БГНЕС
Тя е показател за синдрома на Хари Потър

Христо Монов, психолог: Истерията „Покемон“ води до обезличаване

Яна Йорданова - вторник, 26-07-2016 - 20:00

Киберзависимостите са болестта на 21-ви век

- Г-н Монов, милиони хора по света са завлядани от новата мания по играта Pokemon Go. Как ще коментирате като психолог тази истерия и можем ли да говорим за опасна зависимост?

- Няма друга игра, която толкова бързо да се е превърнала в мания. Началото беше само преди 20 дни в Австралия, Нова Зеландия и Щатите, а вече е обхванала целия свят. Например в Русия все още няма официално разрешение да се ползва, но хората са намерили начини да играят и има дори няколко инцидента. Светът страда от най-тежката си зависимост - интернет зависимостта. А това ни обезличава. Мога дори да дам няколко примера в тази посока. Става дума за хора, които са се лишили от автономността на своята личност и са изцяло зависими от случващото се в мрежата. Дори 80% от бойците на „Ислямска държава” са вербувани в интернет. А преди пет години един осъден вече престъпник нападна банков клон в Сливен и взе заложници. Спомням си как тогава във Фейсбук веднага се появи група от 4000 негови приятели, които публично заявиха, че похитителят бил добър човек. А той беше нападнал невинни хора. Страх ме е, че този път е измислен такъв механизъм, който абсолютно е свалил критичността. Ако това се отнасяше само за тийнейджърите, е разбираемо. Но в случая виждаме хора на средна възраст, които тичат да ловят покемони. Не знам какво удоволствие им доставя това - може би защото общуват с по-млади, но за мен подобна истерия е необяснима. Всичко е много добре премислено, защото не случайно въпросната компания планира да има над 10 милиарди приходи от играта до края на годината. Би било добре, когато имаме такива силни технически постижения, да ги използваме за добро. Само че не бива да обезличаваме човека, а да го развиваме.

- Отдавна се говори за киберзависимостта. Толкова ли е страшна?

- Това е най-страшното. До такава степен хората се обезличават, че дори има жертви. Други играят, шофирайки. Един американец пък щял да пътува до Европа, за да лови покемони тук. Явно има финансовата възможност за това. Ами какво ще правят други, които нямат такава? От тук идва и проблемът със социалното неравенство.

- Можем ли тогава да кажем, че киберзависимостта е болестта на 21-ви век?

- Да. Още преди 7-8 години в Китай бяха оповестили, че има около 20 милиона киберзависими. С тази игра вече броят им може да се удвои или утрои. Лошото е обаче, че ние нямаме достатъчно познания по въпроса и за разлика от други зависимости, тук няма как да спреш достъпа до самия причинител.

- Някои експерти обаче смятат, че едва ли не играта е полезна, защото тийнейджърите излизат навън, социализират се, опознават различни места. Не виждате ли все пак нещо положително в нея?

- Едно такова силно техническо средство определено може да даде много на подрастващите. Но нека привържениците на играта ни покажат всъщност местата, на които ходят децата ни. Направих си труда и няколко дни дори ходих пред НДК, за да видя най-запалените по играта. Говорих с едно момче, което ми каза, че благодарение на играта е започнало да излиза от вкъщи. Затова искам да попитам: родителите досега не са ли забелязали, че децата им не излизат и стоят пред компютъра? Загубихме всякаква възможност за нормално човешко общуване. Излиза, че едва ли не трябва да чакаме някаква американска игра, за да може нашето дете да получи по-добра среда за развитие. Когато децата са малки, на родителите им е много лесно да ги оставят пред телевизора, за да си спечелим малко време за себе си. Но мисията ни е съвсем друга. Дори що се отнася до опознаването на различни местности у нас, то това може да стане само с помощта на родителите или чрез училищни екскурзии. Най-малкото поне ти трябва финансова възможност за това. Защо не превърнем тази заплаха в стимул и да речем, когато децата ловят покемони до Националната художествена галерия, да имат право на безплатен вход вътре? Това вече ще е от полза на подрастващата личност.

- А кои личности по принцип са по-склонни към зависимости?

- Най вече подрастващите. Спомням си преди години, когато децата плачеха, ако родителите не им купят списанието с покемон. Тогава също имаше зависимост, но сега случаят е различен. Днешните деца са коренно различни като личности от онези преди 20 години. Ако онези имаха силно изградено Аз, защото бяха продукт на зараждащото се консумативно общество, не знам дали това може да се каже за сегашните подрастващи. Ще е интересно да се направи такова изследване.

- Един ваш колега заяви, че явлението „Покемон“ е показател за синдрома на Питър Пан - на непорасналите деца. Съгласен ли сте с тази теза?

- Чух това мнение. Но бих казал, че не става дума точно за Питър Пан, който е онзи забавляващ се човек Homo Ludens. Тук по-скоро става дума за синдрома на Хари Потър. Децата, които четяха тези книги, според мен израснаха в една не просто измислена среда, а в среда, граничеща с абсурдност. Тя реално не ти дава лостове да изучаваш света и човешките взаимоотношения. Става дума за измислен свят и измисления човек. Тогава се питам: що за човек съм аз, ако някой друг трябва да ми казва къде да ходя?

- Акцентирахте в началото на разговора ни и върху темата за атентатите и „Ислямска държава”. За съжаление това като че ли стана част от ежедневието ни. Как се отразява на психиката на един обикновен човек това и как си обяснявате, че тийнейджъри стрелят?

- По-страшното е, че тероризмът постигна целта си. Той влоши качеството ни на живот. Аз например съм от хората, които не отидоха на почивка в Турция, а бях я предплатил още през ноември. Сега дори когато пътувам в градския транспорт у нас и видя изоставен багаж, реагирам. Станах по-наблюдателен. Това е и главната цел на тероризма - да всее страх и да влоши качеството ни на живот. Тези хора разрушиха традиционни връзки между държави, култури.

 

Визитка:

 

Роден е е през 1958 г.

Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”

Специализирал е в Института по психология към Руската академия на педагогическите науки

Член е на редица професионални организации - Дружеството на психолозите в България, Българската асоциация по приложна психология, Световната асоциация по фамилна терапия, постоянен комитет по психология на кризите и бедствията към Европейската федерация на психологическите асоциации

Председател на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-рото НС

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.