Браншовици твърдят, че малките квартални пекарни често не са контролирани от агенцията по храните.
Монитор
Половината от фурните в сивия сектор

1 млн. нелегални хляба продават на ден в София

Венцислав Генков - петък, 10-11-2017 - 08:00

Правят регистър на дистрибуторите и превозните им средства

Фирми от сивия сектор произвеждат и доставят в София всеки ден 1 млн. хляба. Малките търговски обекти, пласират продукцията, като на тъмно работят над 50 на сто в сектора. Зад хляба със съмнителен произход не стоят официални производители и дистрибутори, твърдят от бранша.

Нелегалният насъщен се доставя с превозни средства, които не са регистрирани никъде. Хлябът

идва от различни точки на страната

транспортиран с тирове до бази около София, където се претоварва в бусове. Така стига до малките търговските обекти, смята Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Тя припомни, че в новия Закон за храните е предвидено създаването на регистър, където да бъдат вписани дистрибуторите и техните превозните средства, облепени с отличителен стикер.

Според инж. Светлана Генова, старши преподавател в Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии (СГХСТ), хляб от сивия сектор не може да се намери в големите търговски вериги. От бранша твърдят, че тези продукти най-често се продават в кварталните пекарни, които често не са контролирани от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), а са регистрирани единствено като търговски обекти и плащат само патентен данък в общините. По думите й проблем с подобни доставки от сивия сектор хляб може да има по отношение на санитарно-хигиенните режими при производството на хляба. По закон

от кварталните дюнерджийници до големите компании

трябва да са въвели НАССР система, която започва от входа на суровините до клиента по цялата хранителна верига, казва специалистът.

Друга негативна тенденция в сектора са повишеният брой на обекти, в които се продават хляб и закуски, в които се изпича полуизпечена храна, доставена от друго място вече. Тя се до приготвя на място. В същото време в тези обекти

не работят квалифицирани работници

и не са контролирани от БАБХ. Тези търговци продават до 10 пъти по-скъпо изделията си, отколкото в големите търговски вериги, твърди Кукушева. За да сме сигурни какво ядем, експертите съветват да следим в обектите дали служителите работят без служебно облекло и ръкавици, в неугледен вид и с накити, защото в тях е явно, че не се спазват хигиенно-санитарните изисквания.

 

НА ПАЗАРА

По-малки разфасовки и повече видове насъщен

На пазара се налагат малките разфасовки, за да може на трапезата ни да има пресен хляб. В последно време производителите използват много видове брашна - царевично, от лимец, както и различни видове семена за подобряване на минералния състав - сусам, слънчогледови и тиквени семки.

Повече е и предлаганият хляб от бяло брашно смляно от българска пшеница. Към тях е модерно да се добавят и смлени всякакви култури - боб, грах, с идеята да се увеличат растителните протеини и да се отговори на гурме търсенето, твърдя производители.

Възвръща се позабравената вековна технология да се предлагат видове хляб с квас. „Все по-често се срещат и качествени продукти с дълъг срок на трайност. За съжаление някои от производителите добавят и консерванти в тестата при замесването на хляба, както и оцветители, за да получат по-тъмен цвят“, разказва инж. Светлана Генова, старши преподавател в СГХСТ. Според тях не всички са опасни, много от тях са разрешени от закона. Едно от често срещаните Е-та на етикетите - Е330, означава витамин C. „Хората разбират все повече от хубав хляб”, твърди инж. Генова.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.