В търсене на специалиста

Яна Йорданова - четвъртък, 01-06-2017 - 19:14

Спомням си как преди две години немско списание излезе с проучване, в което се изтъкваше, че близо половината от младите хора в осем балкански държави предпочитат да се заселят другаде, а сред най-желаните дестинации са Германия, Великобритания, Швейцария и САЩ. От тогава до днес май нищо не се е променило. Напротив. Наблюдава се същата тенденция. Млади специалисти предпочитат да се реализират навън, дори и без да пробват да си потърсят работа у нас. Нямат и най-малкото желание да работят за 600 лева или пък да се регистрират в бюрата по труда. Статистиката е достатъчно показателна. 11 554 български висшисти са напуснали страната и са се реализирали зад граница от началото на 2011 година до края на септември 2016 година. В същото време едва 1970 висококвалифицирани чужденци са започнали работа у нас. Разликата е осезаема. Затова и работодатели вече няколко години си играят на играта „В търсене на специалиста“. Хотелиери по морето се мръщят, че страдаме от дефицит на кадри и плачат за украински и беларуски студенти. Поне те не били като нашите и не ги мързяло да работят. Нашите били свикнали мама да носи, а тате да меси. Дори не влагали чувство, когато сервират на клиенти.

Факт е, че младежите ни с всяка изминала година стават все по-претенциозни. Никой не отрича и че трябва да понатрупаш малко опит, преди да предявиш изисквания. Особено за заплати. За да задържиш висококвалифицирани специалисти, обаче е нужен подход. Отношение, с което младият човек да знае, че някой му предоставя шанс за кариера.

Дисбалансът на пазара на труда се превърна в нещо като хронична болест през последните няколко години. Не за друго, а защото липсва разминаване между търсене и предлагане. Затова и често се говори, че реално у нас няма безработица, а хора, които не искат да работят или са неподходящи за дадена позиция. От бизнеса чуваме гласове за внасянето на специалисти. Кадърните пък бягат навън. Медиците са почти на изчезване и сигурно скоро ще станат нещо като защитен вид от Червена книга. Такова беше положението и с учителите, но тук поне започнаха да се предприемат някакви мерки.

Ако разминаването в очакванията между работодатели и кандидат-служители не се изчисти, проблемът ще продължи да тегне над страната ни. Наред с демографската криза, която ни „изяжда“. И когато един ден няма кой да ни лекува или обслужва, когато нямаме достатъчно IT специалисти, тогава ще разберем, че е трябвало да предприемем мерки преди години. Когато децата ни завършват училище и искат да кандидатстват в университет. Не тогава, когато им махаме на летището.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.