Съкровищата от фондовете се съхраняват в полумрак

94 км документи пазят в Агенция „Архиви“

Ирина Гигова - четвъртък, 05-10-2017 - 18:02

За дигитализация ще са нужни поне 9,5 млн. лв. в близките 3 години

Близо 94 линейни километра документи се съхраняват в системата на държавните архиви в България. При това общият им обем според световната мерна единица в тази сфера е определен „лист върху лист“, а не лист до лист, обяснява председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев в навечерието на професионалния празник на съсловието 10 октомври. Трудно е за неспециалиста да си представи тези огромни планини от документи, които дори разделени на две, биха пробили стратосферата около земното кълбо, навлизайки в мезосферата, но специалистът твърди, че по международните критерии в професията това не е кой знае колко много. Но не е и малко. Смисълът на работата в архивистиката обаче не е в натрупването на хартия, а в запазването на най-значимото по съдържание. Грубо изчислено, между 6 и 8% от стандартната документация остава за постоянно в масивите, а другото след известно време подлежи на унищожаване.

Най-старият документ в хранилищата на Държавна агенция „Архиви“ е от ХІV век – част от т. нар. Шопов псалтир от фонда на църквата „Св. Стефан“ в Цариград. Сред съкровищата са

 

оригиналът на Търновската конституция

 

от 1879 г., на Манифеста, с който през 1908 г. се обявява независимостта на България, на т.нар. Сребърна конституция – подготвен лично за цар Фердинанд екземпляр от изменението на основния закон на страната през 1911 г., както и последната конституция, приета през 1991 г. Те се съхраняват на специално място – модерно хранилище с климатизация, поддържаща температура 18-19 градуса и максимум 55% влажност. Осветеността там е до 50 лукса (за сравнение – в работните помещения обикновено е 300 лукса), т.е. трябва да е сумрак. Съществува отделен регистър на особено ценните и уникални документи, който е достъпен онлайн и те могат да бъдат разгледани в електронен вид в сайта на агенцията. Една от целите на дигитализацията е да ограничи употребата на хартиените оригинали, за да не се увредят, обяснява доц. Груев. Сега те се вадят само за мащабни изследователски проекти, за създаване на фототипни издания и т.н.

 

 

„Ние сме удвоили темповете, с които върви процесът на дигитализация, но масивът ни е огромен – става дума за около 5 700 000 архивни единици или около 1 милиард страници (ето какво включват онези 94 км – б.а.). Няма архиви по света, които да са дигитализирали всичко, или да имат такива планове“, казва историкът. За миналата 2016 г. почти 67 000 ползватели са посетили сайта на ДА „Архиви“ и дигиталните колекции, качени там, а показванията на страници са близо 695 000. Физически в залите за този период са се „разписали“ 3561 читатели – намаляването на броя на реално присъстващите в читалните е световна тенденция, но пък се увеличават онлайн потребителите. Подборът на архивните документи, които ще се дигитализират приоритетно, се прави по

 

2 признака: старинност и интензивност на ползването

 

На този етап агенцията има около 20 терабайта документи в електронен вариант.

Най-големият потребител на информацията от масивите на ДА „Архиви“ е държавната администрация – специалистите архивисти изготвят справки и отговори на конкретни запитвания от ведомства, общини, за съдебната система и др. На второ място са обикновените граждани, които се обръщат към тях по различни имуществени въпроси, търсят сведения за свои близки и т.н. Третият сегмент са хора на науката – историци, политолози, социолози, икономисти, а четвъртият – просто любознателните.

Годишно постъпленията в агенцията от справки и услуги, които се извършват за гражданите, както и от издаването на ксерокопия и дигитални копия на документи варират между 200 000 и 300 000 лв. Изваждането на читателска карта за 1 година става срещу 10 лв. Тя дава възможност да се чете във всички архиви в страната, а не само в централния. Срокът за справка и отговор на запитване от държавната администрация е 1 месец, а ако някой дойде в читалнята и поръча документи, за да ги чете на място от личен или професионален интерес, получава ги в 3-дневен срок.

Когато през 90-те и първото десетилетие на новия век върви процесът на възстановяване на собствеността върху земеделските земи у нас и също така усилено се вадят удостоверения за притежание на имоти извън България (в Гърция и Турция) на тракийски бежанци от 20-те години, в ДА „Архиви“ буквално ври и кипи. „Това се случи около мен, в читалните, където преминаваше голяма част от времето ми на научен работник. Може би

 

80 % от земеделските земи бяха възстановени

 

на собствениците благодарение на т. нар. землячни регистри, пазени при нас. „Остойностяването“ на ценността на нашата дейност в обществото дойде именно при тази реституция, която стана възможна благодарение на документацията, която се съхраняваше в системата на архивите“, категоричен е доц. Михаил Груев. Тогава стотици хиляди българи получават своя документ за собственост и чрез него възвръщат имотите си и историкът вярва, че и държавата се е убедила в ползата от тази институция и нуждата от развитието и модернизацията й. Сега хората отново най-често се обръщат към ДА „Архиви“ по имуществени въпроси, но търсенето е в много по-малки мащаби в сравнение с офанзивата през 90-те. В момента най-натоварен е Държавният военен архив във Велико Търново, откъдето всички военнослужещи и миналите през наборна военна служба трябва да удостоверят своя трудов стаж при пенсиониране.

Актуалният бюджет на агенцията е 6,3 млн. лв., което е крайно недостатъчно за предизвикателствата, които по-нататъшната дигитализация поставя. „Отправил съм молба до Министерството на финансите и ресорния вицепремчиер Каракачанов да направят всичко възможно бюджетът за следващата година да бъде увеличен, тъй като дигитализацията, електронното архивиране, които предстои да се въведат в цялата държавна администрация, са изключително скъпи процеси, а те са в дневния ред на политиката на ЕС, следователно са задължение пред българската държава, което ние така или иначе трябва да изпълним“, подчертава топархивистът.

Това, от което агенцията насъщно се нуждае, е оборудване на модерно хранилище с всички условия за съхранение на документи. Те разполагат със съответна сграда на Четвърти километър, но за окомплектоването й с техника за извършването на процесите според доц. Груев ще трябват около 9,5 млн. лв. и инвестиционна стратегия, която да ги осигури в следващите 3 години.

 

Подробности четете в хартиеното издание на "Монитор"

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.