В мрежата подрастващите могат да се държат като анимационни герои

Ани Владимирова, психолог: Опасното селфи не е мода, а потребност

Боян Димитров - вторник, 20-06-2017 - 20:00

Такива снимки се правят само от любознателни и енергични деца, Отчуждението е основна диагноза за съвременния свят

 

  • - Г-жо Владимирова, какво смятате за нашумялата напоследък мода младежи да си правят селфи на опасни места? Само за последните месеци има няколко случая, при които пострадаха деца. На какво се дължи тази тенденция?

    - Това не е мода, а практика, която задоволява определени възрастови потребности на тази група. Съвременният начин на живот не позволява на подрастващите да получат удовлетвореност, защото в тази възраст децата имат нужда да премерят силите си, да покажат, че са вече конкурентни, големи, с умения в някаква област. Имат нужда да се представят пред другия пол като привлекателни заради хормоните. За тях е важно да бъдат атрактивни и приети от групата.

- Нормално ли е да се доказват във виртуалното пространство?

- Ако навремето това е ставало по квартали, срещи, по купони, игри, то в съвременния свят подрастващите нямат възможност да се виждат и контактите между тях са в една виртуална среда. Там трябва да покажеш реални възможности. И да задоволиш интереса към себе си. Как всъщност селфитата решават този проблем? От една страна, показват, че си много смел и силен, вършейки нещо, без да влезеш в контакт с когото и да било – да се биеш, да речем. Благодарение на собствената си смелост създаваш рискова ситуация. От друга страна, имат романтичен ореол, който привлича.

 

- Чувстват ли се значими така?

 

- В това няма нищо сладникаво. Всъщност има героичен привкус в това, което вършиш. И действително статутът ти в групата веднага скача, защото те виждат хиляди хора на момента. Това е увековечено най-малкото на снимка. Затова казах, че не е мода, а потребност, която не могат да задоволят по друг начин. И нещо много важно - става дума за динамични и енергични деца, които са изключително любознателни. Те са с големи познавателни потребности. Няма да видите селфи на дебело дете с чипс и отегчен поглед. Това са най-енергичните, бързите, жизнени деца, които всъщност са много благодатни за развитие, но тъй като няма къде да блеснат, се занимават с това.

 

- Важна ли е средата - влияе ли училището, интернет?

 

  • - Разбира се, че влияе. И това е световна тенденция. Знаете, че всичко започна от един руснак и така беше завладян целият свят. И това е съвременният свят, в който основна диагноза е отчуждението. В днешно време не се познаваме със съседите, не си ходим на гости като в миналото. Общо взето, има едни планови срещи, които са все по-разредени. Аз буквално съм виждала купон на програмисти, на който си говорят през таблетите, което е причината хората да се изявяват самостоятелно и в този смисъл тези „героични“ действия ги представят в тази светлина. В училище пък е възрастта, в която трябва да го има идеалният авторитет. За съжаление липсват авторитети, няма да обяснявам защо. Дори родителите не са авторитети. В днешно време децата са толкова напреднали по отношение на хайтек и две поколения назад нито разбират тази терминологията, нито имат толкова информация, до която децата достигат. Нямат авторитет в лицето на възрастните и затова не се съобразяват с тяхното мнение. Те обаче имат нужда да развиват възможностите си и го правят точно по този абсолютно символичен начин, който е в интернет. Мрежата предлага такива модели на обработването – фотошоп, там реалността се видоизменя и добива почти параметрите на един анимационен свят и децата се държат като анимационни герои.

  • - Все по-често виждаме момичета, които искат да изпъкнат с големи гърди, с разголени снимки. На какво се дължи това?

  • - Всъщност човекът има две цели. Едната е да оцелее, другата да се репродуцира, да си намери партньор. След като не се срещаме на мегдана, на стъргалото в града, в кафенетата, все по-малко тийнейджъри и млади хора ходят и по заведения. Масово казват, че не е така, че нощните заведения за пълни. Да, те са пълни от един определен контингент. Моят кабинет е пълен с друг контингент, който е на тази възраст – има ниско самочувствие, не вярват, че ще бъдат харесани и точно тогава почват да подражават на тези модели, които смятат, че са приети. Правят се на това, което смятат, че е вървежно и чрез което ще си намерят партньор. Хората се опитват да се продадат по този начин, защото нормалният и естественият начин е много ограничен. Веднага мога да ви дам пример с малките градчета и селца, където тези неща не се случват. Това се случва в големите градове. Там, където младите хора могат все още да ходят из гората, по реката за риба, да се събират вечер и да седят някъде да си говорят, няма такива проблеми. Това е проблем на урбанизацията, на безличното общество, в което живеем, на загубата на идентичност.

 

- Какви други проблеми срещате с младежите и децата, с които работите, които не са чак толкова популярни?

- Самота, огромна самота и социална неадекватност. Това е основният проблем. Вкъщи те слушат само разговори за пари, за търсене на вина. Родителите са толкова афектирани от собствените си проблеми, че те не се интересуват от самите деца. Всъщност обикновено някаква война между майката и бащата минава през детето като посредник. Вечерта настроението се определя от телевизора, на който ще гледаме някакъв политик, който ще псува и ще говори кой какво им е взел. Ако се срещнат и все пак имат някаква комуникация, то е да плюят колегите си или някой шеф. Всъщност децата живеят в една изолация от родителите си, имам предвид емоционално. За родителите е достатъчно да му даде да яде, да му пусне телевизора и да му се махне от главата. И практически тези деца нямат модели на поведение, защото децата учат чрез подражание.

 

- Опитват ли се децата да копират своите родители?

 

- Има комедийни случаи, в които малкото дете хваща цигарата и почва да прави някакви неща и ние по детето можем да разберем какво става вкъщи. То подражава. Но когато загубиш контакт, никой нищо не ти показва и не разбираш дори половината от това, което възрастните хора си говорят, оставаш в голяма самота. Това е най-доброто условие да станеш социопат и психопат. Неслучайно има толкова терористи, които са в тази активна възраст, млади хора. Това са млади хора, които са формирани в култура, която им е непозната. Те са примерно от бившите африкански колонии на Франция, семействата им не са адаптирани към тази култура, в същото време вече са опошлени от този свят, не обръщат внимание на децата си, не им предават традиции и ценности. Така децата изтрещяват и почват да вършат глупости. Това е, което забелязвам. Нямаме човешки отношения.

 

- Виновни ли са технологиите, които ги обграждат още от ранна детска възраст?

 

- В детските градини масово учителките пускат турския сериал по някоя кабеларка и децата гледат. Това е малко пресилено, не навсякъде е така, но има огромна разлика между частните забавачки, където има контрол и програма, и забити квартални места, където няма квалифициран персонал, който да ги обслужва. Там ги гледат да не се избият. След това влизат в някакво училище, където основната цел е отново да не се избият, да се избута годината.

 

 

 

Визитка:

 

Родена е на 6 април 1967 г.

Завършила е две висши образования в СУ “Св. Кл. Охридски”- психология и педагогика с втора специалност история

С над 10-годишна практика в областта на практическата психология

 

Има шест години практика като детски психолог, през които създава авторската си програма за промоция на психично здраве при деца 6-11 г., по която и в момента се работи в някои софийски училища


 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.