Доц. д.х. Станислава Георгиева от катедра „Химия“ на факултет „Фармация“ в Медицинския университет – Варна:

Морската ни риба е по-чиста от чуждата

Добромир Радушев - петък, 29-09-2017 - 08:00

Не я вадете от менюто си заради слухове * Показателите за метали в нашите видове са под допустимите норми

- Доц. Георгиева, изследване показа, че на пазара у нас се предлага риба с повишено съдържание на олово. Става дума за цаца от Балтийско море. На кого да вярват хората, за които рибата е редовно меню на трапезата им?

- Дочух за полемиката между търговци и Асоциацията на потребителите, която е изнесла данни за концентрациите на токсични метали и устойчивите органични замърсители в рибата, която се консумира у нас. Ние имаме преки наблюдения върху черноморската риба, като изследванията ни са в продължение на 10 години, в които сме установявали и анализирали устойчивите органични замърсители и токсични метали. Изследванията ни са от различни места по родния бряг, като сме правили няколкогодишен мониторинг на най-често консумираните риби като кая, сафрид, кефал, барбуна, трицона, карагьоз... Резултатите сочат, че показателите за замърсителите в тези риби са много по-ниски от допустимите граници по критериите на ЕС, които са въведени и от българското законодателство. Голяма част от тези риби е изследвана и за наличието на токсични елементи като никел, олово, кадмий, живак и арсен. Показателите им в нашите видове риба също са под допустимите нива и европейските регламенти.

 

- Може ли да сравняваме къде рибата е по-чиста и къде замърсена?

- Трудно може да се каже в кой район рибата е най-замърсена. Нашият регион е много малък, а изследванията ни не показват такива разлики в различните риби и според мястото на улова. Предстоят ни още изследвания и тогава ще направим допълнителни изводи. Сега обаче нямаме съществени разлики в замърсителите при рибите, уловени на различни места по нашето крайбрежие.

 

- Това, което се цитира като „допустими концентрации“, означава ли, че няма опасност за потребителите?

- На базата на изследванията за концентрацията на замърсители и устойчиви метали ние сме изчислили коефициенти на риск при употребата на риба. Те се изчисляват на базата на средния й хранителен прием от нашето население според Националния статистически институт и съобразно европейските норми. Установено е, че консумацията на нашата черноморска риба е абсолютно безопасна за потребителите. И още нещо, тъй като с години сме работили в тази насока, от 2000 година насам замърсяването с токсични вещества на рибата в българските води на Черно море показва много по-ниски нива в сравнение с по-далечни периоди, когато в страната ни се развиваше по-сериозна тежка промишленост.

 

- Споделяте ли мнението на специалисти и рибари, че най-голямото замърсяване на българските води на Черно море идва от корабния трафик?

  • - Оживеният туризъм по летните курорти също оказва своето влияние, особено при липсата на пречиствателни съоръжения. Наблюдава се и друг, нов тип скрито замърсяване, което се дължи на абразивните микрочастици в перилните препарати и козметичните продукти от типа на пилинг маските. За съжаление тези микрозамърсители са неуловими за пречиствателните съоръжения и се установяват само с анализ на прецизна апаратура в специализирани лаборатории.

 

- По този повод, докъде стигна работата по лицензирането на вашата лаборатория за морски ресурси и аквакултури?

- Става въпрос за акредитация, която очакваме всеки момент. Миналата година подадохме заявление за лабораторията ни, която беше дооборудвана със съвременна апаратура за 389 592 лева без ДДС, осигурени от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. С част от парите бе купен оптико-емисионен спектрометър за анализ на химични елементи, включително токсични. След като преминаха всички проверки по надзора, всеки момент очакваме сертификата за акредитацията, с което нашата лаборатория ще може да извършва анализи за устойчиви замърсители и метали, най-вече в морски продукти. По този начин ще улесним дейността на хората от рибарския бранш, като гарантираме за годността на улова им. Около 2000 са риболовните кораби и лодки по крайбрежието, като уловът за последната година на българските морски рибари е 4200 тона, голяма част от който се изнася. Пример за такъв износ е търговията на барбуна, която не е популярна и на българския пазар, но допреди 5-6 години почти не е била цел за рибарите. В момента се продава успешно на рибните тържища в Гърция. Ще улесним и фирмите, защото досега във Варна нямаше подобна специализирана лаборатория и се налагаше изследванията да се правят в столицата. Има интерес и от мидените ферми, които също настояват за изследване и сертифициране на тяхната продукция. А ние сме анализирали през годините и миди, като там също не сме засичали големи концентрации на замърсители.

