Проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология:

Бактерии в месото са рискови за плода на бременната

СИЛВИЯ НИКОЛОВА - понеделник, 02-04-2018 - 08:00

Заобиколени сме от държави с бум на морбили

- Проф. Кантарджиев, преди броени дни беше обявена висока заболеваемост от морбили в Румъния и Сърбия. Има ли опасност епидемия да пламне и у нас?

- През последните години в рамките на Европейския съюз се наблюдава повишена заболеваемост от морбили. Това се дължи на две причини. Едната е недостатъчният имунизационен обхват, а втората е миграцията на хора със семействата им за по няколко месеца или години. В резултат много деца остават неваксинирани. Първата ваксина се поставя на 13-месечна възраст, а втората на 13 години – това е времето за тривалентната срещу морбили, заушки и рубеола. Трябва да се знае, че в съседните страни заболеваемостта от морбили в момента е много висока.

- Има ли спад на ваксинациите заради антиваксиналното движение?

- Движения като антиваксиналното са развити в страните от т.нар. нови демокрации. Хората в Западна Европа вече от години имат много по-правилно отношение към този въпрос. Това се подкрепя и от факта, че срещу сезонния грип там хората се имунизират. Например в Германия това правят над 30% от населението. Антиваксиналните движения обикновено са разпределени в източноевропейските държави, главно в семействата с по-висок образователен ценз.

- С какво се обясняват тези факти?

- Нагласите в обществото минават от едната крайност в другата. След години добър имунизационен обхват и дори производство на собствени, български ваксини, след 1990 г. започнаха и настроенията срещу тази практика. Обикновено когато настъпи епидемия от едно или друго заболяване, което е ваксинопредотвратимо, хората отрезвяват. От 2016 г. до момента засегнатите от морбили в Румъния са 11 000 души, като най-тежка беше миналата година. От избухването на епидемията в нашата северна съседка до сега починалите са 40 човека. Това е много голяма цифра. Обикновено в държави с недобре развито здравеопазване и добър имунизационен календар, например в Централна Африка, на 1000 души болни имат един смъртен случай. В Румъния смъртните случаи са четири пъти повече. Тежко е и положението в Сърбия. Там само за тази година има 4000 болни и вече 12 починали. От 1 януари 2018 г. до сега имахме случай на 17-годишно момиче от Централна България, което се беше заразило в Северна Гърция. От преди три седмици имаме майка и дете от Североизточна България, които са се заразили в Италия. Те са проявили заболяването, пътувайки с ферибота за Гърция. Медицинските власти са действали перфектно на нашата граница и двамата са приети за лечение. Морбили не е единствената опасност.

- Каква друга зараза ни застрашава?

- Големият проблем на България в момента е скарлатината. Това се дължи на носителство на хеморагичен стрептокок от група Б в гърлата на децата. Когато те боледуват често от ангини, гърлата им трябва да бъдат изследвани. Ако той бъде открит, трябва да се предприеме 10-дневно лечение за унищожаване на носителството. Преди години имаше стройна система на профилактични прегледи в училищата. Сега децата се изследват само когато лекарят назначи изследване.

Независимо че грипът си отиде, не бива да се успокояваме. Сега започва сезонът на аденовирусите. Заразяването с тях става не само от кашлица, но и от мръсни ръце. С топлото време и особено по празниците хората доста пътуват. Редно е да имат всякога под ръка хигиенни кърпички и дезинфектанти, както и да си мият ръцете преди хранене, както и да се избягват контактите с болни. За радост коронавирусите се очаква да отшумят, тяхното време е до средата на април. Децата до 5-годишна възраст през пролетта са особено податливи на респираторния синцитиален вирус, а той може сериозно да ги разболее.

Със затоплянето на времето е реален и рискът от инфектиране с вируса на хепатит А. Вече имаме такива случаи още от края на зимата и началото на пролетта. Тук вече въпросът опира до лична хигиена.

- Седмица преди Великден мнозина започнаха да пазаруват продукти от частни стопани, от малки пазарчета, дори от продавачи на улицата. Какви рискове може да има за здравето от такива уж натурални стоки?

- Най-напред храната да се съхранява добре. Тази година зимата продължи по-дълго и позагубихме навика да слагаме в хладилника продуктите веднага след като привършим с консумацията от тях. Не бива да пестим усилия да обработим термично един или друг продукт, ако той може да се ползва и суров. Всяка храна от животински произход, оставена на стайна температура повече от 4 часа, крие реален риск за здравето.

- Колко време можем да съхраняваме великденските яйца и да ги консумираме без риск за здравето?

- Ако те са варени повече от 10 минути, не представляват опасност за инфекциозна болест. Когато се пазарува от частни стопани, например от някоя ферма, трябва да се иска сертификат, че ветеринарен лекар е наблюдавал и ваксинирал животните. При яйцата рискът е салмонела. Месото обаче също може да крие много големи рискове, то трябва да бъде обработено много добре термично.

- Има ли микроорганизми, които се запазват въпреки термичната обработка и могат да ни разболеят?

- Такъв микроорганизъм е листерията, той може да се развива и при ниски температури. Ако месото е заразено, микроорганизмът продължава да се развива и когато то е в хладилника. Ерсинията също е твърде устойчива. Тези бактерии предизвикват общо неразположение, висока температура и са особено опасни за плода на бременните. Млякото, дори да е от животно, за което знаем, че е наблюдавано от ветеринарен лекар и е ваксинирано, трябва да се вари задължително. Твърде опасно е то да се пие сурово, както практикуват някои, защото било по-полезно. Това е една от най-рисковите храни. Най-напред с него може да се предаде туберкулозата от животното на човека, следва опасността от салмонела и бруцелоза. Не случайно Луи Пастьор е въвел пастьоризацията – затоплянето на млякото до 70 градуса. Целта му е била унищожаването на туберкулозните бактерии.

- От началото на годината до момента са диагностицирани 42 случая на лаймска болест. Има ли вече опасност от заразяване?

- Това са случаи на заразени през миналата година, които се лекуват сега. Рано е да се говори за лаймска болест, тъй като тя се пренася с кърлежите. Човек, ухапан от тях, трябва да вземе антибиотик, за да не ходи след това пет-шест години по доктори.

 

Визитка:

Проф. Тодор Кантарджиев е директор на Националния център по заразни и паразитни болести със 17 национални референтни лаборатории, председател е на Българската асоциация на микробиолозите, национален консултант по микробиология

Проф. Тодор Кантарджиев е завършил медицина в София през 1981 г.

До 1982 г. работи в Белово

Кариерата му продължава като научен сътрудник в Катедрата по военна епидемиология и хигиена на ВМА

От 1988 г. е в Националния център по заразни и паразитни болести

Има три специалности - “Микробиология”, “Клинична имунология” и “Епидемиология на инфекциозните болести”, и магистърска степен по здравен мениджмънт. Специализирал е многократно в престижни институти в Германия и Великобритания

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.