Андрей Новаков, депутат от ЕНП/ГЕРБ в Европарламента:

ЕС да финансира приоритетно обезлюдени райони

Яна Йорданова - сряда, 06-12-2017 - 19:00

Служители на ЕК да подготвят по места проекти на общини без административен капацитет * Надявам се Германия да избегне нови избори, това ще е нестабилност още поне половин година

  • - Г-н Новаков, кажете какви бяха акцентите в извънредната среща на ЕНП във връзка с кохезионната политика. Какво трябва да знаем за самото финансиране като граждани на Европейския съюз?

- Радвам се, че България беше най-често споменаваната държава след тази среща. Посланията бяха положителни. Затова и изтъкнах, че съм спокоен за българското председателство. Историята сочи, че когато ни е най-трудно, сме способни да покажем най-добри резултати. Наистина сме изправени пред голямо предизвикателство през следващите шест месеца. Основната част от преговорите за Брекзит ще се случат точно по време на нашето председателство. Предложението за следващата финансова рамка също ще бъди внесена от комисар Йотингер по време на председателство ни. Така че трябва да решим задача с доста неизвестни - как да постигнем повече с по-малко пари. Дупката в бюджета, която се отвори, е 13-14 млрд.евро, което на практика ще ни остави през следващия програмен период със 100 млрд. евро по-малко. Смятам, че намаляването на средства от кохезионната политика и земеделието не е опция. Това би било тежък удар не само за България, но и за цяла Източна Европа. Смятам, че таксата, която Великобритания ще плати на излизане от ЕС, трябва да бъде използвана за запълване на дупката в бюджета. Така че ангажиментите, които сме поели към регионите, да бъдат изпълнени. Нещо повече - смятам, че трябва да променим начина на финансиране спрямо отделните държави. Споделих тезата си и с колеги, като много от тях ме подкрепиха. В България трябва да започнем да финансираме област по област, а не цели региони, в които изкуствено са събрани по няколко области с различни потребности. Към момента сумата, която Великобритания трябва да плати на Съюза за излизането си, е около 60 млрд.евро. Ако успеем да договорим 80-90 млрд.евро, мисля, че до 2027 година няма да имаме проблем да изпълняваме ангажиментите си към отделните държави и няма да се наложи да режем пари за земеделие и кохезия. Така че според мен срещата беше ползотворна и смятам, че ще защитим българските интереси.

  • - Какво обаче трябва да направим, за да се възползваме от тези средства?

- Институциите, които работят с европроекти у нас, вече натрупаха рутина. Статистиката сочи, че за 10 години успяхме да се наредим сред държавите, които се справят най-добре с усвояването на европейски средства. Други страни са доста назад в това отношение, включително Румъния. Така че трябва да продължим в същата посока. Показахме, че когато се инвестира в пътища, обучение на администрация, означава, че тези места стават привлекателни за хората. Също така използвах срещата да анонсирам една моя кампания, която да се развие през следващата година, и тя е Европейският съюз да насочи конкретно финансиране към обезлюдените райони. Това е огромен проблем, не само в България. Причината е, че тези инвестиции имат дългосрочен ефект, но резултатите се виждат на по-късен етап. Затова вярвам, че ЕС трябва да инвестира приоритетно в обезлюдени региони, като това да се случи още през следващата година. Това означава тези региони да се одобряват приоритетно и да им се осигурява безплатна консултантска помощ на терен. Когато една община няма административен капацитет и няма кой да напише добър проект, тогава Европейската комисия да командирова служители за достатъчно време и те да подготвят проекти, които да бъдат одобрени приоритетно и изпълнени. Така ще има повече причини хората да се връщат по родните си места. Искам да видя наред със Стара Загора, Бургас, София и Пловдив еднакво развити Силистра, Враца, Монтана, Лом - места, които хората отдавна напускат.

  • - Знаете, че за да се случи това, са нужни работни места все пак. Как един млад човек да избере да се реализира в такъв район?

- Не е важна само заплатата, защото и в момента има места с осигурени работни места и добри заплати. Но ако няма къде да се лекуваш или пък добро училище за детето ти, няма къде да почиваш през почивните дни, дори заплатата няма да те задържи в този регион. Така че е необходим цялостен подход към възможността за европейско финансиране. Мисля, че ще получа подкрепа за тази идея, защото това не е само проблем за България. В Европа има много обезлюдени региони. Затова и по време на срещата акцентирахме на това. Също така смятам, че големите държави-членки би трябвало да увеличат малко вноската си към ЕС, така че да превъзмогнем кризата с Брекзит. Това също е една от опциите. Но ситуацията в Германия към момента не предполага раздвижване по този въпрос.

