Кръжоци и(ли) частни уроци

Мила Мишева - сряда, 29-11-2017 - 07:30

Помня кръжока си по рисуване. Помня и тренировките си по волейбол. В първия случай бях на занимание по неволя-изкуство, което вероятно не ми се е отдавало достатъчно. Но дали защото баща ми е художник, дали защото просто е трябвало да се запиша в някаква допълнителна дейност, в крайна сметка като малка бях на кръжок по рисуване. И го помня по-скоро като задължение, няма я приятната носталгия, топлия спомен как движа четката и сътворявам нещо красиво. Фалшив интерес.

Помня обаче и тренировките си по волейбол, които ми даваха такъв заряд, че понякога тичах към училище само заради тях. Но не. Не станах волейболистка, нито пък някаква друга спортистка. Но се научих да посрещам силните удари (не всички, разбира се), да скачам, да падам, когато трябва, да си пазя отбора, когато съм капитан, и да вдигам високо топката, когато се налага. Научих и че животът е като волейболната топка. Първо може да те вдигнат много нависоко и после да тупнеш на земята от силния неочакван удар. Това са моите спомени и уроци от т.нар. занимания по интереси. Спомням си за тях днес (б.р., вчера), защото се оказва, че почти половината от учениците в страната посещават някакви допълнителни занимания по интереси. За едни това може да е много, за други малко. Над 300 ученици звучи масово. Какво става обаче с другите над 400 хил.? За тях не е имало повече евросредства или пък са нямали интереси. А може би и двете. Няма да си кривя душата. Кръжоците са нещо положително. Когато имаш желание и интерес да развиваш таланта си, това е благодат. Нали и в Библията пише да множим талантите си. А детството е най-подходящата възраст, в която те трябва да се откриват и развиват. Дано само тези занимания наистина да палят децата, а не да се провеждат проформа, защото има европари, които е добре да усвоим, и защото е възможност за допълнително заплащане на учителите – по 12 лв. на час. Не че не трябва да им се отдават допълнително средства. Но знаем, че една от ахилесовите пети в образователната ни система е проблемът с привличането на вниманието на учениците. Силно се надявам в часовете по допълнителни занимания то да е заковано в тетрадката, в скицника, в компютъра, в китарата, в топката или в какъвто и да е било друг предмет, който тегли вниманието на ученика...Защото това е ключът, за да бъдат задържани в клас, за да приемат знанието като естествен порив, а не като задължение, поднесено по скучен начин, следвайки методологията на учебната програма. Би било чудесно, ако всеки урок носи заряда на кръжока. Би било чудесно, ако училището даваше достатъчно, така че родителите да не записват децата си на допълнителни уроци и занимания или с други думи частни кръжоци...Та кръжоците, финансирани от еврофондовете, са нещо хубаво. Но най-добре ще е да се намери формулата, при която държаното образование да не стимулира частното.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.