Проф. Николай Овчаров, археолог: На 20 юни започваме разкопките на Перперикон

Яна Йорданова - четвъртък, 01-06-2017 - 19:12

Ще разкриваме комплексите около голямата базилика, Искаме църквата край Добромирци, която открихме, да стане паметник на християнството

- Проф. Овчаров, само преди няколко дни открихте уникална средновековна църква край Добромирци. До къде стигнаха разкопките в района?

- Радвам се, че след обилните дъждове вече времето е хубаво. Това ще благоприятства за привършване на работата ни. Открихме много интересна средновековна църква от 13-14 век. Тя е дълга 11 метра. Височината е доста запазена - до 2,50 метра, с притвор, с една полукръгла абсида. Някога над сградата се е извисявал красив купол, който е завършвал нейния силует. Храмът се е виждал от километри и е бил средище на християнството в района. Заедно с нея наоколо се очертава некропол, вече разкрихме 3-4 погребения. Некрополът е бил доста голям. След сведенията, които имахме от местните хора, прогнозите, че става дума за храм от 13-14 век се оправдаха. Знаете, че районът между Добромирци и Бенковски е плодородна долина. Има много християнски паметници от това време. В предишните експедиции сме отрили поне пет такива обекта. Сега копаем един от тях, по време на разузнавателни експедиции открихме още два такива. Явно през 13-14 век на това място се е развивал религиозен живот и регионът е бил важен християнски център. Заради това ние изказахме хипотезата, че това е район, където може да е прекарал последните си дни българският патриарх Евтимий. Става дума за сведения, които имаме и от местни хора, че през 30-те години на миналия век, в съседното село Бенковски, което се намира само на 2 километра, е намерено погребение на богато облечен християнски архиерей. В интерес на истината има доста легенди, че наистина последният български патриарх е бил по тези места. Имаме дори и предположения как се е случило това. Знаем, че патриарх Евтимий е бил заточен от турците през 1394 г., защото е обвинен в предизвикването на бунт. Мнозина предполагат, че той е бил изпратен от Търновград в Бачковския манастир, а този манастир е имал много метоси в Източните и Средните Родопи. Тогава всъщност са убити и 100 търновски боляри. Така че след всички сведения е твърде възможно патриархът да е изкарал последните месеци от живота си по тези места. Това е хипотеза, по която работим. Важното на този етап е, че откриваме един забележителен християнски паметник, и то много важен в района, в който работим.

- Всъщност вие изразихте тази хипотеза още миналата година и от тогава работите в тази посока?

- Така е. Църквата вече е факт, видяхме я в целия й блясък. Сега обсъждаме идеята най-вероятно другата година да бъде възстановена и да бъде паметник на християнството.

- Всъщност ще работите в Добромирци още няколко дни, нали така?

- Да, предвидили сме разкопките тук да продължат около седмица. Няма и как да бъдат повече със средствата, с които разполагаме. Интересно е, че тук живеят хора от различни етноси и те съжителстват мирно и щастливо. Желанието на местните хора да разкрият такъв паметник в района е достатъчно показателно. Тук непрекъснато имаме посещения на хора от съседните села, които следят разкопките. Това е смисълът на археологията, че независимо от религията си, хората разбират какво е било миналото на техните деди.

- Какви са хората тук, какъв е духът им?

- Родопчаните са изключително добронамерени и широко скроени хора. Да разкриваме техните паметници, е наистина удоволствие за нас вече десетки години. Както и преди съм казвал, това не е само с цел научно откриване, по този начин реализираме най-успешната туристическа дестинация в България в момента. Преди време я нарекохме Виа Родопика, която включва Перперикон, Татул, крепостите наоколо и достига до Златоград. Сега разработваме паметници и между Кърджали и Златоград, които до голяма степен попълват този туристически маршрут, който имаме.

- Как ще премине археологическото лято 2017?

- Ще бъде доста динамично. Очертава се много работа, така че почти няма да имаме почивка. След тези интензивни разкопки, заминавам за Виена по случай 40-годишнината на нашия културен център там. След това на 20 юни започваме разкопките на Перперикон. Така че юли, август и септември ще са натоварени. Ще работя там с екип от 80 души. Усилията ни ще са съсредоточени около разкриването на комплексите край голямата базилика, която разкрихме миналата година, както и търсене на манастира. В края на юли и август пък ще работим и на перспективния обект Мисионис край Търговище. Разкопките там продължават вече пета година, дори съм го кръстил Северния Перперикон. Така че лятото е заето, сега просто поставихме едно начало. Надявам се всичко да приключи успешно до есента.

- Кажете как върви културният туризъм, какви са очакванията за Перперикон?

- Има изключителен интерес към Перперикон. С всяка изминала година туристите, които го посещават, се увеличават. Мога да дам пример за месец март, когато бяха събрани около 8000 лева от преки постъпления - от билети и паркинг такси. Това означава, че дори в този сезон има огромен интерес. Миналата година пък бяха събрани почти 200 000 лева. Виждаме как културният туризъм и особено дестинацията Перперикон- Златоград работи. Надявам се, че в Министерството на туризма ще видят това и примерът с опита с Перперикон ще бъде пренесен и на други места в страната.

 

Визитка:

Роден е на 19 юли 1957 г. във Велико Търново
Става доктор на историческите науки на 43 г., а на 45 – професор
Преподава в Нов български университет, в Московския славянски университет и е старши научен сътрудник в БАН
Автор е на близо 50 книги, над 300 статии и научни съобщения

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.