Имената на глупците висят по колите

Боян Димитров - четвъртък, 09-11-2017 - 17:53

Защо ли все още не съм видял лекар с кола, на чиито номер е изписано „ХИПОКРАТ“ или архитект, на чиито джип се чете „ЖАН НУВЕЛ“. Е, няма такива. Но за сметка на това си спомням един фолк певец от ромски произход, който си беше изписал името вместо номер на колата. Да не говорим за десетките незнайни квартални далавераджии, които слагат само еднакви цифри на колите си. Да се види, че не са случайни. И това е още от времето, когато подобни номера се предполагаше, че могат да имат само хората от системата на МВР, тогавашните милиционери. И от КАТ, сега „Пътна полиция“, не ги спираха. Припознаваха ги за свои. Сега е точно обратното. Откъде обаче толкова акъл? Ясно е, че като видиш някой с номер СО, последван от еднакви цифри, това е поредният търговец на цигари без бандерол, търгаш на части за коли или зарзаватчия, който не плаща ДДС. Но в очите на останалите той е Бог. Само вятърът от отворения до долу прозорец повява анцуга на спуснатата му до лакътя ръка, на която се забелязва златен пръстен и фас, докато гледа лошо през зацапаните си спортни очила, а с език проверява по зъбите си какво е ял предната вечер. Е, такава е масата на хората, които толкова много ги блазнят еднаквите цифри. Те ще броят и 2 хил., ако трябва, а не 1000 лева. Може би и им е по-лесно да запомнят повтарящите се цифри, когато си диктуват номера за винетката в бензиностанцията. Каква радост, ако на опашката има повече хора, че да чуят как подобно на френски дизелов двигател изреждат равномерно цифра по цифра номера на немската си кола, значително по-стара от кварталната им любовница. Тогава подхвърлят с насмешка 15-те лева, изровени изпод пачката от няколко стотин, която е само за показ. Тя не е за харчлък. Веднъж са дали пари за номер, повече няма да се изхвърлят. Да не говорим за автомивка. То номерът с еднаквите цифри дава достатъчно блясък. И така може да се познаят глупците – по колите и по номерата, които висят на тях. Висят като достойнството им между дебелите баджаци, затлъстели от мекиците на бабите им. Защото те са баровци, но си хапват вкъщи. За навън нямат анцуг. Имат само за кафе, не и за вечеря. А и не могат да вечерят с колата, че да им видят номера и тъмните стъкла. В големите градове по тъмно те не са актуални. Важни са само на село, когато минават бавно през мегдана и размахват заплашително пръст на по-малките. Да видят кой е батко им. Кой е играчът на махалата, кой е най-луд на две ракии, кой някога е познавал човек, дето е познавал Жоро Илиев. Ако не го били убили, щели да бъдат първи приятели, ама нейсе, така се случило. И така глупакът си останал на село и само от време на време прескачал до големия град, където да покаже номера си, но с вдигнати стъкла на колата, да не му се смеят, докато той плюе измежду предните си зъби на светофара и си изсипва пепелника.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.