Кризата на книгата

Мила Мишева - сряда, 08-11-2017 - 20:00

„Получих образованието си в библиотеката. Напълно безплатно.“ Тези думи на Рей Бредбъри удрят на остър камък в днешната действителност, звучат като блян, като копнеж по един бисер, който обаче е овехтял и загубил актуалност. Не само защото висшето образование никак не е безплатно, но и защото библиотеките сякаш пустеят. Поне на такива мисли навява инициативата с мобилната библиотека, която ще обикаля общежития и висши училища в Студентски град, за да лансира четенето сред младите. Да не знае човек да плаче или да се смеее... Звучи забавно, но този опит, облечен в модерен маркетингов подход да се стимулира четенето сред младите, лъха на отчаяние и безпомощност...Дали библиотеката ще отклони погледа от чалготеката в Студентски град? Дали малките стаи в общежитията ще се напълнят с повече книги, отколкото с лъскави бижута и аксесоари, дали някой ще се „излъже“ да прочете „Престъпление и наказание“ на Достоевски“, вместо да прекара това време в задимената кръчма, обсъждайки клюките в блока. Дали някой не е извършил престъпление и сега не тегли своето наказание? Дали? Дали? Дали? Все въпроси, чиито отговори няма как да знаем. Кризата на четенето обаче е факт. И опитите на институциите да я преборят не знам доколко ще са ефективни. И не защото ми липсва оптимизъм, а защото реалността не ми позволява да си сложа розовите очила. Поне засега. И това не е заклеймяване на младото поколение. Те са такива, каквито са, продукт на предишното поколение. Всяко цвете, цъфти, толкова, колкото е поливано. Все сее това, което жъне. А ние сеем, ли сеем... Но какво сеем? Послания и внушения за бързи удоволствия, бърз успех, живот за мига, свобода на избора, изопачена свобода, в която младите попадат в най-големия капан. Какво като учителката казва творбите, които децата трябва да прочетат, след като те се вълнуват от това дали приличат на Николета Лозанова или на някоя героиня от „София – ден и нощ“. Техният свят се определя от изискванията, които им поставя нашия свят...А той е бърз...А четенето е бавно, прозорец към света, навлизане в дълбините на човешката душа, на историята...Изисква усилие, нагласа настройка, а може би и полза. И ето тук идва проблемът. Какво полза виждат младите в четенето, след като всяка информация е на един клик разстояние. Google е винаги насреща, верен помощник и приятел, независим от човешкия фактор. От каквото и да се интересуват, той е там и ще им отговори. Бързо и вярно! Вярно, последното не е толкова сигурно и някой трябва да ги научи да си проверяват информацията, но най-вече бързо. И не че има нещо лошо в това. Не е лошо, а направо опасно, защото изяжда любовта към книгата...И тя няма да се върне с безплатната членска карта, която се дава на 18, 19 или 20 години...Няма да стане насила, нито задвижвайки рефлекса на това да има келепир и да вземем нещо без пари. Това пак е консуматорство. А четенето е духовно преживяване, което може да се събуди само отвътре, от сърцето. А оттам автобуси не минават...

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.