Димитър Живков
Снимка: Петър Бонев
Актьорът е флагман на идеята за създаване на кодекс за поведение на зрителя

Димитър Живков вече работи цар

Ирина Гигова - събота, 12-08-2017 - 08:00

Шеметното уан мен шоу „Живак“ го изстреля към ролите на Иван Шишман и Гогол

Успешен моноспектакъл, който до края на годината ще навърти 150 представления; царска роля в нашумяла историческа постановка; театрални експерименти – актьорски и режисьорски, в компанията на колеги съмишленици; красива съпруга и сладък 4-месечен син – Димитър Живков едва ли си е представял, че ще има всичко това в началото на своите 30 години. Но пък твърди, че още от дете винаги е искал да има свободата да избира и вярва, че я е постигнал. Миналото лято талантливият врачанин напуска щатното място в Сатиричния театър и излиза на свободния артпазар с популярното си уан мен шоу „Живак“ - независим авторски проект, разкриващ по атрактивен начин особеностите на добре познатия му северозападен манталитет. „Културната ни политика отдавна е такава, че всички сме тръгнали да изкарваме пари – левче за левче, билетче за левче, което опорочава нещата в държавните театри – обяснява решението си актьорът. – А и ми предстояха два външни творчески ангажимента, които от две години отлагах, бавех целите продукции, защото от театъра не можеха да координират програмата ми“. Накрая Митака се поддава на импулса да зареже формата „щатен артист“, а той като типичен Скорпион по принцип се доверява на интуицията си.

Като Иван Шишман в „Цар последен“.

Така от


 

редови „врачански тарикат“


 

Димитър Живков се превръща в Цар последен в едноименния спектакъл на Йосиф Сърчаджиев и Райна Томова, който неотдавна имаше премиера в Театър „Гео Милев“ - Стара Загора. Постановката се основава на книгата на проф. Николай Овчаров за Иван Шишман. За ролята режисьорът Сърчаджиев и драматургът Томова са „оглеждали“ и Калин Врачански, и Веселин Плачков – актьори с впечатляващи изяви през последните години, но след като двамата присъстват на моноспектакъла „Живак“, отправят поканата към Митко. За да се включи в проекта, той е готов на доста лични жертви: оставя бременната си съпруга месец и половина сама и усърдно работи в града на липите. „За мен най-главното като актьор беше да създам човешки облик на един позабравен цар. Дълго на него се е гледало като на неуспешен, нереализирал се правилно владетел, а всъщност и последните археологически открития, и анализите на европейски и османски извори показват, че е имал твърда политика с оглед на една-единствена цел: да не позволи българщината да потъне под нашествието, за което още преди него са изпуснати възможностите да се спре. Което го прави млад, деен, трагичен герой“, разсъждава Живков. Актьорът не крие, че репетиционният процес не е минал безпроблемно, дори в последната седмица той, Йосиф и Райна престават да си говорят, но в крайна сметка „Цар последен“ се ражда, приема се добре и тепърва ще има да жъне аплодисменти из страната.

Митко, Камен, Милица и Алекс от „Секс за първи път“.

А междувременно Митко започна репетиции за друг отдавна отлаган амбициозен проект по „Мъртви души“ на Гогол в Казанлъшкия театър „Любомир Кабакчиев“. Според концепцията на режисьора Мартин Киселов, който цели 7 години е залягал над драматизацията на романа, Гогол не само ще „пише“ своята творба на сцената, но и ще влиза в образите на всички помешчици, с които главният герой Чичиков се среща, за да купува мъртви души. Така че Живков ще играе много роли. Показателно е, че офертата от Киселов идва пак след „Живак“, където Митко също сменя не една и две кожи. На 28 октомври е премиерата на „Седем дни от живота на Симон Лаброс“ от Карол Фрешет под режисурата на Стилиян Петров в Театър 199. Там Живков ще си партнира с Тигран Торосян и Йоана Буковска. Предстои излизането на филмите „Възвишение“ и „Разруха“ с негово участие.

