Нощта на оскарите
Ивайло Цветков

Мерки, но не на хартия

Яна Йорданова - вторник, 01-03-2016 - 20:03

Едва ли, когато гледаме в чистите и невинни очи на едно дете, можем да предположим, че то е способно да извърши престъпление. Да наранява, да удря с ярост съученик или дори да посегне на живота на някого. Сигурно никой родител не може да се примири с такова нещо и едва ли го е допускал дори в най-лошите си сънища. А случващото се около нас напоследък като че ли непрекъснато ни опровергава. Сякаш живеем във филм на ужасите, заради който дори кръвта във вените ти замръзва. Агресията сякаш стана ключова дума от ежедневието ни, която описва развоя на събитията. Страшно е как в потока от новини преминават информации за тийнейджър, който е заклал и разфасовал съученик или пък стрелял по друго момче с пистолет. И тогава се питаме кой е виновен за това децата ни да станат потенциални престъпници или аутсайдери в обществото ни. Чудим се какво толкова им е липсвало, какво родителите не са успели да им дадат. В същото време изниква въпросът дали нарушителите на закона са достатъчно зрели, че да бъдат съдени за престъпленията, които са извършили. Възможно ли е да осъзнаят допуснатите грешки и да поискат да се поправят.

Дори стана някак си досадно непрекъснато да слушаме за някакви мерки и промени в закони, които в повечето случаи остават само на хартия и нямат ефект при опазването на подрастващите. В момента се работи и по закона за наказателното правосъдие за деца, като настаняването в приемно семейство ще бъде една от мерките, които съдът ще може да наложи на невръстните нарушители. Едва ли има съмнение, че е вредно за едно дете да расте в нездрава семейна среда. Липсата на грижи и всекидневните скандали между родителите само могат да оставят травми в младия човек, които трудно биха се излекували на един по-късен етап от развитието му. Колко пъти обаче институциите са реагирали адекватно и навреме при проблем? Колко пъти деца в риск са били извеждани от такава нездрава семейна среда? Случаи в доказателство на обратното твърдение колкото щеш. В повечето случаи служителите остават изненадани, защото детето уж изглеждало добре нахранено и облечено.

Всички знаем, че агресията поражда агресия и е нормално, когато едно хлапе вижда като начин на общуване между хората само шамари и обидни думи, то да поеме това като модел и в своето поведение. И когато вече е късно, институциите се чудят какви мерки да предприемат, за да преборят проблема. Нека си признаем, че повечето от тях не са приложими, колкото и тъжно да е като факт. Смятате ли, че наистина може да се осъществи домашен арест с електронно наблюдение, нещо като Big Brother за малолетни нарушители? Едва ли. Затова отново се връщаме към любимата и изтъркана до болка тема за превенцията. Или поне наистина да работим в посока на усъвършенстване на приемната грижа, защото в повечето случаи тези семейства се оказват единственият спасителен пояс в такива ситуации. И, разбира се, не на последно място да се молим поредните промени да не останат само на хартия.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.