Врътката – по схемата КТБ, капиталът на „Икономедиа“ увеличен през свързани фирми

Прокопиев напомпал медиите си с милиони от „Каолин“

Агенция Монитор - неделя, 07-01-2018 - 20:22

*Офшорки и тъмни каси въртят фабриката за фалшиви новини

*Манифактурата за лъжи смуче фондовете на ЕС по 5 проекта

Офшорки, тъмни каси и капиталови потоци, противоречащи на всички правила на функциониране на дружествата, търгуващи се на фондовата борса, крепят финансовите основи на фабриката за фалшиви новини на олигархията. Това показва проверка на Агенция Монитор за произхода на средствата, с които се издържат медиите от манифактурата за клевети, създадена от кръга „Капитал“ на разградския бос Иво Прокопиев и подпомагана от медиите, издавани от останалите членове на Задругата на олигарсите – Цветан Василев, Огнян Донев и Сашо Дончев.

Само преди дни фабриката направи поредния си залп от манипулации – този път с масирана кампания от статии зад граница, но с вече лансирана от нея лъжлива опорна точка, че медиите от издателската ни група - „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“ и Агенция Монитор, били най-големите бенефициенти на средства от ЕС, отпускани за журналистика. Информацията кой взема пари от ЕС и държавата е публична и истината, че медийната ни група не е получила и едно евро от фондовете на Европейския съюз би лъснала при елементарна проверка. Тя би показала и друго – че тези лъжи се разпространяват, защото издателят ни – депутатът Делян Пеевски, е основен враг на манифактурата за фалшиви новини заради законодателните мерки, внесени заедно с негови колеги, целящи осветяване на истината за краха на КТБ и спиране на вторичния грабеж на активи на банката, а също и заради разкритията на медиите си срещу олигарсите, източили ресурсите. Нашите и на страната ни. Фабриката обаче се

опитва да хвърли прах в очите и на българското,

и на европейското общество

като менторите и пионките в нея действат на принципа на крадеца, който пробва да замаже престъплението си, викайки по другите, че са обирджии. Последното също лъсва при елементарна проверка в регистрите. Тя впрочем показва, че медиите, на които се крепи манифактурата за клевети, не само са получили близо милион от ЕС, а и че парите от фондовете са единствените с абсолютно ясен произход. Оттам насетне всичко е в зоната на здрача – финансовия.

 

Именно в сенките на паричните потоци с неясен произход могат да се видят следите и на „спасителната“ операция, с което разградският бос Иво Прокопиев извади поне на хартия безценната си „Икономедиа“ от финансовото блато. Дружеството е от особена важност заради факта, че държи изданията му. Акцията е проведена в самия край на 2012 г., след като през годината са се случили две важни бизнессъбития за Прокопиев. Първо през ноември гръцката Алфа Банк проявява претенции върху заложената в нейна полза „Икономедиа“ заради системно неплащане на задължения по огромен кредит, отпуснат на издателското дружество. Договорът за заем между кредитната институция и олигарха впрочем със сигурност ще се изучава и за в бъдеще като христоматиен пример за

безцеремонното възприятие на Прокопиев

за журналистиката като стока

Просто защото разградският бос наред с бюрата и компютрите на служителите си беше заложил и редакционната политика на изданията си. В опит да се спаси от кредиторите и да продължи да държи контрола върху машата си „Икономедиа“, Прокопиев успя месец по-късно да финализира сделката по продажбата на „Каолин“ - безценния дар от Костовата приватизация, получен в началото на века срещу жълти стотинки. Това второ събитие помага на олигарха, самообявил се за учебник по предприемачество, да налее част от парите, дошли от продажбата на „Каолин“, в „Икономедиа“ и така да я освободи от залога в полза на Алфа Банк. Точната сума е 5 851 700 евро, или 11,4 млн. лв. Парите са с произход продажбата на „Каолин“ на немския концерн „Кварцверке“ и са част от продажната му цена, постъпила в сметките на друго ювелирно дружество на олигарха - „Алфа финанс холдинг“. Последното изсипва крупната сума в „Икономедиа“, като звездният миг освен с договор за кредит между двете дружества е ознаменуван и със специално прессъобщение, разпространено от Прокопиевите медии. В него изрично се посочва, че разградският бос е продал златната си кокошка и в същото време е разплатил дълговете си към гръцката банка. От къде идват парите за погасяването на кредити обаче, изрично не се посочва. Просто защото подобна сделка противоречи на всички законови норми. Причината е, че към онзи момент „Алфа финанс“ се листва на фондовата борса и всяко решение за подобен заем трябва да мине през решение на акционерите в дружеството. Такова обаче дори да съществува не е публикувано в Търговския регистър и не е обявено пред фондовата борса. В анализите на „Алфа финанс холдинг“ обаче се вижда нещо друго – компанията дължи на банки 164 млн. лева, но вместо да използва парите от продажбата на „Каолин“ за покриване на част от борчовете, дава не малък пай на Прокопиев, за да извади „Икономедиа“ от финансовия колапс, в който сам е вкарал издателската си група. Да не говорим, че пак от същите книжа лъсва и че самият разградски бос дължи на „Алфа финанс холдинг“ 2,5 млн. лева, като за да обясни кредита, се е записал в графата „свързана фирма“.

