Искаме стойностна музика, но не и да плащаме за нея

Гергана Николова - петък, 08-09-2017 - 17:16

„Красотата изисква жертви“. Въпреки изначалната си баналност клишето придобива съвсем друг смисъл, когато заговорим за култура. И ако на артистите тази „красота“ им струва както пари, така и усилия, ние, от другата страна като потребители, не правим нищо. Няма как да не се съгласим с мнението, че не само бизнесът, но всички, които слушаме музика и гледаме филми, не разбираме негативния ефект, който оказваме на културата, като не зачитаме авторските и сродните й права.

Не е изненадващ фактът, че музиката има сериозно влияние върху печалбите на дадено заведение например. Нека се замислим – колко често се разбираме с приятели, че ще посетим този рок или хаус клуб. Или пък че ще отидем на механа, където ако преборим срама, да извием някое народно хоро. Малко хора обаче се замислят, че за нашето забавление освен заведението, основно се грижат и авторите, изпълнителите и продуцентите, които са създали песните, на които толкова се радваме. А статистиката, посочваща, че едва 15% от ресторантите, баровете и т.н. заплащат за музиката си, е повече от демотивираща.

Проблемът със зачитането и впоследствие заплащането на авторски и сродни права обаче далеч не свършва със сферата на публичното изпълнение на музика. Не е достатъчно да погледнем укорително към собствениците на търговски обекти, които не заплащат за песните, които използват, за да се потупаме по гърба за добре свършена работа. Не и когато се ползваме с услугите на платформи за торенти и конверторни сайтове за сваляне на музика от YouTube например. В същото време пък недоволно цъкаме с език било то за качеството или за количеството на песните, филмите и т.н., които правят родните артисти.

Културата се развива тогава, когато има кой да я оцени. Ако ние сами не се вълнуваме от съдбата на българското изкуство, няма кой да го направи вместо нас. И ако контролът, който Министерство на културата налага за спазването на Закона за авторското право и сродните му права, е неефективен най-малкото заради ограничения си административен капацитет, то съвестта на всеки един от нас поотделно би могла да доведе до така жадувана промяна. Тогава ще можем не само да се гордеем, когато роден музикален, литературен или филмов проект направи пробив в чужбина, но ще спомогнем и за създаването на все по-стойностно изкуство у нас.

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.