Д-р Веселин Василев, изп. директор на Клъстер за аерокосмически технологии:

Проблемът с космическия боклук ще се задълбочава

Яна Йорданова - вторник, 03-04-2018 - 08:00

Рискът „Тянгун-1” да засегне населени места беше реален * Около 30% от масата им оцелява през преминаването през атмосферата

- Г-н Василев, въпреки очакванията китайската космическа станция „Тянгун- 1” изгоря над южната част на Тихия океан. Имаше ли основание за истерия?

- Никога няма основание за истерия, но винаги има основание за притеснение, защото рискът „Тянгун- 1” да попадне над населени места беше реален - включително над България. За първи път от толкова години над територията на нашата страна имаше реален риск да падне космически обект и този риск не беше пренебрежимо малък. Той е 0,1%, но това позволява да бъдат допуснати фатални последици. За съжаление точността при тези прогнози не може да бъде много голяма. Нашата организация е единствената, която получава официалните бюлетини на европейския център за спътниково проследяване и на ЕК за прогнозните параметри на преминаване на тези космически отломки. За щастие очакваното не се случи или може би за нещастие, защото зависи от гледната точка. Като експерт моето мнение е, че беше добре космическата станция да падне над нашата страна.

- Защо, какво щеше да стане, ако космическата станция беше паднала на наша територия? Все пак се изтъкваше опасността от радиоактивни материали.

  • - Иска ми се да изясня този въпрос, защото наистина започна да се внушава на обществото тезата за опасни химикали. А това не е вярно. Става дума за космическа станция, която се обитава от хора. Там няма радиоактивни елементи. Няма опасни химикали, защото при преминаване през атмосферата, която изгаря, се създава висока температурна плазма, която разгражда всички химични вещества и се получава естествена стерилизация. Така че малко се създаде изкуствена паника от не дотам експертни мнения. Това беше некоректно. Има един-единствен риск от физически сблъсък на парчета с обекти на Земята, защото тези отломки се движат със скорост от 500 км/час. Представете си това да се стовари във вашата къща. Но всъщност по-големият проблем е за авиацията. Има изследване, че ако дори 100 грама космическа отломка на височина 10 км и удари самолет, може да го свали веднага. Затова и ръководството на въздушното движение у нас бе информирано и бе готово да затвори пространството, ако се случи нещо над България.

  • - Какво се случва всъщност с такива обекти?

- Добре е да се знае, че някои от материалите, от които са направени космическите спътници, са по-лесно топими, а други не са. Много трудно топим материал е керамиката. Това важи и за титанови сплави, които са в резервоарите. Те също не се разтапят. Според изследвания между 10 и 30% от масата на един такъв обект оцелява през преминаването през атмосферата и пада на Земята. Например, ако масата на китайската космическа станция е 8 тона, то до 40% - около 2 тона, се очаква да е масата на отломките, която се получава в атмосферата. Става дума за парченца, но все пак може и да има по-големи между тях. Няма обаче добър модел в момента, който да предскаже на колко части ще се раздроби.

- Всъщност не за първи път пада такъв космически обект, но при другите е било контролирано, нали така?

- Много рядко може да се получи неконтролируемо спускане на такъв голям обект. В конкретния случай това се случи поради авария, то не бе планирано. Но досега през годините на човешката история се е случвало при американската Скайлаб, която е 70 тона. През 70-те години тя пада в Австралия. Космическата станция Мир беше изкуствено потопена в океана. Тоест, по принцип работата на тези големи обекти се планира, че да могат да бъдат изведени в безопасен район и да има контролируемо спускане. Затова казваме, че този случай беше извънреден и не бива да се допуска. Всички държави разработват законодателство, с което да минимизират такива процедури, защото са опасни. За в бъдеще не се очаква това да се случва често, но все пак това беше първата експериментална космическа станция на Китай. Друг голям проблем са т.нар. космически отломки или отпадъци от по-малки спътници, които са на по-ниска орбита и в момента формират от техни парчета облак от малки отломки. Представете си, че две парчета се ударят, те се разбиват на по-малки. Тогава също започват да летят и се осъществява лавинообразен процес. Това води до повишаваща се опасност в околоземното пространство. От друга страна, знаете, че вече все повече дейности се изнасят в Космоса - индустриални, дейности, свързани със сигурността и отбраната, метеорологични спътници. Скоро ще има и космически туристи, които ще живеят в космически хотели. Това са реални разработки. Една от най-големите хотелиерски вериги в САЩ инвестира в надуваеми хотели, които много лесно могат да създадат жизнено пространство. Така че Космосът вече е част от нашата ежедневна дейност. Всичко, което виждаме тук на Земята, ще се случва и там. В това са съсредоточени много усилия от гледна точка на правото. Например в момента ще се приеме законодателство, че всеки спътник, космически обект трябва да може да бъде върнат. Въвеждат се регламенти за вида на материалите, които ще могат да се използват така, че да не изгарят в атмосферата.