С това обаче съмнителните врътки далеч не спират. Няколко месеца след като „Алфа финанс холдинг“ отпуска кредита на „Икономедиа“ - през април 2013 г., прехвърля част от вземането си на друга фирма, собственост на Прокопиев - „Агенция за инвестиционна информация“ (АИИ). Защо го прави ще лъсне в края на 2013 г., когато АИИ участва именно с тази сума в размер на 1,4 млн. лева във вдигането на капитала на „Икономедиа“, като се влива в издателската група. Същото се прави и през друго дружество, свързано с Прокопиев и съдружника му Теодор Захов, с когото държи акциите в „Икономедиа“. Ако схемата ви звучи позната, това далеч не е случайно –

именно по този начин е бил

увеличаван капиталът на КТБ

през свързани с Цветан Василев фирми с пари от самия трезор. Тук пък причината за цялата схема най-вероятно са ограниченията в закона, свързани с листвани на фондовата борса дружества. Вероятно именно тези ограничения, които налагат пълна прозрачност за всички финансови потоци, са и причината през 2016 г. „Алфа финанс холдинг“ сами да се откажат от продажбата на акциите си на борсата. Тъй като не могат да го признаят обаче, се пробват да изкарат отговорни за решението си КФН, обвинявайки ги в натиск. Обичайна манипулативна политика, която практикуват и до ден днешен, когато са хванати в прегрешение.

Не по-розово е положението и в по-малките зъбчати колела от фабриката за фалшиви новини. Така например проверка за източниците на финансиране на създадената след бягството на банкера беглец Цветан Василев „Трансмедия“ показва, че тя е

дъщерно дружество

на дубайска офшорка

В сайта се подвизава личният писач на заплата на Българския Мадоф – Мирослав Иванов. Интернет страницата, създадена през 2015 г. - насред вихъра на вторичния грабеж на активите, финансирани от КТБ, правен от Василев и ортаците му у нас, се води собственост на „Студия трансмедия“. Дружеството от своя страна е 100% притежание на „Юнивърсал бългериан инвестмънтс“, държано от „Винпром Свищов“. Ако се чудите кои са собствениците на винпрома, то това е регистрирана в Дубай компания, чийто пълномощник у нас е представящият се за инвестиционен банкер бизнесмен с швейцарски паспорт Георги Василев. Той е основател на партия „Република БГ“, която пък е пряко свързвана с обкръжението на политолога и основен контролен център за опорните точки, въртени и препирани от фабриката - Иван Кръстев.

Офшорка допреди няколко месеца прозираше и зад друг основен таран на манифактурата за клевети - „Биволъ“. Тя е притежание на спътницата в живота на самозвания разследващ журналист Асен Йорданов – Алберта Алкалай. До април 2017 г. двамата са държали заедно по 50% от дяловете в „Биволъ“ като освен дружеството, издаващо едноименния сайт, нежната половинка на Йорданов държеше и рекламна агенция „Имидж адвъртайзинг“. Рекламната агенция, през която всъщност, както Агенция Монитор разкри още преди повече от година, двамата рекетираха кметове по морето, се води собственост на регистрирана във Вашингтон офшорка - „Айдиас фор янг имидж“. Явно, след като е лъснала наяве схемата, двамата са решили да заличат следите на непрозрачното финансиране, защото Алкалай е продала на Йорданов дела си в „Биволъ“ срещу „крупната“ сума от 2500 лева и сега той се води едноличен собственик.

От регистрите излиза също, че той поне на документи би трябвало да е и единственият, осигуряван от дружеството. Причината е, че според системата за фирмено разузнаване ДАКСИ компанията е декларирала, че внася пари само за един човек. Любопитното е, че във финансовите й отчети пише, че разходите за заплати и осигуровки са нула. А в същото време поне четирима души претендират да списват сайта – Асен Йорданов, Атанас Чобанов и още двама автори. Къде е истината биха могли да отговорят