 

- Колко вида риба сте изследвали и какви други проучвания сте правили?

- Изследвали сме 10 вида черноморска риба, както и най-популярните сладководни видове като шаран, бял амур, бяла риба, толстолоб, а също така и миди.

 

- Какво показва обаче сравнението между черноморската риба и тази от други морета, която се предлага у нас?

- В наши публикации сме представяли изследванията си, като сме сравнявали състоянието на замърсяването на рибата в Черно море с резултати, предимно от Средиземно и Балтийско море. Така сме установили, че замърсяването при нашите риби е по-ниско от това в другите морета.

 

- Съотносими ли са вашите методи на изследване с методите на други водещи в това отношение риболовни държави?

- Наскоро бяхме на работно посещение в Норвегия, където се запознахме с работата на Морския институт в Берген. Там представихме резултатите от нашите изследвания на рибите в Черно море, а домакините – техните резултати на рибни видове от Норвежко и Северно море. Има, разбира се, известни разлики, главно в токсичните метали, но като цяло техните резултати са съпоставими с нашите. При тях дори имаше случаи, в които някои метали да са над пределните норми, но са прекалено малка част от пробите в цялостното изследване. Институтът се занимава с такива морски изследвания и разполага с изключителен ресурс и модерна апаратура, като ние с нашата малка лаборатория не можем да се сравняваме с тях. Това обаче не означава, че нямаме амбицията да си набавим още апаратура и да продължим развитието на дейността си. Ще включим и нови методи на изследване на нови замърсители, които всяка година ЕС включва. Това е една бъдеща тема, каквато са например микропластмасите. Предстоящите изследвания ще обхванат както морски видове - риби, миди, скариди, така и сладководни, и такива от Бургаското и от Варненското езеро. Ще се проучат и качествата на водораслите в Черно море, за да стане ясно дали могат да се ползват като хранителни добавки или в козметичния и фармацевтичния бранш. На по-следващ етап задачата ни ще бъде да създадем макро- и микроводорасли.

 

- На базата на дългогодишния си опит, който имате с проучване нивата на замърсители в Черно море, какво бихте посъветвали българския потребител?

- Лично аз обичам риба и тя е задължителна част от менюто в семейството ми. Затова мога да потвърдя това, което препоръчва Световната здравна организация – задължителна консумация на риба два пъти в седмицата. За съжаление България обаче е сред страните в Европа с най-малка консумация на риба - около 5,4 кг на човек годишно, докато средният европеец изяжда 22 кг на година. Смятам, че хората не трябва да се поддават на слухове и да се лишават от риба на своята трапеза, като им препоръчвам пресен улов от Черно море.

  •  

Визитка:

 

Завършила е ПУ „Паисий Хилендарски“ като магистър по химия със специалност „Университетска химия“, а по-късно в Медицинския университет – София, специалност „Санитарна химия“

От 1999 до 2008 г. е химик в РЗИ – Варна, от 2008 година работи като химик в МУ„Проф. д-р Параскев Стоянов“, а от 2011 година е асистент по химия

През 2013 г. защитава дисертация на тема „Определяне на остатъчни хлорорганични замърсители в черноморски риби“

През март 2014 печели конкурс за главен асистент по аналитична химия и води упражнения на студентите от специалностите „Медицина“, „Магистър фармацевт“ и „Помощник-фармацевт“ в МУ-Варна

Научните й интереси са в областта на биоорганичната химия и химия на природните и биологичноактивни вещества. Работила е и по проект „Безопасност и качествен състав на черноморски хранителни продукти“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.