Химическо чистене за олигарси

Сашо Дончев: Издатели на сухо (VI глава от книгата "Газовия барон")

Агенция Монитор - понеделник, 04-12-2017 - 19:00

В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстоят да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал", "Газовия барон"  и "Капиталистите на ДС". Заради огромния читателски интерес, публикуваме най-любопитните части от книгите, в случая от книгата за повелителя на синьото гориво Сашо Дончев и мръсните му схеми, с които жили държавата и гражданите.

 

Случка отпреди петнайсетина година. Съюзът на юристите в България раздава журналистически награди за публикации на правна тематика. Съобщава се името на наградения – репортер от бутиков всекидневник. Той излиза, взима си грамотата и сяда обратно. В този момент казват друго, различно име. Същият репортер отново става и си взима наградата, защото това е журналистическият му псевдоним. Трето повикване, за късмет. Пак същото. Журналистът има два псевдонима, ползва и истинското си име. Току-що е бил разконспириран, защото не е могъл да откаже нито една от наградите.

В наши дни – собственикът на същия този вестник с гордост отбелязва, че поддържа изданието заради свободата на журналистите да изразяват това, което мислят. Натъртва специално: „Няма неподписани материали в „Сега”. Колко са медиите, които ще се похвалят с това?”

Издателят Дончев е прав. В неговата медия, както и в тези на братята му по оръжие от задругата на олигарсите, всичко е подписано – било то с измислени, било то с истински имена. Било то под истински, било то под фалшиви новини. Подписано е дори по няколко пъти. Веднъж като новина, втори път като цитирана от братското издание новина, трети път като цитирана от престижно чуждо издание новина, а накрая и като коментар. Това гарантира дълъг живот на новините. Даже когато са произведени с определена цел. Журналисти и аватари. И един горд издател, който предоставя на служителите си свободата да интерпретират свободно.

Този и още няколко издатели си имат съюз. Може да го наречем и клуб. В него членуват цифром и словом десет издатели. Имат и устав с много точки. Липсва тази, в която би трябвало да се указва, че някои от членовете му са задължени да работят на ишлеме, а също така и като пункт за химическо чистене, чиято основна задача е да зачиства лекетата по скъпите костюми с безупречна кройка на олигарсите. Но ето една друга точка, която гласи: „Няма да отразяваме събития или теми, в които имаме пряк личен интерес, или ще посочим личните си интереси, когато това има отношение към материала.” Сред издателите в съюза е и „Икономедиа”. Повечето хора свързват тази група с олигарха Иво Прокопиев. В издателския съюз обаче тя е представлявана от Теодор Захов. През 2010 г. той купува дяловете на дясната ръка на Прокопиев Филип Харманджиев. Оттогава, та до ден-днешен няма случай Теодор Захов да е диктувал на журналистите в изданията на „Икономедиа” какво да пишат или как да го интерпретират. Това е привилегия на Иво Прокопиев. Негов бизнес са ЕРП-тата. През 2014 г. спусна „опорни точки” на група журналисти, в това число и на съпругата си Галя Прокопиева, която е провъзгласил за изпълнителен директор на издателската група. Нито тогава, нито когато и да било друг път Съюзът на издателите не реагира срещу грубото погазване на собствения си кодекс. Тази организация реагираше солидарно единствено когато някой от нейните членове вдигне тревога, че интересите му са накърнени. Всички големи издания напуснаха още преди години тази организация. В нея, поне докато корабът не потъне напълно, ще остане докрай газовият барон Сашо Дончев. Този съюз е неговият начин да префасонира частните си проблеми. Това се случи веднъж през август 2015 г., по повод започнала ревизия на в. „Сега”. Тогава вървяха данъчни ревизии на над 50 издатели на печатни медии. Нито един от останалите проверявани не реагира като ужилен, но драматургията на олигархическата задруга винаги се пробва да извади дивиденти от такива ситуации.

Подобно нещо се случи и когато Сашо Дончев спретна сценария „ЦУМ-гейт”, за да затвърди впечатлението, че това е типично частна организация.