  • - Можем ли тогава да кажем, че оттук насетне ще има по-голяма опасност обекти да падат от Космоса?

- Не бих казал, защото човечеството вече ще взема мерки. Но става дума за реален проблем, върху който трябва да се работи. Бих казал, че в момента той е по-голям за полетите в Космоса, отколкото за хората на земята. Представете си, ако два спътника се сблъскат и има милиони парчета, това прекратява тотално възможността на други спътници да излетят, защото ще бъде опасно.

- По какви проекти в момента се работи, свързани с космически изследвания?

- В момента в ЕС има две големи космически програми. Той финансира частично и дейностите на Европейската космическа агенция, но подходът е, че инвестициите в това трябва да носят възвращаемост. Така че ако в момента искаме да инвестираме в полет до Марс, няма как да очакваме възвръщаемост. Затова и тези две програми носят полза за гражданите. Едната е Коперник, която генерира изображения за състоянието за атмосферата. Тя е безплатна за гражданите. Има стотици милиарди инвестиции. Втората е програмата за спътникова навигация Галилео. В нея са инвестирани стотици милиарди. Ние обаче сме застрашени от тези космически отломки и затова в момента ЕС ще разработва и трета програма за проследяване, която да наблюдава земното пространство от опасности, включително от метеорити. В България се работи и по трите направления. Изчислено е, че до 2021 година пазарът на информация за риска от сблъсък между космически обекти и отломки е над 3 милиарда евро на година. В цяла Европа вече говорим за комерсиализация в добрия смисъл, мисли се за възвръщаемост на инвестициите. Това води до развитие на технологиите. Космическата индустрия има най-голяма възвръщаемост, защото е с най-голяма добавена стойност - средно от 50-60% на година.

- Къде сме ние?

- Има социологически изследвания на Евробарометър, според което България е на едно от първите места в ЕС по подкрепа на инвестициите в космически технологии. Общо взето, сме фенове на Космоса, ако мога така да се изразя. Това е много силен обществен заряд. От друга страна, обаче сериозно изоставаме на ниво държавно управление, защото нещата не са базирани на структурирана дългосрочна визия за развитие на космическия сектор. У нас няма консолидирана координационна рамка. Космосът вече е сфера на оперативна работа, а не за единични триумфи. В момента най-успешни са съчетанията на публично-частно партньорство. Мога да дам пример с Елън Мъск, който е известен с неговите планове за колонизация на Марс, малко хора осъзнават, че успехът при него се дължи именно на публично-частно партньорство. Голяма част от финансирането идва от НАСА. Те дават пари, за да може да се разработят технологични решения за извеждане на товари и обекти в Космоса. Ако НАСА трябваше да върши това, сигурно щеше да струва много по-скъпо и да отнеме много повече време. Тогава вече може да се дефинират различни проекти в конкретни направления - дали в космически храни, микроелектроника в Космоса. Знаете, че ние сме се доказали в сензорите за радиация - тези на проф. Белчев и сега летят на Марс. Но това са научни прибори, въпросът е да направим така, че целият сектор да се развие.

 

 

Визитка:

Изпълнителен директор на Клъстер за аерокосмически технологии, изследвания и приложения - CASTRA, който обединява
експертизата на 20 високотехнологични МСП, водещи ВУЗ и Академични организации с цел развитие на сектора на космическите изследвания и индустрия
Завършил е Образцова математическа гимназия „Акад. К. Попов“ в Пловдив, има магистърска степан по приложна физика от
ПУ „П. Хилендарски“ и докторат по електроника от Университета на Льовен, Белгия

Има над 15 години опит във водещи технологични компании в Европа и САЩ

Лектор в магистърска програма „Аерокосмическо инженерство и
комуникации“ към Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.