Седмичен мониtоринг (6 – 10 март)

Кристи Петрова - петък, 10-03-2017 - 16:48

Нито крокодилите вече са това, което бяха, нито пък облаците. На някои им лъщи темето, на други им лъсна агентурното минало. И в двата случая нямаме новина. Номенклатурното минало на част от кандидатите да ни оправят е по-големия проблем от скритите картончета, които се знаят.

 

6 март, понеделник

Девиз на деня: Да наръсим улиците срещу крокодили!

 

 

Един магистрален грабител и добре да живее, някой ден влиза в затвора и тогава се обаждат всичките му възможни болежки. Дали ще е нощно напикаване или уплах от затворени пространства, дали ще е унизено мъжко достойнство или камъни в ребрата, както се беше объркал един крадец, но престоят в затворническата килия си е изпитание за духа. А и за тялото, както стана ясно понеделнишки в спецсъда, където Емил Милев-Крокодила се прояви в ролята на жертва на съдебната система. Така и не стана ясно коя ли ръка е извезала надписа върху горнището на анцуга му „Незаконно задържан“, но анонимната Райна Княгиня се е справила без грешка. Което си е постижение за тази категория храбри шивач(к)и. Трудно е да си представим, че бившият магистрален грабител, сега по неволя затворник, запълва самотните си нощи с шев и кройка или бродерия, но очевидно не му е леко на клетника. Не е като да се правиш на мъж в ролята на шеф на банда за магистрални грабежи. То всъщност не беше много мъжко и да се укрива 4 години от правосъдието, но да не издребняваме толкова, щом му е зле на човека.

 

Избоцканото послание върху анцуга не е единствения дерт на кримигероя. Чувствителният крокодилски стомах вече не понася затворническото меню. ВИП затворникът дръпна прочувствено слово, че се е натровил с пиле в следствения арест. Спецсъдът обаче не се отзова на молбата му да му докарат спешно линейка. Лоши хора са това, съдиите! Хич не вярват на крокодилски сълзи!

 

Насред София полицай вижда някакъв тип, който си върви и ръси по земята бял прах от голяма торба. Загребва с шепата, ръси. Загребва с шепата, ръси.

- Ей, ти, какво правиш бе?

- Нищо особено, ръся срещу крокодили.

- Какви крокодили бе, тъпак! В София няма крокодили. Един имаше, ама той е в следствения арест.

- Ми няма да има я, след като ръся...

 

Директорът на следствения арест пише писмо на шефа на Народния театър: „Колега, горещо искам да ти препоръчам един от моите. Голям човек, голям артист е. Може да играе пациент, може да играе незаконно задържан, може бандит да играе, а може и покер. Най-добър е на покер“.

 

 

7 март, вторник

Девиз на деня: Я кажи ми, облаче ле бяло!

 

 

 

Облаците са различни по форма и цвят, но те такова чудо досега нямаше – в небето над търговския център в град Китуи, Замбия, се появил същински диментор. Това, както добре знаем, са същества от света на Хари Потър, които изсмукват душата на жертвата си през устата. Човекоподобният облак засега не се е проявил по този начин. Или никой поне досега не се е оплакал.

 

В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, ангажиран за ролята на хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник, се шляел в коридора. Решили останалите, че той ще играе главната роля. Казали му, че само ще си седи и ще повтаря това, което му каже суфльора, а накрая ще му дадат и пари.

В деня на премиерата цялото село се е събрало на площада. Артистите са в средата на импровизираната сцена, суфльорът е скрит в кашон. Пиесата си върви, по някое време един от подчинените на хана се вглежда в небето, забелязва няколко диментора там и решава да подскаже и на колегите си, че нещата не вървят на добре. Уж се обръща към хана с репликата:

- Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане!

Хасан си човърка в носа и чака суфльора да му подскаже, но кашонът остава безмълвен.

- Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! - натъртва набюлюдателният артист.

Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльорът търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери.

Вече крайно притеснен да не остане без душа, артистът крещи:

- Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане!

Хасан поглежда към кашона, махва с ръка, след като разбира, че помощ оттам няма да дойде и отбелязва:

- Ясна е работата! Голям дъжд ша ни пере!

 

В политическото театро се разпада една цяла трупа с ръководител Татяна Дончева – заслужил артист-адвокат. Първо се осиротя сцената на структурата в Благоевград, а сега я последва и сливенската. Цялото общинско ръководството напуска на бегом формацията, а с него си тръгват и още 47 членове. Както е тръгнало, на изборите адвокатката на олигарха от Микре ще изнася моноспектакъл. Само да не се наложи и да си ръкопляска сама, ако и публиката реши да побегне.

 

 

8 март, сряда

Девиз на деня: Кажи, баба, тенкю!

