Проф. Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология:

Свидетели сме на екстремни климатични явления

Яна Йорданова - неделя, 02-07-2017 - 19:00

У нас циклично се променя продължителността на сезоните, Очакваме добра реколта от ябълки и сливи, черешите и кайсиите измръзнаха

- Проф. Казанджиев, бяхме свидетели на доста дълъг дъждовен период, а сега пък на рекордни горещини. Кажете как влияе това на реколтата, особено от жито?

- Първо да кажем, че почти навсякъде в страната имаше опасност от пожари заради големите горещини, които обхванаха страната. От днес пък се развихрят доста сериозни атмосферни процеси, носещи дъжд и гръмотевични бури. Такива вече имаше в Полша, Русия и Германия. Не искам да бъда пророк, но обстановката наистина ще бъде контрастна на горещините, които преживяхме. Тъй като ечемикът и пшеницата са достигнали жътвена зрялост, са лесно уязвими от пожари. Но пожари може да възникнат и от гръмотевици.

  • - Колко дни ще сме в капана на лошото време и на какво се дължи?

- Няма да е за дълго. Причината е атлантически циклон, който обаче бързо ще премине през страната ни и след това отново ще се възстанови топлото време. Първо времето ще се влоши във Видин, Монтана, София, Благоевград и Сандански.

  • - Кажете каква реколта от жито се очаква, имаше различни мнения?

- Следя всички изказвания. Лошото е, че много от тях са на хора, които не са специалисти. Когато условията са оптимални за развитие на земеделските култури, те са оптимални за развитие и на болести и вредители. Така че при оптимални условия не очаквайте максимална реколта. Но тази година се очаква реколтата да е много добра. Имам предвид, че няма да бъде достигнат рекордът от добив от миналата година, но пък ще е близо до него. Веднага обаче изниква въпросът за качеството, тъй като имахме продължителен период с валежи до началото на юни. Това способстваше развитието на различни гъбни болести по различните селскостопански култури. За фермерите, които не са се погрижили да елиминират въздействието на тези фактори, с отминаването на валежното смущение отново ще се появят условия за развитие на гъбни болести, защото ще е влажно. За пшеницата вече е късно, но трябва да се положат усилия за спасяването на царевичните посеви, зеленчуковите култури и др. поне там, където е възможно.

  • - А оказа ли влияние този дъждовен период на плодовете и зеленчуците? Преди време експерти коментираха, че реколтата е добра и дори това лято те трябва да са с по-ниски цени, така ли е?

- Бях преди седмица в провинцията, където цената на зеленчуците е като в София. Дори на места имаше по-високи цени, например на розовите домати.

  • - Кажете кои плодове и зеленчуци ще са в изобилие това лято и кои ще липсват на пазара?

- Бих акцентирал на неблагоприятното развитие на ранните пролетни овощни насаждения. Имаше поражения при черешите, но все още можем да намерим този плод на пазара. Български кайсии все още няма, защото реколтата беше унищожена още през януари и февруари, когато имахме много ниски температури. Тогава овошките измръзнаха. Така че черешите и кайсиите пострадаха както в Силистренско, така и в Кюстендил. Но пък за сметка на това има насаждения в Пловдивско и Пазарджишко, в Сливенския балкан. Ще има добра реколта от праскови, ябълки, круши и сливи. Що се отнася до зеленчуците, те са най-потърпевши от градушките. В районите, където имаше такива процеси, по-голямата част от зеленчуците са унищожени. Много е трудно да се прогнозира къде се очаква градушка. Но тези дни най-вероятно ще вали първо във Видин, Монтана и Враца, а след това зависи от развитието на процеса. Затова бих посъветвал производителите да следят прогнозите на нашия институт. Те се основават на реалното проследяване на атмосферните процеси.

- Наблюдавате ли нещо по-нетипично това лято?

- Всъщност колкото и нескромно да звучи, искам да отбележа, че прогнозите ми от преди 10 години се сбъднаха. Още тогава казах, че честотата на екстремните явления през XXI век ще се удвои до 2020 година и ще се утрои до 2050 година. В момента сме свидетели точно на това. Веднага ще ви дам пример - в събота средната температура за страната беше около 42 градуса, а в понеделник - 25 градуса. Виждате каква голяма амплитуда има за 48 часа. Ето тези процеси се увеличават - от суша и горещини изведнъж ставаме свидетели на порои.

  • - На какво се дължат тези екстремни явления?

- На климатичните промени, в които много хора не вярват. Някои дори смело твърдят, че това е едва ли не инсинуация на учените.

  • - Така е. Но и самите учени са разделени на два лагера по отношение на темата за глобалното затопляне - за едните е мит, а за други реалност. Къде е истината?

- Искам да апелирам по темата да не се изказват хора, които не са специалисти.

  • - Преди време заявихте дори, че лятото и зимата у нас стават по-дълги като сезони.

  • - По принцип през последните години наистина преходните сезони бяха по-кратки, но тази година пък бяхме свидетели точно на обратното - пролетта беше много дълга. Така че циклично се променя продължителността на сезоните. И това съвсем не означава, че вървим към два сезона, напротив. Намираме се в умерен климатичен пояс, който се характеризира с четири годишни времена. Друг е въпросът дали пролетта и есента са в типична в климатично отношение обстановка.

  • - Според някои точно уникалният ни климат прави българския домат толкова вкусен. Вярно ли е това?

- По-скоро се дължи на комбинация от климат, почви и води. Не е само въпрос на климат. Почвите и водите са относително константни, но климатът се променя.

  • - А намалява ли като цяло производството на истинския роден домат през последните години?

- Не бих казал, че производството намалява. По-скоро намаляват хората, които се занимават с отглеждането на такава продукция. Преди 35 години страната ни беше на едно от първите десет места по производство на селскостопанска продукция, а сега внасяме плодове и зеленчуци, дори яйца.

- Според някои учени климатът ни се променя и това благоприятства за развитието на нов тип насаждения у нас. Има ли нещо вярно?

- Аз съм убеден, че климатът се променя.

  • - Може ли обаче у нас да виреят нетипични за страната ни култури?

- Те не са нетипични. Просто заради по-различния тип климат тези насаждения са били без стопанско значение. Става дума за цитрусови култури, различни видове маслини. Но нека уточним, че те не могат да виреят във всички райони. Само в тези, които са близки до техния естествен ареал на разпространение - като Гърция и Турция. Например където почвените и климатичните условия са в унисон с изискванията на тези култури, да речем по южните склонове на Родопите. Те са обаче много чувствителни към есенно-зимния мраз и това трябва да се отчита. Затова към тези неща трябва да се подхожда внимателно и с много знания.

  • - Но маслини и цитрусови плодове могат да се отглеждат в южните части на Родопите, така ли?

  • - Точно така. Тук бих споменал и района на Кърджали, където тютюнопроизводството постепенно умира. А недалеч от там се намират Хасковските минерални бани, където горещата вода изтича и не може да бъде спряна. Тази геотермална енергия може да бъде използвана целогодишно за отглеждане на най-различни култури.

  • - Все по-често започнаха да се правят и кръстоски между различни плодове и зеленчуци. Това добре ли е?

- Така е. Например чушко-домат. Аз не съм специалист в тази материя, но вероятно селекционерите преследват устойчивост на болести и вредители комбинирайки различни типове. Това е за добро.

 

ВИЗИТКА:

Завършил е Лесотехническия университет

Работил е в системата на горите

От 1980 година след конкурс работи в НИМХ

Там кариерният му път е от младши научен сътрудник до професор в секция „Агрометеорология” на националния институт

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.