само компетентните органи,

имащи правомощия да разследват

финансови престъпления. Но пък за сметка на това „Биволъ“ далеч не е единственият сайт от фабриката за фалшиви новини, при който има драстично разминаване между реалността и финансовите отчети. Още по-фрапиращо е положението при „Медиапул“, където за последните две години – 2015 и 2016, на работа са се водили между двама и трима души (пак по данни в ДАКСИ), а за заплатите им са платени общо 25 000 лева за двете години. Това прави 389 лв. месечна заплата за всеки от тримата й служители, което е минималният праг за професията. В същото време официално на сайта си „Медиапул“ съобщава, че екипът й се състои от 11 души. Откъде идват парите за заплати на тези хора и плащат ли те осигуровки и данъци върху тях, не е ясно. Едно от възможните обяснения за подобни феномени е в дружеството да се върти тъмна каса. Сходна е и ситуацията в друг сайт, свързан с подсъдимия банкер Цветан Василев – изданието на агента от ДС Огнян Стефанов „Фрогнюз“. Според документите в него се осигуряват 7 души, но годишните разходи за заплати и осигуровки по това перо не надхвърлят 50 000 лв. Или с други думи казано – месечно там служителите получават малко над минималната работна заплата за страната и доста по-малко от чистачка в нощен клуб.

 

Съдружник на Мина Костова раздава

морални присъди срещу 500 бона

Сянката на Иво Прокопиев във Фабриката – Теодор Захов, е усвоил близо 500 бона по линия на еврофондовете за предишния програмен период 2007-2014 г. Това се е случило през НПО-то Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“, сред чиито членове е и съдружник на дъщерята на Иван Костов – Мина. Името му е Асен Величков, като двамата с Костова държат „Терра виталия“. Както стана печално известно, другата фирма на щерката на Командира „Анторна“ бе щедро финансирана от фалираната от банкера беглец Цветан Василев КТБ.

НПО-то, раздаващо морални присъди от името на Фабриката срещу журналисти от медии, които разкриват истинските лица на олигарсите, е само част от получилите пари по линия на ЕС проекти на манифактурата за клевети. Общата стойност на финансиранията от ЕС и държавния бюджет през обществените поръчки е 1 188 982 лв. От тях 740 422 лв. са дошли от Брюксел по 4 проекта. По два бенефициенти са „Икономедиа“ на подсъдимия за аферата „ЕВН“ разградски бос Иво Прокопиев и вестник „Сега“, издаван от побратимия му олигарх – Газовия барон Сашо Дончев. По първия проект разградският издател е прибрал над 50 бона за „развитие на професионалисти в медиите“ и е продължил близо 1 година – от 2010 до 2011 г. Видно от нивото на „професионализъм“ в изданието от Фабриката за фалшиви новини, което бълва ежедневно непроверена или откровено клеветническа информация, парите на европейските данъкоплатци са отишли нахалост. Две години по-късно – в периода 2013-2014 г., пък с еврофондове за над 190 000 лв. се е облажил в. „Сега“ за „нови възможности за хората с увреждания“. От описанието на проекта става ясно, че изданието на Газовия барон е прибрало крупната сума, за да изготви анализ на българското законодателство, съществуващи добри практики и модели в ЕС за справяне с проблема. В идеята е включено и пътуване до Англия за обмяна на опит. На Острова впрочем е регистрирана и фирмата на Сашо Дончев, която държи собствеността на „Овергаз“. С два солидни проекта, финансирани с европари, са се отчели и две от НПО-тата на Фабриката за фалшиви новини – фондация С.Е.Г.А и Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“. Двете фондации са се облажили с общо 490 бона по 3 проекта, свързани с развитието на гражданското общество и младежки инициативи. Въпреки солидното финансиране обаче е спорно доколко парите са похарчени в действителност, за да образоват гражданите на медийна култура. Още 448 560 лв. пък са прибрали медиите на олигархията от обществени поръчки за разпространение на съобщения и обявления на държавни институции.

 

Сега за първи път олигархът удари на камък 

Получи безброй подаръци от

предните управляващи

Костов изля златен дъжд върху него от приватизирани активи

Разградският олигарх и основоположник на Фабриката за фалшиви новини Иво Прокопиев на практика дължи богатството си изцяло на благоразположението на държавата в лицето на доскорошните управляващи.

Колкото и да се опитва да се изкара „честен частник“ и независим бизнесмен, всъщност Прокопиев от най-крехка възраст получава безброй подаръци от различните правителства и именно последният му досег с властта, когато безуспешно се опитва да измоли премиера Бойко Борисов да прекрати разследването на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу него, толкова много го наранява. Защото като класически олигарх Прокопиев винаги е разчитал на солидна подкрепа от държавните органи, а сега за първи път му се налага да отговаря пред закона наравно с обикновените граждани.

