Българската олигархия: Епилог на книгата "Капиталистите на ДС"

Агенция Монитор - четвъртък, 07-12-2017 - 07:00

Днес, 28 години след края на комунистическата диктатура, прозрачността по отношение на зависимостите към тоталитарните служби е особено наложителна. Внимателното проучване на документите в архива на Комисията по досиетата показва, че мерзостите на щатните и нещатните сътрудници на тези служби имаха опустошително влияние върху обществения живот и морал не само по времето на тоталитаризма, но и впоследствие през демократичния преход. Задълбоченото вникване и анализиране на взаимовръзките на вербовчици и вербовани показва, че голяма част от стопанските и финансовите престъпления на прехода имат задължително своята ченгеджийска закваска. Икономическите досиета на прехода – това е зона, за която има истинска омерта сред симбиозата между тоталитарните служби и посткомунистическото задкулисие. Ние сме единствените, които за пръв път навлязохме в тази „мъртва зона“, зона, която освен че е минирана и в нея се стреля и без предупреждение. Решени сме да разнищим този гордиев възел докрай. Решени сме да почистим тези авгиеви обори – с документи, истинска информация и безапелационно описание на връзките на някогашните комунистически тайни служби и днешните леви и „десни“ политици, приватизатори, „бизнесмени“, медийни босове, протестъри, НПО хрантутници и други подобни. Колумбийският философ Николас Гомес Давила има едно много точно определение какво представлява „комунистът”. Според него това е човек, който очаква държавата да го направи буржоа. Не може да се получи, затова пък по броя на българите, споделящи и практикуващи това разбиране, ние сме си една базово запазена комунистическа страна. Никога няма да се съгласим с онези, които настояват сегашния закон за разкриване на досиетата да бъде скопен или направо отменен, а документите на бившата ДС и РУМНО - унищожени. След което според тяхната сбъркана логика България щяла да се превърне в Аркадия. Истината е точно обратната - закъснялото отваряне на тези мрачни страници, липсата на радикална лустрация и ненаказаността за множество престъпления на извършителите им от тоталитарните тайни служби на комунистическа България са част от най-важните фактори за сбъркания ни преход. Когато човек задълбае в папките и документите, постепенно разбира, че човешката мерзост наистина няма граници. Удивително е как хора, които са били секретни сътрудници, агенти, информатори, явочници и доверени лица на Държавна сигурност, през последните двадесет и осем години окупираха бизнес, медии, научни институти, банки, политически партии, профсъюзи, училища, министерства, работодателски организации. Всичко! И отровиха всичко, до което се докоснаха. Няма как да пропуснем в размислите си и тъжната равносметка за опропастените възможности България да стане нормална държава, а куките и кандидат-куките да получат заслуженото. Конец-делу венец, казват руснаците. Да видим, може пък да има справедливост и на тази земя. Има ли изобщо граници в българската политика за нахалството на куките от Държавна сигурност и РУМНО? 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.