Съюзът на издателите ревностно брани членовете си и най вече двама от тях. В скоро време се очаква да надигне бойна тревога и заради третия олигарх, който стои зад „Зебра БГН”, издател на списание „Клуб Z“ и clubz.bg. През 2016 г. в Софийския градски съд тръгна делото срещу изпълнителния директор на "Софарма" и издател на „Клуб Z” Огнян Донев и финансовия му директор Борис Борисов по обвинение за укриване на данъци. Обвиненията срещу Донев са за укриване на данъци за близо 63 млн. лева. Според прокуратурата деянието е станало през 2007 г., когато Донев, като изпълнителен директор на "Елфарма" АД, не е посочил в данъчна декларация увеличение на годишния финансов резултат на дружеството.

Всеки път когато им припари под краката, издателите на „Сега” и „Капитал” започват да се мятат като риба на сухо. Разпространяват декларации. Пишат писма. Коментират. Възмущават се. След пика на такава активност настъпва затишие. Нищо, което не ги касае, не ги провокира чак толкова. Живеят от „събитие” на „събитие”.

„Случайно станах издател, защото не обичам да се занимавам с неща, които не разбирам. Но сега го правя нарочно. Колкото повече политиците се нервят, толкова по-нарочно го правя. Трудно е да си издател, разбира се. Въпреки че засегнатите политици се дисциплинираха. Вече много рядко се обаждат. Преди трябваше сутрин рано да съм прочел вестника, защото те звънят още в 7 часа”, коментира в едно интервю Дончев.

Върху издателската му дейност акцентира и сп. Forbes през ноември 2011 г. Дончев е цитиран с любимата му дежурна реплика, в която обяснява, че чрез обективна информация помага на обществото да бъде свободно.

Малко, но от сърце – така изглежда в груб превод медийното послание на Дончев. Надмогнал капризите на съдбата и натрупал нелоши спестявания, той може да си позволи поне още една дузина вестничета като „Сега”. Както и собствена телевизия. Бутиковото издание обаче му е напълно достатъчно. Защо да пилее напразно средства, след като и така може да се легитимира като издател?

През 2010 г. е нареден в топ 100 на най-богатите българи. В класацията на все още излизащия по това време вестник „Пари” газовият барон заема 25-а позиция, като състоянието му е оценено (официално) на 168,8 млн. лв. В сравнение с него бизнесменът Иво Прокопиев изостава със своите 54,5 млн. лв.

Двамата съратници имат много общо помежду си, като това се отнася и до издателската им дейност.

Сашо Дончев в интерес на истината се усеща малко по-късно, че не е лошо наред с всичко останало да си купи и малко медийно влияние. „За мен в. „Сега” е кауза и аз при никакви обстоятелства няма да се откажа от него”, споделя издателят през 2009 г. Това, впрочем, не е чак толкова сигурно, ако се съди по замаха, с който Дончев зачеркна от списъка с приоритетите си агенция „Балкан”.

Това беше първата частна информационна агенция, създадена през 1993 г. с намерението да се превърне в алтернатива на БТА. Това така и не успя да се случи. Управителят на агенцията Дончо Иванов се водеше близък до вицепрезидента на „Мултигруп“ Радослав Ненов. При подялбата на имуществото след развода между Илия Павлов и Сашо Дончев агенцията се падна на втория.

Новата 2003-та започна тежко за трийсетината журналисти, работещи там – доста повече, отколкото в бутиковия „Сега”. В разгара на войната си с правителството на Костов Илия Павлов преосмисли участието си в медийния бизнес и продаде акциите си в агенцията на шефа на „Овергаз”. Сашо Дончев обаче прецени, че това за него е излишен разход, и на свой ред се отърва от агенцията. Така, без да е обявена във фалит или в несъстоятелност, агенцията просто беше изхвърлена на боклука като ненужна.

Със същата лека ръка през 2011 г. Прокопиев купи и закри в. „Пари”, като първоначално идеята му беше да си осигури розова притурка към „Дневник”, но после прецени, че едното от двете издания му е излишно, а другото спря от хартия и пусна само онлайн. После се чу, че ще прави нов всекидневник, за да намести в него като главен редактор един от послушниците си – журналиста Иван Бедров. Той пък беше изгубил работата си след фалита на Ре:тв (собственост на Иво Прокопиев и Светослав Божилов) и беше нагласен за заместник главен редактор на в."Пари" по времето, когато вестникът беше част от групата на Bonnier Business Press. След като и тази хранилка за него отпадна, Прокопиев си го дръпна като управляващ редактор на всекидневника „Капитал Daily”, наследник на „Дневник” и „Пари”. През февруари 2012 г. Бедров стана управляващ редактор „Видео съдържание” в „Икономедиа”. Година по-късно Прокопиев го нагласи и за редовен коментатор на Deutsche Welle. А в началото на 2014 г. го предостави на друг олигарх от заверата – Огнян Донев. Така верният кадър на розовобузия бизнесмен се размина с розовата хартия, но пък се цани за анализатор в сайта Clubz.bg.

