Пещерно законодателство

Анна Ефтимава - петък, 07-04-2017 - 18:25

12 години. Толкова отлежава Закона за пещерите. Докато експертите избистрят текстовете, които регламентират въпросите за собствеността и поддръжката на природните забележителности, за нас, туристите остава да се надяваме да не се случи някои инцидент. Чукаме на глава и с надеждата да не се стовари някоя лампа от осветлението под земята върху ни, не само, защото е опасно за живота, но и защото търсенето на виновен на тъмно и в пещера ще е истинско ходене по мъките.

12-годишното бавене на закона води до колективна отговорност или по-точно - безотговорност. Собственици на пещерите са кметове, държава, Български туристически съюз и местни туристически дружества. Държавата отдава туристическите обекти, каквито са подземните забележителности, на съюза, по силата на акт на Министерски съвет от 1964 година. 1964 година!!! Но да приемем, че разписаните преди 53 години разпоредби вършат работа и днес. Следва повторно прехвърляне, при което собствеността на пещерите се отдава на местни туристически. В този порочен кръг въпросът кой ще носи отговорност при инцидент стои с пълна сила. Логично ще е местното дружество, поело последно щафетата.

Точно на олимпийската дисциплина „щафетно бягане“ прилича това прехвърляне на собственост и отговорност. Един да сгреши – губят всички. Това обаче може и да важи за спорта, но не и за казуса с пещерите. Защото тук една грешка може да струва човешки живот. Виновни няма да има, както нямаше виновни за инцидента на Крушунските водопади през 2015 година. Защо? Защото „Много баби, хилаво бебе“ е заключил народа още преди експертите да започнат да мислят за Закона за пещерите.

А защо се бави законът? Това могат само експертите да кажат. А държавата стои със скръстени ръце. Властта е в положение хем да не иска да управлява пещерите, хем да не ги дава на общините. Преди години община Девин поиска да управлява Дяволско гърло, но съдът отказа с аргумента, че пещерата е в защитена местност, а и е от национално, а не местно значение. Чудесно. Но щом Леденика е собственост на община Враца, означава ли това, че не е от национално значение? Ако имаше закон, то този парадокс нямаше да съществува. Можехме и да си спестим скандала с „Непобедимите“, които между другото доказаха, че Холивуд е по-могъщ дори от законите за опазване на защитени видове.

Закон за пещерите най-вероятно скоро няма да има. Защото това би означавало, че някой ще трябва да поеме изцяло отговорността т.е. да се наруши един рай, в който никой за нищо не е виновен. А у нас често сме на принципа - кой бяга от хубавото и затова нещата с управлението на пещерите са като в пещерните времена – който превари, той ще натовари. И, докато текстовете се пишат, за туристите остава само да се молят да не се случи инцидент, след които всички ще се втурнат да правят национални тематични проверки, да пишат правила и норми, обвинявайки предшествениците си, че не са свършили това.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.