Подобни портали могат да бъдат под формата на онлайн и мобилни приложения.
PIXABAY.COM
По нова евродиректива

Плащаме онлайн без банкова карта

МАГДАЛЕНА КОВАЧЕВА - понеделник, 19-06-2017 - 10:00

Няма да попълваме нареждания, номер на пластика и кодове

Българите ще могат да се разплащат онлайн докато пазаруват през Интернет без да имат дебитна или кредитна карта. В момента, решим ли да си купим нещо през мрежата, трябва да въведем номер на банкова карта, или да използваме наложен платеж или банков превод. Чрез транспонирането на Втората европейска директива за платежни услуги (PSD2) вече потребителите ще имат възможност да пазаруват онлайн, дори и да нямат платежни карти, които в момента са най-широко разпространеният инструмент за плащане онлайн.

Директивата ще бъде въведена с нов закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), като се очаква до средата на годината той да бъде изпратен в министерството на финансите за внасяне в МС. Срокът за въвеждане на директивата от държавите - членки на Европейския съюз, е

 

до 13 януари 2018 г.

 

обясниха за „Монитор“ от Българската народна банка (БНБ).

Чрез въвеждането на евродирективата ще имаме възможност да извършваме плащане от сметка, без да притежаваме пластика или без да се налага да попълваме платежно нареждане, разясни Георги Димитров, директор „Разплащания“ в СИБАНК.

„Търговците биха могли да ползват онлайн платформи на трети лица - доставчици на платежни услуги, които не са банки. Чрез подобна уеб-услуга клиентът - купувач би могъл да види сметките си в различни банки, или да достъпи точно определена сметка и да нареди плащане от нея, без да се налага да влиза в платформата за интернет банкиране на своята обслужваща банка, или без да се налага да въвежда номер на банкова карта, срок на валидност и код за сигурност“, уточни Димитров. Няма да се налага и да създава платежно нареждане, където да описва всички данни на търговеца, сметката и банката, обслужваща търговеца, детайли за покупката. Единственото, което ще трябва да направи е да въведе потребителското си име и парола и

 

да потвърди плащането с динамичен код

 

Според концепцията на „отворено банкиране“ всичко останало ще се случва „зад кадър“ - изпращане на автоматично генерирано платежно нареждане към банката, обслужваща сметката, неговата обработка и плащането към търговеца.

Тази възможност се очаква да бъде предоставяна на потребителите от т.нар. финтех компании (FinTech), които притежават отдавна съответните ноу-хау и технологии и които вече се прилагат в някои държави-членки на ЕС и САЩ. Такъв портал може да бъде създаден от всяка една лицензирана платежна институция, която в ролята си на трето лице - доставчик на платежни услуги би могла да инвестира в подобна технология.

Димитров добави, че подобни портали могат да бъдат под формата на онлайн и мобилни приложения, които да предлагат и

 

задълбочена идентификация на клиента

 

да осигуряват достатъчно сигурност на неговите платежни данни и информация за сметка, както и да обезпечат сигурността на ползваните от него сертификати за идентификация пред банката, която обслужва неговите сметки.

Според условията на Директивата всяка една подобна платежна институция,

 

която не е банка, ще бъде обект на специално лицензиране

 

в която и да е държава от ЕС и ще подлежи на мониторинг и контрол от местните регулатори и ЕЦБ. Трети страни - доставчици на платежни услуги обаче, няма да имат право да записват информацията на клиентите си, да я съхраняват при себе си, както и да я използват за други цели, освен за иницииране на плащане след съгласието на клиента, добави Георги Димитров. Самата директива цели регулирането на този вид платежни институции, които и в момента извършват дейност, но без да са обект на определени изисквания и контрол.

Първоначално банките и от останалите доставчици на платежни услуги ще трябва да направят големи инвестиции за привеждане на техните системи в съответствие с директивата, както и за обезпечаване сигурността на плащанията в интернет пространството. Поради тези причини

 

няма очаквания за моментален ефект върху цените

 

на платежните услуги в България. А и нашият пазар е предимно кеш-ориентиран, клиентите все още се разплащат изключително в брой - говорим и за физичиески лица, и за юридически лица. Въпреки увеличението на онлайн продажбите и потребителите на онлайн платежни услуги, все още много клиенти предпочитат традиционното банкиране, уточни още банковият директор.

От Централната банка обаче разясняват, че Втората директива не налага изисквания относно цената на платежните услуги. Според експертите на БНБ, в Първата директива за платежните услуги изрично са посочени дейностите, за които на доставчиците на платежни услуги е забранено да събират такси, като например за изпълнение на техните информационни задължения или за предприемане на коригиращи и предпазни мерки и при прекратяване на рамков договор, ако са изтекли 12 месеца от сключването му, както и случаите, в които е предвидено таксите да съответстват на действителните разходи на доставчика на платежни услуги (например при услугата по прехвърляне на платежна сметка). Втората директива вече регулира работата на платежните институции, които не са банки, разширявайки обхвата на първата директива.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.