„Ние с него сме си лика-прилика. За нас е важно да сме полезни на хората, а необичани от властимащите. Ние никога не сме ги молили за нищо. Ние не зависим от тях. Ние сме свободни. Не съжаляваме, че на тях това не им харесва. Това е най-доброто доказателство, че ние не сме като тях” – тези думи на Сашо Дончев не може да се отнасят за олигарха Иво Прокопиев. По времето на Костов, заради когото газовият принц се мъчил по хотели, розовобузият олигарх е в изключително привилегировано отношение. Негови близки и авери гълтат лакомо приватизационни хапки – от блюдото за избраниците на прехода.

Горният цитат на Дончев е за издавания от него вестник. „Г-н Райчев и г-н Стойчев са моите партньори при учредяването на "Сега" АД - издател на в-к "Сега". Те ми продадоха своите акции в това дружество. Мисля, че това се случи през 2003 г.”, пояснява газовият барон, препращайки аудиторията към годината, в която агенция „Балкан” беше закрита.

При все късмета, който спохожда още в зората на демокрацията бъдещия газов барон, той подхожда много по-скромно към издателския бизнес от Прокопиев и така и не го доразвива. Но пък би било трудно някой изобщо да насмогне на темпото на шефа на кръга „Капитал”. Само за сведение: през 1991 г., когато ямболският предприемач вече мисли за големия бизнес, напористият разградски кадър тъкмо се цани за репортерче във в. „Пари” – вестникът, който впоследствие ще закрие. Започва работа на половин ден, защото едновременно с репортерстването и следва. На следващата година прекрачва всички стъпала на йерархията и се озовава на шефския пост в „Отечествен вестник”. Веднага след това става главен редактор на в. „Банкер”, а следващата година (тогава е само на 23) се сдобива и със собствен вестник – „Капитал”.

В крайна сметка двамата олигарси се озовават в общия издателски съюз, което потвърждава, че колко и какви издания притежават, няма никакво значение. Важното е независимо и свободно работещите там да се грижат за свободата на издателите си и за личния им комфорт.

Понастоящем в Съюза на издателите членуват: „Икономедиа“ АД (издател на “Капитал”, “Капитал Дейли”, „Капитал Quaterly”, “Регал” и „Бакхус”; „Сега“ ЕАД (издател на вестник „Сега“); „Зебра БГН“ АД (издател на „Медиапул“ ООД (издател на Mediapool.bg); „МИТ ПРЕС“ ООД (издател на списание „Мениджър“ и списание за почивка и пътешествия „Далече“); „БРЯГ МЕДИА ГРУП“ ЕООД (издател на в. „Бряг” – Русе – областен всекидневник, в. „Посоки“ – Плевен – областен всекидневник, в. „Силистренски бряг“ – областен всекидневник и в. „Новините глас“ – Ловеч – областен вестник); „Кю Медия” ЕООД (издател на списанията АMICA, L’EUROPEO, ABITARE, BRAVACASA, MAX и QM); “Топ Новини” ЕООД (издател на вестник “Топ новини” и информационен сайт www.topnovini.bg); „Под тепето“ ООД (издател на ПОД ТЕПЕТО и КАПАНА.БГ); „С-ФАКТОРБГ“ ЕООД (издател на Faktor.bg).

„Съюзът на издателите много години имитира дейност. През тези години не решихме нито един съществен проблем на издателите”, жали се в минало време Дончев. Тази година газовият барон има основание да хвали издателския съюз, след като от сдружението откликнаха на зова за помощ и се набъркаха като страна в казуса „ЦУМ”. В писмото до държавния глава Румен Радев, за което той каза, че не съдържало нито един казус, се тръбеше за „тревожна провокация към независимостта на медиен издател”. Така стоят нещата – имаш си съюз, обслужва си те. Независимо и свободно.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.