 

 

 

Ти да видиш – жените по света предпочитали платената работа пред домакинската, сочи изследване, цитирано от Ройтерс. Какво разочарование за мъжката половина от човечеството, която си въобразява, че мечтата на всяка жена е „боса, бременна, до печката“. Всъщност, ако трябва да сме напълно откровени, по осмомартенски, трябва да си признаем, че мечтата на всяка жена е да намери подходящ номер чехъл, под който да има мъж. Размерът няма значение!

 

Противно на общоприетото, американски ресторант в Статън айлънд в град Ню Йорк проявява нестандартен подход и наема на работа единствено бабички. Според собственика, цитиран от в. „Метро“, манджите на баба са незаменими и неповторими, затова и готвачките трябва да са непременно на възраст. В ресторанта са ангажирани 30-40 баби от Италия, Шри Ланка, Япония, Русия, Колумбия, Армения и Филипините, които с охота споделят тайните съставки на гозбите и дават индивидуални уроци на клиентите, които са си облизали чинията и са си поискали допълнителна дажба. Така е по света. Нашенките се модернизираха и го удариха на „бабосандвичи“.

 

 

9 март, четвъртък

Девиз на деня: Трева на ниско не вирее

 

 

 

 

 

На трима кандидат-депутати от „Да(й), България“ им лъснаха... досиетата. Не е да не се е знаело това от онези, които редят листите, но защо пък да не се пробват – ако мине. Пък ако не мине, могат да си ги извадят (кандидатите) и да ги размахат пред аудиторията. Проблемът не е в тези с картончетата, а в онези с номенклатурното минало. Но агнешките главички лесно не увират за тези неща. Или така им изнася.

 

Тревните площи на ниските мъже били по-проблемни, съобщава в. „Дейли мейл“ като се позовава на германски учени от университета в Бон. Според екипа на д-р Стефани Хайлман-Хаймбах има пряка връзка между ниския ръст и ранното оплешивяване и вината за това била на тестостерона, който отключва по-ранния пубертет при момчетата и спира растежа на костите им.

 

Следосмомартенски потпури:

Мъжът не е темерут - той е словесен минималист.

Мъжът не е невеж - той е необременен с факти.

Мъжът не е плешив - той страда от регресия на фоликулите.

Мъжът не яде като свиня - той страда от обратна форма на булимия.

Мъжът не се шляе - той намира алтернативни посоки.

Мъжът не е нечестен - той е морално дезориентиран.

Мъжът не е тъп - той страда от минимално черепно развитие.

Мъжът не е мързелив - той е с влошена енергичност.

Мъжът не е нисък - той е анатомично компактен.

 

10 март, петък

Девиз на деня: Ролките – символ на скромност.

 

 

Ролките за коса бяха реабилитирани. Край на образа на занемарената домакиня с пеньоар на вафлички, която бърка манджа край печката с ролки на главата, а мъжът седи срещу телевизора, навирил крака върху масата. С ролки на глава може и да се правораздава. Потвърди го съдийката по делото срещу южнокорейския президент Пак Гън-хе - И Джун-ми, която пристигна на заседанието с две забравени ролки на тила си, а снимките й предизвикаха фурор. Стигна се дотам да се обсъжда дали съдийката е толкова отдадена на работата си, че е зарязала всичко, за да дойде на делото по-рано. Или е толкова скромна и спестовна, че си прави сама косата, вместо да дава пари на фризьори. В суматохата никой не обърна внимание на прическата на Пак Гън-хе, макар че тя трябваше да е звездата в процеса.

 

Освен че бе свалена окончателно от президентския пост, Пак Гън-хе изгуби на мига и всичките си досегашни привилегии, включително правото, когато му дойде времето, да бъде погребана до своя баща, покойния военен диктатор Пак Чжон-хи. Още една съдебна практика, от която бихме могли да почерпим опит. За да не се стига дотам съдени-недосъдени особи да демонстрират недосегаемост и висок стандарт на живот с незаслужени привилегии.

 

Както с всичко останало, не бива да се прекалява и с ролките. За да не стане като в онази изповед на мъжа, който членувал в организацията „Анонимни ергени“. Та той казва: „Винаги когато ми се прижени, колегите от организацията ми изпращат жена по пеньоар със смъкнати чорапи, димяща цигара, ролки на косата и маска с резенчета краставици. И винаги има ефект – отказват ме да се женя.“

 

Приказката „Сливи за смет“ вече има нова интерпретация. От Столична община раздават на отличниците по десет кила тор. Отличниците са не онези, които не мърсят. Важно е да са си платили навреме таксата смет, пък ако искат – да си мятат торбичките с боклука от балкона. В някои квартали сметосъбирането и сметоизвозването е в критично състояние. Вместо да се погрижат в тази посока, от общината раздават на столичани тор. От друга страна, да не бъдем толкова черногледи, 10 кила аванта все са нещо, кой ти ги дава. Пък ако щат да ни третират като торни бръмбари. Какво обаче правим с държавните институции, които не си плащат таксата смет? Има и такава статистика.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.