кредити, натрупани по време на експанзията от 2006-2008 г., или опразненият Фонд за гарантиране на влоговете след кризата от 2014 г. Това се случи именно заради отказа на страната ни да провежда самостоятелна парична политика, което пък я лиши от възможността за адекватна реакция в подобни ситуации. За разлика от нас, Румъния се справи успешно с кредитната експанзия, като повиши основния лихвен процент до 10% през 2008 г. а след това го понижи многократно и така успя да стимулира икономическата активност. Това е невъзможно след включване в паричния съюз, тъй като страните-членки са изцяло подвластни на решенията на ЕЦБ. С други думи, там отново ще трябва да носим дрехи, които изобщо не са ни по мярка.

- Ще се стигне ли до обезценяване на лева?

Повечето икономисти, а и практиката при присъединяването на Балтийските републики показват, че не могат да се очакват кой знае какви изменения в цените. Вероятно ще има недобросъвестни търговци, които ще закръглят цените, но това няма да доведе до съществена промяна на общото ниво на потребителските цени. В крайна сметка българите купуват основните продукти, които ползват на същата цена, на която ги купува и средният европеец.

Друга тема, с която често се спекулира е, че трябва да влезем в Еврозоната за да се понижат лихвите по кредитите. Това не е вярно. Съпоставката например на ипотечните кредити, които предлага една и съща банка в България и Чехия показва, че там лихвите са двукратно по-ниски, отколкото у нас. А Чехия, също като нас, не е член на Еврозоната и засега няма никакво намерение да влиза там.

Всъщност лихвите и инфлацията не би трябвало да ни тревожат особено. Далеч по-важен проблем, за който рядко се споменава, е предстоящото увеличение на разходите за членство, свързано със спасяването на закъсалите икономики от периферията. Никой не се наема да направи оценка на тези разходи, но ако влезем в Еврозоната, със сигурност ще поемем нашата част. Също като белодробните заболявания. Най-сигурният начин да научите повече за тях е, като продължавате да пушите.

- Изборите във Великобритания оказаха ли влияние върху решението за Брекзит и как ще реагират международните пазари и икономика на случилото се?

Реакцията на пазарите ще зависи от избора на конкретен вариант. В поредица от доклади пред Британския парламент се разглеждат няколко възможни варианта, като в случай на ”твърд” Брекзит, британските финансови институции ще изгубят едно голямо предимство, а именно - единният европейски паспорт. Той дава възможност на всички финансови институции, регистрирани на Острова да упражняват дейността се навсякъде в рамките на ЕС и ЕИП. Преминаването към твърд Брекзит би означавало, че Англия ще изгуби тези паспорти и ще има статута на трета страна по отношение на държавите-членки на ЕС. Именно поради тази причина финансистите са едни от най-големите радетели за оставането на Великобритания в ЕС, но парламентът уважава волята на избирателите и в крайна сметка страната ще напусне Съюза. Другото е обикновен пазарлък.

ВИЗИТКА

Григор Сарийски е доктор по икономика със специалност „Финанси“.

През 2003 г. започва работа като икономист в Института за икономически изследвания (ИИИ) на Българска академия на науките.

От 2007 г. е научен сътрудник, а от 2012 г. доцент в секция Макроикономика към ИИИ. Изследванията му са в областите банково дело, публични финанси, конкурентоспособност. Има десетки публикации в утвърдени научни издания.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.