 

Началото на шеметното

забогатяване на Иво Прокопиев

неколкократно е описвано от нас. Бледият 20-годишен младеж със зачервени бузи от финансов репортер за един ден става директор на медия, че даже и издател на собствен вестник. Благодарение на здравия комунистически корен, който семейството служители на ДС му дава, както и близкото приятелство с идеолога на митичния кръг Агнешки главички Никола Николов, който е и негов съгражданин от Разград, невръстният издател Прокопиев рязко става успешен инвеститор в мандата на Иван Костов. Първите големи хапки са скандалните приватизационни сделки чрез РМД-та на „Винпром Дамяница“ и „Каолин“ - тлъсти хапки от държавните активи, които Прокопиев и съдружниците му получават с благословията на Костов на смешни цени.

Последните медийни изяви на Прокопиев, в които се опитва да се изкара неудобен на управляващите, пък или трябва да се приемат като безкрайно дебелоочие, или като сериозен симптом за шизофрения. Защото веднага след като Костов, който изсипва златен дъжд от държавни активи върху него, пада от власт, Прокопиев отново е близък и до следващото правителство на НДСВ чрез вицепремиера Лидия Шулева. Тя е родина с един от съдружниците му - Иван Ненков. Именно глагодарение на тези си връзки Прокопиев успява

да направи няколко

доста изгодни сделки

като например придобиването на дялове от най-добрите български компании - БТК, ДЗИ, "Български морски флот". Ударът му е доста успешен, тъй като изненадващо Прокопиев се оказва предварително запасен с компенсаторки точно преди правителството да стартира процедура по разпродажба на тези дялове именно чрез тези платежни инструменти. При управлението на Тройната коалиция пък разградският олигарх доказва, че политическите принципи нямат значение за него, тъй като уж се представя за привърженик на десните, а бизнесът му доста печели от митичния представител на Левицата Румен Овчаров. В министерския период на Дългия инкасатор Прокопиев разгръща мощен бизнес в неговия ресор – енергетиката. Фирмата му „Вивид пауър” веднага след основаването си получава лиценз за търговия с електроенергия. Въпреки че би трябвало да има дългогодишна практика, компанията на Прокопиев получава документа от раз. Пак по времето на Овчаров, Прокопиев предвидливо е наясно с далаверите със зелената енергия и се превръща в един от най-крупните инвеститори във ВЕИ.

В първия мандат на ГЕРБ Прокопиев първоначално се изявява като сив кардинал, за което и самият Бойко Борисов разказа преди време като призна, че му предлагал министри. Някои от опитите му са успешни, тъй като близостта с вицепремиера Симеон Дянков и икономическия министър Трайчо Трайков е толкова видна, че те дори в момента заедно са обвинени за длъжностни престъпления при продажбата на остатъчния държавен дял от ЕВН. Естествено министрите са извършители, а Прокопиев, който „консултира“ сделката, е подбудител. Жертвите пък са българските пенсионери, тъй като парите от тази сделка трябваше да отидат именно в Сребърния фонд. При втория мандат на ГЕРБ Прокопиев успява да пробута марионетката си Христо Иванов за правосъден министър с надеждата той да му реши проблемите с правосъдието. Марионетният политик се проваля, но разградският олигарх му възлага надежди и „целия си наличен ресурс“, както Прокопиев сам казва в стенограмите АРГО-гейт, за да му направи партия за лична употреба. Христо Иванов се проваля и в това начинание и поради тази причина за първи път през последните 20 години, откакто Прокопиев се изживява като бизнесмен, няма свои хора в управлението на държавата. Затова олигархът изведнъж се осъзна като издател на медии и също толкова бързо се самопровъзгласи за борец против статуквото.

 

Журналистиката удари дъното заради олигархията

В опита си да обслужат своите олигархични господари медиите от Фабриката за фалшиви новини тотално удариха дъното. Изданията на Поркопиев от кръга „Капитал“ и техните присъдружни сайтове също финансирани от побратимите му олигарси вече две петилетки изпълняват по комунистически изработването на норматив от фалшиви новини по адрес на Делян Пеевски. Напоследък, обаче този норматив беше завишен и още със събужднето си всяка сутрин служителите във Фабриката за фалшиви новини трябва да измислят поне по пет манипулации с марката „Пеевски“. Поради тази причина през последните дни пак бе възродена опорната точка, че нашият издател имал свои хора в ръководството на БНТ. Естествено в това няма нищо вярно, но от „Капитал“ и „Медиапул“ дори и не се опитват да го доказват, а просто пишат фалшиви новини на ишлеме с единствената цел по примера на гьобелосвата пропаганда като повторят една лъжа 100 пъти, тя да започне да се въприема като истина. Наред с тази манипулация, обаче бе пришита и абсурдната теза, че депутатът от ДПС Делян Пеевски „бил взел на абордаж ТВ „Алфа“ партийната телевизия на „Атака“. Това даже не е фалшива новина, а бълнуване породено от тежко шизофренно разтройство.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.