Почитателите на актьора обаче могат още през септември да го гледат в „Сити Марк Арт център“ в друго любопитно заглавие -


 

Секс за първи път“


 

В него Живков е редом с Камен Воденичаров, Милица Гладнишка и Александра Сърчаджиева. Представлението е изградено по документални разкази на реални личности. Историята тръгва от идеята на двама американци да създадат сайт, в който потребителите на интернет да споделят преживелици от първия си сексуален опит. Както те казват, „Искахме да видим дали първият път и на други хора е бил толкова зле, колкото при нас“. Започват да валят мнения и друг американец - Кен Девънпорт, събира откровенията и оформя от тях драматургичен текст. Неговата концепция е окуражаваща: „Не се притеснявайте, ако се провалите. Важен е следващият път...“ „В процеса на репетициите ние, актьорите, открихме такива неща един за друг, че това ни сближи още повече и помогна да преодолеем притесненията си. Беше изключително забавно и режисьорът Димитър Стефанов в един момент трябваше да влезе в ролята на госпожата с пръчката – усмихва се Митко. - Получиха се толкова „диви разкази“, че като вмъквахме в оригиналния материал по нещичко от тях, всички избухвахме в смях“. Но между шеги и закачки спектакълът засяга важни теми – сексуалното възпитание, общуването през секса с всички произтичащи от него радости и рискове, опасността да го правиш, приемайки алкохол и наркотици преди това, изнасилванията, неподходящите и нежелани партньори...

Живков със съпругата си – актрисата Дина Мановска.

„Секс за първи път“ може да има образователно въздействие върху зрителите, но е безсилен, когато те... извадят от шумящите торби фъстъци и


 

кенчета бира на първия ред


 

в театъра и до края на представлението активно се черпят. Точно това се случва на Живков по време на един от последните покази на „Живак“ за сезона. След него актьорът пуска духовит, но доста ядосан статус, описващ случката във Фейсбук, който предизвиква вълна от коментари. Даже Гинка Станчева, когато наскоро го среща по улицата, му споделя, че преди години е имала същото изпитание. „Бях бесен – имах нужда с този пост да изкарам гнева от себе си. През цялото време мислех дали да не спра спектакъла. Не го направих, защото щях да разруша целостта му и удоволствието на другите присъстващи“, признава Митко. Той е абсолютно убеден, че кодекс за поведението на публиката е нужен и се радва, че няколко театъра вече действат той да се изготви. „И с мен след инцидента се свързаха млади хора, които искат да направят такава стратегия и аз да съм й флагман. Целта ни е да надскочим рамките на временната кампания и да работим постоянно в тая насока: да стигнем до детските градини, училищата, да покажем от първо лице на подрастващите какво означава да си актьор“, казва Димитър Живков. Процентно много малко зрители имат неприлични изцепки в театъра, но е достатъчен и един, за да съсипе изживяването на останалите, предупреждава той.

 

До кръв верен на театъра

Актьорът буквално се клонира в „Живак“.

Още от малък Митко обича да влиза в роли и да забавлява околните. Спомня си, че на някакъв осмомартенски рецитал в детската градина трябвало да каже стихотворението „Мила моя мамо“, но започнал тихичко да мънка и учителката го подканила: „По-силно, по-силно“. Хлапето направило пауза, поело си дъх и целия текст нататък го изкрещяло до писък. Всички си затиснали ушите, а на кресчендото избухнали в смях. По-късно момчето открива самодейния театър, който го възпитава в отговорност и дисциплина. Младежите там му се струват страшно елитарна група, различни от онези, с които общува в механо-електротехникума във Враца, където се бори със специалността „Двигатели с вътрешно горене“. Преди да започне да репетира с тях, Димитър 2-3 месеца „чиракува“: зарежда печката, помага в чистенето, учи се да сгъва кабели, да реди реквизит. И до днес възпитаникът на проф. Атанас Атанасов от НАТФИЗ е свикнал да дава всичко от себе си на сцената. Наскоро на фестивал в Ресен, Македония, заради силните прожектори, които го заслепяват, разбива носа си на стол от реквизита, докато играе „Живак“. Руква кръв, но актьорът не се стряска, а представянето му се оказва още по-ефектно. А след спектакъла колега му казва: „Ей, страхотно си го измислил. Но кажи къде беше скрил капсулата?“ Актьорът е и всеотдаен баща - така е пренастроил ритъма си към нуждите на невръстния Андрей, че дори когато е сам в магазина, се усеща как подрусва пазарската количка, сякаш е количката с бебето.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.