1. Председателят на клуб „Традиция“ в Казанлък Николай Байнов ще се превъплати за пореден път в образа на Хаджията за юбилейната , 150-та годишнина от битката на връх Бузлуджа независимо от ДНК- експертизата
Христо Христов

Отварят паметник на Бузлуджа заради ДНК-тест на костите под него

Христо Христов - понеделник, 01-01-2018 - 21:22

През новата 2018 г. ще бъде направен пореден опит да се разбере къде точно е загинал от раните си преди век и половина войводата Хаджи Димитър

 

 

През 2018 година ще направим нужното да извадим изпод основите на паметника в прослава на  Хаджи Димитър Асенов на връх Бузлуджа препогребаните  там през далечната 1961-а кости на загиналите четници, за да осигурим извършването на ДНК-тест, който да даде най-накрая отговор на въпроса къде в крайна сметка е издъхнал войводата, съобщи  Чавдар Ангелов, директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.

Отварянето на паметника ще се осъществи в подходящо време и след като бъде направен пълен анализ на документацията, междувременно ще се потърсят живи наследници на революционера, които да предоставят материал за сравнение. Ангелов уточнява, че най-добре ще бъде тези наследници да бъдат по линия на сестрите на хаджи Димитър Щилияна, Бойка и Ангела.

Директорът на НПМ „Шипка- Бузлуджа“ припомня, че вече 150 години не спират споровете за лобното място на войводата. Въпреки официалната версия /наложена първоначално от Захари Стоянов/, че той умира от раните си на връх Бузлуджа по време на сражението от 18/30  юли  1868 г. и до днес някои историци и населението на брезовското село Свежен настояват, че това става двадесетина дни по-късно под връх Кадрафил в Средна гора. В подкрепа на тази теза е и издаденият от Христо Ботев календар за 1875 г., където за кончината на сливенския герой е посочена датата 5 август.

До там раненият войвода достигнал носен на ръце от трима успели да се промъкнат през турските редици четници, които били водени от жител на близкото село Енина, разказват жителите на Свежен.Историята е с продължение и включва няколко препогребвания на костите, предаването им на майка му Маринка и отнасянето им до Сливен, където са били положени в двора на църквата „Свети Никола“.

Официалната историческа версия пък настоява, че избитите и обезглавени от башибозуците четници са били погребани под връх Бузлуджа два дни след кървавото сражение. Тялото на войводата било разпознато по татуираните на ръката му инициали Х. Д., опелото извършил поп Стефан от село Енина. Тялото на хаджията било положено в отделен гроб, белязан с дървен кръст, който бил заменен в последствие със скромен каменен паметник.

Дилемата „Бузлуджа“ или „Кадрафил“ не дава мира на обществеността и до сега. Заради съмненията изпратените по майката на войводата в Сливен кости, включително и черепа не са положени заедно с другите в основите на паметника в центъра на града през 1935 година и до днес стоят в дървено ковчеже в трезора на местния исторически музей. На два пъти учени от БАН са давали отрицателно становище на въпроса дали те са на хаджи Димитър, за последно антропологът Йордан Йорданов през 2016 г. заявява категорични, че те са на млад, 18-22 – годишен мъж, който е бил висок 173-175 см. Видният ни изследовател напомня, че войводата загина на 28 години, описван е като набит и нисичък.

И това становище обаче не слага точка на препирните, защитниците на тезата от село Свежен смятат, че не са отчетени множество други фактори, сред които и „разпознаването“ на черепа от баба Маринка, която знаела че петото й дете загубило зъб при момчешка схватка с приятел.

Тази теза обаче опровергава бившият сливенски областен управител Марин Кавръков, по думите му хаджията тогава бил със спукана от камък глава, но не и със счупен зъб. Той напомня, че баба Маринка участва в първите всенародни събори на връх Бузлуджа през 1884 г., което едва ли щяло да стане ако е била убедена в свеженската история.

Досегашните издирвания на евентуални преки наследници на войводата показват, че такава е единствено старозагорската лекарка д-р Нина Костова, бивш народен представител от СДС в 38-то НС.

В разговори с журналисти преди години лекарката споделя, че неин пра – прадядо е братът на хаджи Димитър – Петър, който сключил брак с отгледаното от баба Маринка и съпруга й, хаджи Никола сираче Величка.

От няколко години обаче д-р Нина Костова е извън България,заминала е при дъщерите си във Франция и САЩ, коментират нейни близки.Това поставя под въпрос вземането на сравнителен материал за бъдещата ДНК-експертиза.

Като възможен изход от ситуацията ексгубернаторът на Сливен Марин Кавръков предлага да се вземе костна проба от погребания в село Корнишор , Гърция през 1903 г. племенник на Хаджи Димитър – Кръстьо Асенов.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.