  • - Притеснява ли ви ситуацията там? Много експерти я определят като криза, други смятат, че страната се развива добре и кризата по-скоро ще е за ЕС, така ли е?

- Не може случващото се в Германия да не се отрази на Съюза. Но не бих си позволил да правя смело заключение, че става дума за криза. Със сигурност е непредвидимост и нестабилност, което се надявам да бъде преодоляно. Едни избори през пролетта все още са опция. Макар че има някакво раздвижване по преговорите, повечето от колегите ми изразяват безпокойство от случващото се. Това не е типично за тяхната политика и когато имахме сигнал, че Германия иска да поеме част от тежестта на излизаща Великобритания, това щеше да е пример, който лесно да се последва от други държави. След като нямаме някой, който да отговаря от името на Германия, е трудно да продължим напред. Вярвам обаче, че ще се намери решение на ситуацията. Оптимист съм, че няма да се стигне до още едни избори, което ще означава нестабилност поне още половин година.

  • - Смятате ли, че това ще окаже влияние и върху председателството ни?

  • - Не мисля. Със сигурност няма да е от полза и ще е нещо, с което трябва да се съобразим, но не би било спънка за нас. Дори мисля, че ще оставим своя почерк в тези трудни времена. Мои колеги с дългогодишен опит в Европарламента споделят, че не помнят толкова много кризи в ЕС за такъв кратък период от време.

- Ситуацията с Каталуния също е показателна, разклатен ли е ЕС?

- Каталуния, заплахата за сигурността, тероризмът. В Брюксел свикнахме навсякъде да има представители на органите на реда. Това не е обичайна гледка за Европа и смятам, че трябва да се върнем в нормалното си русло. Това обаче ще се случи само ако инвестираме в сигурност и отбрана. Историята ни показва, че сме калени като нация, свикнали сме да се справяме с трудностите, така че се надявам да намерим рационален изход. Смятам, че на 1 юли ще си кажем, че първото ни председателство е било едно от най-успешните за последните няколко години.

- Често вземате отношение и по проблема с младежката безработица. Намира ли вече своето решение или напротив - задълбочава се? Това е голямо предизвикателство за целия ЕС.

- Не бих казал, че се задълбочава, но не се и решава с темповете, с които ми се иска, на фона на осигуреното финансиране. Преди две седмици след края на 18-часови преговори се договорихме за 2018 година парите за безработица да не са 233 млн.евро, а да са 350 млн.евро. От тази гледна точка България се представя добре по отношение на изпълнение на „Младежката гаранция“. Средната безработица сред младежите в ЕС е 17%, докато у нас е 12%. 60 000 души са започнали работа в ЕС благодарение на мерките, които съюзът финансира. Но трябва да продължим в тази посока, защото колкото и добре да се представим, ако изпуснем младите хора, ще се окаже, че усилията ни са безплодни. Най-ценният капитал е човешкият. Нужни са обучени хора, такива, които се занимават с изкуство, наука...

- Оптимист ли сте, че ще се върнат младите хора у нас?

- Отдавна мина времето, в което можеш да задължиш някого дали да се върне или да замине. Но самолетите, които кацат на летището в София, също са толкова пълни, колкото и тези, които излитат. Така че мантрата, че всички напускат страната, не е вярна. Готов съм да стисна ръката на всеки, който е имал куража да замине навън и да се реализира на друго място. Но се прекланям на всеки, който въпреки несгодите, е решил да остане в България, да създава семейство тук и да се развива. Ако създаваме условия, хората сами ще се връщат.

 

Визитка:

 

Роден е на 7 юли 1988 г. в Пазарджик

Има бакалавърска степен по публична администрация, като по време на образованието си изучава мениджмънт и управленски технологии, теория на управлението, местно самоуправление и други

Магистър по право, специализира в областта на правните науки

През 2014 г. година специализира в САЩ по програма за млади лидери от цял свят

Член е на комисията по регионално развитие в ЕП

Заместник на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол в ЕП

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.