Направи черта, спаси живот

Боян Димитров - четвъртък, 13-10-2016 - 10:20

Имахме семеен приятел – български евреин. Казваше се Муци. Имаше яхта, живееше нашироко. Беше отраснал с Пантуди, най-известния касоразбивач на всички времена. С няколко думи - човек с история, с минало, голям човек. Та Муци идваше регулярно в България. При едно от посещенията си пожела да види мястото, където е била родната му къща. Реши сам да шофира. След 200 метра каране влезе в насрещното. Беше изненадан, че на пътя няма маркировка. В разкъсван от войни и атентати Израел дори на малките улички имаше маркировка, която разделя лявото платно от дясното, която показва от коя лента накъде можеш да завиеш. Но в мирна България нямаше. Действието се развиваше преди 10 години. За съжаление 10 години по-късно нищо не се е променило. Имаме там някаква намацана боя по новите участъци. Че дори има и такава, която „свири“. Много напредничаво. Един вид ти казват – хем я виждате, хем я чувате, ако случайно не разберете, че я има. Муци вече не е жив, иначе щеше да оцени музикалната маркировка. Западна работа, както се казва. Да видим само дали маркировката ще доживее, докато и ние стигнем до Запада. Едва ли. Най-вероятно ще се износи съвсем скоро. Но може и да не сме прави, де. Може да ни надживее маркировката, особено с динамичното развитие на здравната ни система, която ни кара да живеем на системи, и то не за много дълго. Оказва се, че една много малка част от пътищата ни са разчертани. То в софийските клубове повече чертаят, отколкото от пътната агенция, особено тези, които не взимат големи заплати и рушвети. Резил. Правим нови пътища, ремонтираме стари, а не си правим труда да им ударим по една черта. Удоволствието сигурно остава за изпълнителя или подизпълнителя. Е, сега ще се каже, че маркировката се слага само по новите участъци. Ами то остава и там да не се слага. Но и останалите трябва да имат по една черта. Все пак е важно да се знае дали може да се изпреварва там или не, да се знае кое е твоето платно и кое - насрещното. То по презумпция трябва да се движим в дясното, де, но хора като покойния Муци смятаха, че щом няма разделителна линия, значи могат да карат навсякъде. И това е светски човек с яхта. Ами представете си този, който си е купил книжката? А те не са един или двама. Те са, кажи-речи, всеки втори. Те не са като Муци. Те са карали само на село, пускат се и из града от време на време, но и много често шетат по междуселските пътища, а там маркировки много няма. Хайде нека не насилваме нещата. И без това се избиваме като пилци по пътищата. Нека поне ударим по една черта и да спасим нечий живот. Боята не е толкова скъпа, а спасява животи. Другите черти са скъпи, ама те разсипват животи. И всеки ги тегли по собствен избор, останалите някак си са задължени да ги слагат, особено когато и Европа плаща за тях. Направи черта, спаси живот.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.