Шампионките Горяна Стоева (вляво) и Еми-Мари Тодорова (в средата), сребърната медалистка Аслъхан Мехмедова (вдясно) с президента на федерацията ни по бокс Красимир Инински.
Снимки: БФБ и личен архив
След европейските си титли по бокс за девойки

Три наши момичета с мисия „Токио 2020“

Снежана Иванова - събота, 15-07-2017 - 09:00

Какво може да обедини момичета, родени в София, Русе и с. Бориславци, Хасковско. Сигурно имате много или пък никакви идеи за това, но верният отговор е... боксът. Още повече, че става дума за трите ни европейски шампионки от завършилото преди седмица първенство в София - Еми-Мари Тодорова, Горяна Стоева и Мелек Закифова. И трите имат различен път до титлите, но една обща мечта – олимпийското злато, с първа спирка в Токио през 2020 г.

Софиянката Еми-Мари е най-титулуваната

не само от това трио, но и въобще в историята на българския бокс за момичета и девойки. В последните 4 години, откакто има право да се състезава на европейски първенства при момичетата (16 г.) и девойките (18) , тя неизменно стига до финала. Губи само първия път (в Италия през 2014 г.), а после печели златото в Унгария (за момичета), в Турция и София за девойки.

  Еми-Мари със своя баща и треньор Веселин Тодоров и с купата за най-добра боксьорка на европейското в София.

„Исках да пиша историята в този спорт и това вече е факт“, доволна е от постигнатото талантливата ни състезателка.

Всъщност Еми и баща й Веселин Тодоров, който е и неин треньор, са почти самоуки в бокса. Той е бивш борец, а щерка му като повечето момиченца пробвала какво ли не - плуване, балет, спортна гимнастика, танци, акробатика, преди да разбере, че боксът е нейният спорт.

„Просто един ден с баща ми решихме да опитаме нещо по-различно, което да не е толкова женствено. Той ми даде възможност да избирам какво да бъде. Аз първо исках борба, защото той е бивш борец, но баща ми каза „Не”. И така стигнахме до бокса. Отидохме в залата и аз почувствах, че това е моето място, моят дом и тук се чувствам добре“, разказа преди време младата шампионка.

Еми смята, че ще има време за всичко, но първо иска да изпълни мечтите си.

Баща й пък се запалил много по бокса, започнал да чете, да се учи, да разучава как тренират светилата в този спорт. Еми от своя страна напредвала изключително бързо и медалите не закъснели.

С бокса тя успява да овладява характера си

„Нервирам се бързо, избухлива съм и като отида в залата, си изкарвам всичко“, твърди Еми-Мари. Признава, че не знае какво би правила, ако не бил боксът, но също, че най-трудно й е било решението да остане в него. „Когато си на 18 години, искаш да правиш всичко онова, което правят приятелите ти – да се забавляваш, да се мотаеш с тях по молове и кафенета, а не да се потиш в залата, откровена е Тодорова. – Дадох си сметка обаче, че аз искам да стигна до най-голямото отличие – олимпийското. Това означава, че имам още няколко години сериозна работа, а после ще дойде и времето за забавление и почивка“.

Към олимпийското злато от Токио 2020 се е прицелила и Горяна Стоева. Тя е още на 17 и догодина освен че ще защитава европейската си титла при девойките, ще има шанс да се пробва най-напред и на младежката олимпиада в Буенос Айрес.

Уникалното при нея е, че е

еднакво добра в два спорта и учи в езикова гимназия

На 6 годинки започнала да ходи на модерни танци, но много бързо разбрала, че не са за нея и се прехвърлила в каратето. Задържала се в този спорт около година и половина и се преместила в кикбокса. И преди 2 години решила, че трябва да се пробва и в бокса. И сега е част от националните отбори и на двата спорта. Месец преди да се яви на лагер при олимпийския ни шампион от Москва ‘80 Петър Лесов, Горяна печели златото от турнир за Световната купа по кикбокс. В началото на подготовката за европейското в София пък й се налага да прави проекти и да полага изпити онлайн, за да завърши учебната си година в хасковската езикова гимназия „Асен Златаров“, където (не се съмнявайте) е отличничка с немски език. През тази година тя дори спечели пълна едномесечна стипендия за участие в Международната ученическа програма в Германия, след като стана първа в конкурс с разработката си за туристическото развитие на родното място.

Горяна (вляво) е истински боец на ринга.

Горяна живее в общежитието на училището и през седмицата тренира бокс в местния клуб „Севдалин Василев“ при треньора Людмил Димитров. През уикенда, като се прибере при семейството си в Бориславци, пък пътува до Свиленград, където са заниманията й по кикбокс.

„Бойните спортове са ми страст.

Като малка се биех с момчетата

но сега вече няма такива ситуации извън ринга. Аз не съм побойничка, а спортист. Именно на това учи и спортът – когато имаш нещо насъбрано в себе си, изкарваш емоциите си в залата, на тренировките, а не навън срещу хората“, разсъждава европейската ни шампионка. Всъщност в София тя спечели втория си евромедал в бокса след среброто при момичетата в Турция през 2016-а.

Стоева с личния си треньор Людмил Димитров.

Въпреки че я подкрепя на всяко състезание у нас, майка й е категорична, че една боксьорка в семейството й е достатъчна и затова пренасочила сестричката й към тениса, а братчето – към леката атлетика. Малчуганите, които се нахвърляха да прегръщат кака си след победата на финала в зала „София“, бяха най-трогателната гледка след разплаканата от щастие боксьорка на ринга.

Най-малката от шампионките ни Мелек Закифова също избухна в сълзи, след като я обявиха за победителка при 46-килограмовите момичета до 16 г. Излизайки от въжетата, тя зарови разплаканото си лице в рамото на Лесов и

дълго не успя да се съвземе от вълнение

Въпреки че всички около отбора казват, че е огън момиче и дори са й лепнали прякора Булдога заради агресивния бокс, който играе.

Мелек Закифова (вдяво) с вдигнати ръце за поредната си победа на ринга.

Мелек е деветокласничка в русенското спортно училище и през миналата година спечели бронз от европейското в Турция. И нейната мечта, естествено, е да стигне до олимпийския връх. Дали заради дребничкия ръст, заради веселия нрав или борбен характер, тя е сред любимките на всички. Има до себе си в залата в крайдунавския град шампионки като Стойка Петрова и Севда Асенова, от които се учи, а след титлата в София получи и обещания подарък – верижка с боксова ръкавица, от Станимира Петрова.

„Мелек винаги тренира като за последно, много мъжко момиче е и е душата на отбора“, казва за нея Лесов.

Мелек плаче от щастие на рамото на Петър Лесов.

Дали ще стъпят на олимпийския връх или не, и трите момичета знаят, че пътят, който ще извървят към него ще си е заслужавал, въпреки многото лишения, къртовски труд и моретата от сълзи.

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.