Живите мъртви

Боян Димитров - четвъртък, 18-05-2017 - 18:19

На всеки пътят му свършва. Това си е закон. Закон, за който няма законопроект. Той е внесен много преди ние да съществуваме. Всеки има край. И това е закон. Няма измъкване от него. Няма адвокат, който да те спаси. Но колко този край е достоен? Никой не излиза победител от него. Печеливш е само този, който те копае. Единият взима надник от 20 лева, за да те зарови, другият прибира официална такса, за да ти закове похлупака, третият събира пари под масата. Всички са печеливши освен ти. Ти, който си новопредставеният. Дотам сме се докарали, че дори и последната ни част от земния път е резил. Копаят ни в чужди гробове. Закопават ни алчни чиновници, дребни далавераджии. Хора, които се хранят от човешката смърт. Хора, които черпят живите с кутийки, раздадени за помен. Но помен няма. Спомнят си само ден за тези, които са заровили. Спомнят си, докато не изхарчат парите. Отдавна бизнесът с мъртъвци е превърнат в един от най-печелившите. От него печелят живите. Губят само опечалените. Но колко са живи живите, които пълнят джобовете си с парите на плачещите вдовици, деца, братя и сестри? Със сигурност са по-живи от тези, които живеят, за да живеят. За да изплащат кредитите си, да се хранят и да се стараят да не умрат. Нито физически, нито психически, нито социално. Но те са живите мъртви. Останалите са се спасили. А с тях са се спасили и бизнесмените, търгуващи с човешката смърт. Продаващи земята, купуващи душите. Душите на хората, които жалят. Хората, които ще вземат бърз кредит, за да отдадат последна почит на близкия си, когото ще хвърлят на два метра под земята. Ще го почетат с парче камък, чужд гроб, купичка със сладки и свещ, за която няма да се знае откъде е дошла, къде ще отидат парите от нея и кой ще се облажи по време на пости. Живите са живи. Мъртвите са мъртви. Но остават живите мъртви. Тези, които са умрели отвътре. Тези, в които няма грам човечност. Душата им е напуснала тялото много отдавна. В момента, в който са изнудили поредната вдовица да продаде бижутата си, за да погребе бащата на децата си.

И докато живеем като мъртви и умираме, опитвайки се да живеем, ние ще сме някъде по средата. Между живота и смъртта. А на прага ще има едни хора, които ще ни дърпат към дъното. Които ще искат да се облажат от нас. Да си топнат муцуните в кацата с меда. С меда, събиран от нас цял живот. Защото те познават смъртта, но не познават живота. Живеят, за да могат другите да умират и те да продължават да живеят, когато другите умират. Те се хранят със смърт. Пълнят гушите си с души. Пълнят джобовете си с мъка. Пълнят дупките с хора. Те са живите мъртви. Хора, които физически са живи, но душевно и морално са умрели много отдавна.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.