Служебно виновните

Боян Димитров - понеделник, 07-08-2017 - 18:24

Без дом. Без работа. Без пари. Без протекция. Без желание за живот. Без цел. Но с белезници. Много хора са без, но и са със. Имат едно, но нямат друго. Имат свобода, но нямат препитание. Имат права, но и нямат. Имат гражданска съвест, но няма как да я отстояват. Това са клошарите. Това са бъдещите българи. Бъдещето на България. Хората, които ще останат без дом. Но ще бъдат прибрани на топло. Е, не много топло, но поне ще са на сушина. Няма да ги вали. Само ще ги боли. Ще изкупуват чужди грешки, а и свои. Ще са сапунът, с който обществото си мие ръцете. Ще са пяната в устата на останалите. Ще са вечно виновните. А те са диви животни. Борещи се за оцеляването си. Те крадат, за да се хранят, а не за да забогатяват. Убиват, за да живеят. Все пак те са изправени всеки ден пред угрозата да бъдат убити, пребити или наказани. От някого. От някои. И те са вечните заподозрени. Театрите горят, жилищата миришат. А клошарите са виновни. Кога с право, кога без. Кога с адвокати, кога без. Те са удобната дъвка. Обичайните заподозрени. Вечно лошите. Хора без образование (или пък с висше, но ненужно). Хора без ценз, но не винаги. Хора без бъдеще. Винаги. Диви животни в урбанизирани общества. Скотове сред блокове. Същества без постеля, но с пейка. Хора без вина, но виновни. Хора с вина, но недоказуема, и може би оправдана. Най-оправдано е да кажем - полицията е виновна. Тя не ги прибира. Ама не. Прибира ги. Храни ги. Декламира правата им. А те, наказани от живота хора, не вярват, че имат права. Вярват в супата и в топлия чай. Във водата и варените картофи. Вярват на всеки, но не и на човека. И затова човекът е тяхната жертва. Жертва, която ги е превърнала в потърпевши. Страдащи от човешкото и живеещи от човешкото. Клошарите са нашето настояще. Примерът, който ни показва как не трябва да живеем. Ако искаме да сме хора. Да не се доверяваме. Да не помагаме. Защото съдбата ни е да станем бездомници, лутащи се между пейките, спящи в парковете, молещи за помощ, арестувани от полицията. Кога с вина, кога без вина. Кога съзнателно, кога без умисъл. Всеки носи у себе си душата на клошаря. Свободата да спиш на всяка морава, която ти хареса, сладостта на разгразираната бира, вкисналото вино и въшлясалото одеяло. Набедените за престъпници и неоправданите като такива. Служебно виновните. Надяващи се на служебна защита. Незачитащите правата човешки. Допускащи много грешки. Хора без дом, но с морал. Хора без свян, но с наведена глава. Просещи, искащи, убиващи, палещи и крадящи. От тези, които са взели от тях, убили са, запалили са ги и са ги окрали. Тези, които са ги превърнали в бездомни. Общество, което извръща глава от тях, особено когато не може да ги обвини, а и не може да им помогне. Пример за живот извън нормата. Живот на пейката, разчитащ на служебен адвокат, на служебна помощ, на служебна храна. Служебно виновните, за които няма служебна помощ.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.