Китайската космическата станция "Тянгун-1" изгоря в атмосферата

Агенция Монитор - понеделник, 02-04-2018 - 09:02

Китайската космическа станция "Тянгун-1" навлезе в земната атмосфера и изгоря над южната част на Тихия океан. Модулът навлезе в атмосферата в понеделник в 8,15 ч. пекинско време (3,15 ч. българско време) и до голяма степен изгоря, заяви Центърът за управление на пилотираните полети на Китай. По-рано китайските власти казаха, че е малко вероятно големи отломки да достигнат земята. Прогнозите бяха, че станцията до голяма степен ще изгори в атмосферата и почти няма да представлява опасност за хората. Китайският в. "Глобал таймс" заяви, че големият шум, който се е вдигнал в световните медии около падането на "Тянгун-1", е отразявал "завистта" в чужбина към космическата индустрия на Китай.

"Огнената гибел" на "Тянгун-1" няма да забави страната по пътя към превръщането й във водеща космическа сила наред със САЩ и Русия. По този повод АФП направи обзор на космическа програма на Китай.

През 1957 г. СССР извежда в околоземна орбита първия сътворен от човешка ръка сателит - "Спутник". Отговорът на Китай не закъснява - основателят на Китайската народна република Мао Цзедун отправя призив към народа, гласящ "Ние също ще си произведем спътници". Първият етап е завършен през 1970 г., когато Китай извежда в нискоземна орбита с ракета-носител "Чанчжън" ("Великият поход") първия си спътник. Десетилетия по-късно - през 2003 г., в космоса полита първият китайски астронавт - Ян Ливей, който за 21 часа прави 14 обиколки около Земята. С този полет Китай става едва третата страна след СССР и САЩ, изпратила човек в космоса със собствени средства. От тогава страната периодично осъществява пилотирани мисии.

През септември 2011 г. Китай извежда в орбита модула "Тянгун-1" ("Небесен дворец-1"). Две години по-късно вторият китайски астронавт и първата китайка в космоса - Ван Япин, изнася лекция по физика от станцията "Тянгун -1" в рамките на мисията "Шънчжоу-10". През декември 2013 г. Китай осъществява успешно кацане на естествения спътник на Земята с лунохода "Юйту" ("Нефритен заек").

През 2016 г. страната успешно извежда в орбита космическия лабораторен модул "Тянгун-2" - усъвършенствана версия на "Тянгун-1". Двета модула са считани за прототипи на бъдещата китайска орбитална станция, планирана за 2022 г.

Китай не крие амбициите си да разполага със собствена космическа станция по подобие на "Мир" и МКС (Международна космическа станция). В началото на март тази година бяха оповестени плановете на Пекин за изграждане на китайска база на Луната. Първоначална базата ще бъде контролирана от роботи с изкуствен интелект, след което се очаква да приема хора.


 

Космически апарати с подобен край


Орбитална станция "Мир" - 2001 г.

Изстреляна през 1986 г., орбиталната станция "Мир" символизира успешните времена в космическата надпревара за бившия Съветски съюз, въпреки съпътствалите я инциденти и технически проблеми.

След разпадането на СССР, поради липса на средства, руските власти решават в края на 90-те години на миналия век да "изоставят" огромната орбитална станция с тегло 140 тона и да насочат ресурсите си към Международната космическа станция.

През март 2001 г. руската космическа агенция сваля застаряващата станция "Мир" над Тихия океан между Нова Зеландия и Чили. Горящите й отломки поднасят огнен спектакъл в небето над островите Фиджи.


 

Орбитална станция "Салют-7" - 1991 г.

Изстреляна през 1982 г., космическата лаборатория "Салют-7" е последната станция от съветската програма "Салют". След изстрелването на "Мир" през 1986 г. съветските власти повдигат орбитата на станцията "Салют" и я изоставят. Орбиталният модул пада на Земята през 1991 г., въпреки очакванията да остане в орбита до 1994 г. Станцията с тегло 40 тона се разпада при обратното си навлизане в атмосферата, а останките й се разпръскват над Аржентина.


 

Космическа станция "Скайлаб" - 1979 г.

"Скайлаб" - първата американска космическа станция, е изстреляна от НАСА през 1973 г. и е обитавана до 1974 г.

Американските космически власти планират да модернизират станцията, но се сблъскват с проблем с орбитата й. НАСА трябва да се подготви за връщането на "Скайлаб" на Земята, въпреки че не е в състояние напълно да контролира къде ще падне станцията с тегло 77 тона. Хаотичното спускане на "Скайлаб", отразено "шумно" по цял свят, приключва на 11 юли 1979 г. над Австралия. Някои вестници дори предлагат възнаграждение за намерени отломки от станцията.


 

Совалка "Колумбия" - 2003 г.

Завръщането на някои космически апарати е гибелно, както в случая на "Колумбия". Совалката на НАСА се разпада в небето над Тексас на 1 февруари 2003 г. минути преди да се приземи във Флорида, причинявайки смъртта на всички седем членове на екипажа. По време на изстрелването на "Колумбия" парче изолационна пяна се откъсва от външния резервоар и удря лявото крило на совалката. Навлизайки обратно в атмосферата на връщане към Земята, "Колумбия" не е в състояние да понесе екстремните температури в тази фаза от мисията и се разпада. Горящите отломки от 80-тонната совалка са снимани от местни телевизии в небето над южната част на САЩ. Останки от совалката са намерени в Тексас и Луизиана.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.